Преди няколко години мъжът ми ме напусна изненадващо. От брака си имам две деца. Искам да се разведа, но не мога да открия съпруга си. Чувала съм, че прекратяването на брака може да стане и в негово отсъствие. Вярно ли е това?



Росица Стефанова, Силистра



Случаи като този стават все повече. Това може да се установи лесно и като се прегледа всеки нов брой на "Държавен вестник", в който се публикуват обявления на съдилищата с предупреждения към ответниците по такива дела, че ако не се явят, бракоразводният процес ще мине и без тях.

Още тези думи издават, че развод в отсъствие на един от съпрузите е напълно възможен. Животът предлага много варианти и причини за подобно решение - съпрузи (и жени, и мъже) изчезват в страната и зад граница в търсене на ново щастие, или пък се крият в нежеланието си да се разведат, правят номера на доскорошните си любими хора, опитват се да осуетят официалната раздяла. Много често подобен проблем възниква и при смесени бракове, в които единият съпруг е чужденец и след няколко години брак изведнъж решава, че държавата не му понася, зарязва семейството и си отива в родината. Във всички подобни случаи съпругът, който иска да се разведе и е бил изоставен, е в изключително неизгодна ситуация, защото той нито може да се омъжи или ожени отново (българският закон забранява полигамията под страх дори от наказателна отговорност), нито може да ползва самостоятелно и свободно имуществото от съпружеската имуществена общност, нито да се грижи пълноценно за децата.

Затова и са предвидени специални правила за развод при отсъствие на другия съпруг, които може да се извлекат от няколко текста в Семейния кодекс (СК) и в Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

При всички положения обаче производството започва като един нормален бракоразводен процес. При тази хипотеза не може да има развод по взаимно съгласие и става дума за исково производство. Съпругът, който желае развода, подава искова молба за постановяване на бракоразводно решение до районния съд. В нея се описват причините, поради които се иска да се прекрати брака. Може да се запише общото, че бракът е "дълбоко и непоправимо разстроен". Държавната такса при подаването е 10 лв., а окончателната се определя със съдебното решение. Освен това е необходимо да се знае, че молбата трябва да е в поне три екземпляра.

В конкретната хипотеза е добре още в исковата молба съпругът, който я подава и иска да се разведе, да посочи последния известен адрес на другия съпруг за призоваване. Ако съдът не открие лицето на този адрес ще даде срок за посочване на друг адрес за призоваване. Още с исковата молба и за пестене на време може да се поиска от съда да се издаде съдебно удостоверение, чрез което да се изиска от съответната Регионалната дирекция на вътрешните работи (РДВР) справка за заявения от ответника постоянен и настоящ адрес. След като последният не бъде открит и на този адрес, той се призовава по правилата на чл. 50, ал. 2 от ГПК - т.е. чрез "Държавен вестник". Публикацията се прави в неофицалния раздел на ДВ най-малко един месец преди съдебното заседание. Съдът разрешава призоваването да стане по този ред, след като се удостовери чрез справка в съответната адресна служба или по друг начин, че постоянният адрес на ответника е действително неизвестен. В обявлението се посочват датата и деня на заседанието, за какво е делото, както и предупреждението, че ако не се яви процеса, той ще се гледа и без него.

Ако въпреки публикацията ответникът не се яви в съда при разглеждане на делото, съдът му назначава представител - служебен адвокат. Последиците и разноските ще са изцяло за съпруга, който не е открит. Съдът се произнася служебно и относно вината за разстройството на брака, което може да докара и допълнителни проблеми за съпруга, който е изчезнал или се крие.



Очакваме вашите въпроси, мнения и идеи на zakon@segabg.com