Ако президентът Георги Първанов произнесе днес знаменитата фраза "По-добре е танковете да дойдат", приписвана на неговия покоен вече съпартиец и предшественик Петър Младенов, със сигурност няма да му се наложи да подава оставка. Танкове почти не останаха. Част от тях бившият премиер Иван Костов дари на македонците за скрап, други сами нарязахме, а за оцелелите няма нито резервни части, нито гориво. От 1800 танка по времето на Петър Младенов вече са 600 по неофициални оценки, а по план трябва да бъдат сведени до 200.

Актуалната фраза в БСП сега е "По-добре е американците да дойдат". Висшият партиен актив реши тази седмица в тесен състав да благослови американското военно присъствие в България и единственият му проблем е как да възпита у своя електорат проамерикански чувства. От това ще зависи партийната дисциплина на задаващите се президентски избори наесен, които ще решат съдбата на Първанов. Партийният печат загадъчно замълча по темата, защото вероятно още не му е казано как да я огласи.

А нещата са прости и всеки би ги разбрал.



Американците отдавна са тук -



и толкова по-добре. Пристигането на контингента им в базите след три години ще бъде по-скоро протоколно. Да започнем от първото, което засяга всеки - парите. През 1997 г. правителството на Жан Виденов остави България в небивала икономическа криза, след като предизвика изкуствено хиперинфлация, за да оправдае източването на спестяванията на българския народ. Щом сведе доходите му до шепа долари, хвърли България в обятията на Международния валутен фонд, който е другото название на американското министерство на финансите. В някои държави фондът предизвиква масови недоволства и бунтове, но у нас той стана гарант на ниско, но стабилно жизнено равнище. Ограбването на населението бе ограничено до поносим минимум - хората да ходят гладни, но да не мрат от глад.

Ако погледнем България на бързо разбогателите, ще видим, че пак американците бяха от първите, които се притекоха в помощ на народа. Двама посланици на САЩ един след друг



запълват правния вакуум,



който създава нефункциониращата съдебна система, поставила се волно или неволно в услуга на вилнеещия бандитизъм. Те разобличиха мантрата на няколко последователни правителства от различни цветове, че дори в Щатите, които са най-старата съвременна демокрация, първоначалното натрупване на капитали било съпроводено от закононарушения, добили разцвет през 30-те години в Чикаго. "Българската организирана престъпност е прекалено организирана", възрази бившият посланик Джеймс Пардю, за да покаже разликата: в САЩ мафията се е самоорганизирала отдолу и е преследвана от властта, а не е била организирана отгоре и покровителствана от властта. Неговият наследник Джон Байърли продължи делото му и свика на инструктаж българските съдии, какъвто не би си позволила никоя институция, без да рискува да бъде обвинена, че се намесва в работата на независимата съдебна власт. Под близък американски контрол е и нашата полиция. Народът, който се е снишил под мафиотския гнет, няма как да не одобри външния натиск за законност.

Американците вършат част от работата не само на българските министерства на финансите, правосъдието и вътрешните работи. Те изпълняват



важна функция и на външното министерство



за постигане на приоритетната ни цел - влизане в Европейския съюз. Нямаше нужда министър Ивайло Калфин да се забърква в скандала с израелския лобист Шимон Шевес, защото отдавна главният лобист на България в ЕС е Вашингтон. Неговата намеса е дискретна, но постоянна и достатъчно силна, за да повлияе на европейските му съюзници. Целта е те да допуснат в средите си член, който да им служи като пример за подражание.

"Много сме благодарни на българските сили за техния принос към глобалната сигурност", каза миналия петък в Брюксел пред десетина български журналисти в отговор на "Сега" американската посланичка в НАТО Виктория Нюланд. "Аз соча България като пример за нов съюзник, който участва на всички най-трудни места. Фактът, че желаете да изпратите своите млади хора да защитават с кръвта си свободата и общата сигурност, ясно говори за вашата ангажираност. Това е най-добрият пример какви искаме да бъдат нашите съюзници и сме ви много благодарни. Това е фантастичен пример за следване от други съюзници, които може би не са толкова активни и способни."

Съпротивата срещу американското присъствие в българското общество далеч не е толкова ярко, колкото беше преди години. Чуждите войници няма да бъдат посрещнати чак с букети на Орлов мост. Но те и не разчитат на това. Дори и митингите на "Атака" в районите около базите минаха вяло. Така че - да идват американците.