До 3 години след присъединяването на България и Румъния в ЕС Европейската комисия може да вземе предпазни мерки по глава 24 "Правосъдие и вътрешни работи". Те ще влязат в сила от първия ден на членството, освен ако не се предвиждат по-късна дата, и ще бъдат отменени, когато се отстранят недостатъците.

Досега никой не е обяснил какво влияние ще окаже това върху държавата, фирмите и българските граждани. Всички се задоволяват само с най-общи коментари.

За наличието на предпазни клаузи се заговори още през октомври 2004 г. Тогава за първи път стана известно, че освен отлагателната клауза, предвиждаща възможност България и Румъния да не влязат в ЕС на 1 януари 2007 г., а година по-късно, са заложени и още "защитни" за ЕС механизми. Те съществуваха и за 10-те нови членки на ЕС, но не бяха задействани за нито една от тях. Затова не е ясно какво точно биха могли да съдържат. Говори се най-общо за непризнаване на решенията по наказателни и граждански дела.

При наказателните дела евентуалната предпазна клауза ще означава, че ако дадено лице бъде оправдано в България за деяние, извършено на територията на страна-членка на ЕС, тя няма да признае невинността му. То ще може да бъде съдено и в другата държава за същото деяние. Просто няма да важи принципът, че не може да има няколко дела за едно и също деяние.

Наскоро при посещението си в България президентът на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) Анне Мари Зигмунд обяви, че при евентуална предпазна клауза по отношение на наказателните дела страната ни няма да участва в сътрудничество в рамките на Европол.

Интересно е да се отбележи, че през септември м.г. Европейският съд в Люксембург даде право на Еврокомисията да заставя британски съдилища да глобяват или да изпращат в затвора хора за нарушаване на законите на ЕС, дори при възражение на правителството и парламента. Английските вестници реагираха остро на решението, което се оспорваше от още 10 правителства. Този пример показва, че нещата около признаването на присъдите по наказателните дела в Евросъюза не са еднозначни дори за страните-членки. И няма уеднаквена практика по отношение на тези процеси и съпътстващите ги процедури. Спорове има дори по единната европейска заповед за задържане. В това отношение България дори е "по-европейска" страна, защото в своя нов Наказателно-процесуален кодекс предвиди специални текстове и по-леки механизми за признаване на присъди, издадени по наказателни дела в страни-членки на ЕС.

По-голямата драма е по отношение на граждански, търговски, семейни, трудови, изпълнителни дела. Първо, защото тук оборотът е в хиляди пъти по-голям от този в наказателното производство, и второ, защото гражданските правоотношения засягат почти всеки човек. Затова и тук евентуална предпазна клауза предполага далеч по-сериозни последици. Гражданите например няма да могат да използват решенията на българските съдилища като изпълнителни основания в други страни. Те ще трябва да завеждат отделни дела, за да получат издръжка например.

Предпазната клауза няма да засегне например регистрациите на фирмите (които в момента се правят от съдилищата с решения) и те ще са си напълно валидни. Драмата ще бъде при търговските и имуществените спорове. И сега големите български и чужди дружества често определят в договорите си подсъдност на споровете в страна от ЕС или пък арбитражи зад граница - Виена, Цюрих, Париж.

Пряко засегнати ще бъдат малките и средни предприятия, които ще се опитат да стават подизпълнители на чуждестранни компании. За тях разходите за решаване на спор например по френското, немското или британското законодателство с необходимите за това скъпи адвокати ще са много големи. Ако не се задейства предпазната клауза, съответният търговски спор ще може да се решава от български съд, а решението ще може да се изпълнява без пречки и в страната, в която е седалището на чуждата фирма.

Освен това предпазната клауза има и силен морален ефект - макар и член на ЕС, доверието към България ще си остане под въпрос, а редът за признаването на решенията на съдилищата от страните-членки на ЕС ще става по досегашните ред и процедури - по НПК, по ГПК и Люксембургската конвенция - за упражняването на родителски права, и по Кодекса на международното частно право за всички частноправни отношения с международен елемент - брак, издръжка, наследяване, авторски права, договори, трудови и застрахователни права и т.н.

Евентуалното задействане на предпазната клауза няма да окаже влияние върху възможността за сезиране на Европейския съд в Люксембург, който ще стане много важен за България след приемането й за пълноправен член. Този съд решава всякакви спорове между граждани и фирми, от една страна, и държави, от друга. Той се произнася дали една държава нарушава директивите и изобщо общностното право. Така наскоро пред него бе повдигнат спор дали текст от 1942 г. от италианския Граждански кодекс, отнасящ се до акционерно участие на държавни предприятия, не противоречи на нормите на ЕС. Спорът е бил отнесен до административен съд в Ломбардия, който пък го е препратил в Европейския съд. Там наскоро бе гледано и дело срещу Ирландия по обвинение, че нарушава директивата за управление на отпадъци.

Със сигурност подобни дела няма да бъдат спестени и на България.











Другите възможни предпазни клаузи



Мнозина тук може да запитат защо има предпазна клауза само за правосъдието, а не и за вътрешните работи. Просто защото за вътрешните работи тя вече е налице и дори е задействана - например фактът, че България ще влезе в Шенгенското пространство най-рано през 2009 г. Чак тогава, и то ако са покрити всички изисквания по отношение на вътрешните работи и граничния контрол, българите ще могат да пътуват без ограничения в ЕС.

Освен правосъдната предпазна клауза в договора за присъединяване изрично са заложени и още няколко икономически.

По чл. 36 е предвидено, че ако до 3 години след присъединяването, възникнат трайни и сериозни затруднения в който и да е сектор на икономиката, които могат да причинят сериозно влошаване на икономическата ситуация в дадена област, България или Румъния могат да поискат разрешение да предприемат защитни мерки, за да го приспособят към икономиката на вътрешния пазар. Всяка държава-членка също може да поиска разрешение да предприеме защитни мерки по отношение на България и Румъния. При такова искане Комисията чрез извънредна процедура определя защитните мерки, които счита за необходими, като уточнява условията и реда, при които те трябва да влязат в сила. Тук също липсва конкретика и всичко е оставането на преценка на ЕК.

Предпазна клауза и защитни мерки са предвидени и в чл. 37. Те се задействат, ако България и Румъния не успеят да изпълнят "ангажиментите, които са поели в контекста на преговорите за присъединяване, като с това причиняват сериозно нарушение на функционирането на вътрешния пазар, включително нарушат свои ангажименти по отношение на всички секторни политики, които засягат икономическите дейности с трансграничен ефект, или представляват неизбежен риск за такова нарушение". Изрично обаче е посочено, че такива защитни мерки "не следва да се налагат като средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите-членки".

Предвидена е и "селскостопанска" предпазна клауза - в чл. 41. Тя ще се задейства, ако "са необходими мерки за улесняване на прехода от съществуващия в България и Румъния режим към такъв, произтичащ от прилагането на Общата селскостопанска политика".

Такава процедура е заложена и в чл. 42, който пък се отнася до проблеми в прехода на двете страни към режима на еврообщността по отношение на прилагането на ветеринарните, фитосанитарните и гарантиращите безопасността на храните правила.