Тези дни една дама, издателка и главна редакторка на списание, "което вече шеста година излиза всеки месец на български, руски и английски език", нападна в столичен всекидневник някакъв гражданин, който подхвърлил в публичното пространство твърдение, злепоставящо страната. Авторката споменава и други случаи, в които това в миналото направиха политици и държавници - някои от тях и в качеството си на народни избраници. (Това е вече преглътнато от обществото: съществена част от гадориите срещу България да се ръсят от президенти, премиери, министри и посланици.) И противопоставя патриотическата лъжа на Петко Каравелов за пребиваването му в Черната джамия. Как замазал факта на инквизицията и пратил чуждите кореспонденти за зелен хайвер. "Потърпевшият - твърди тя - отговаря на любопитните журналисти от кого и защо е пребит, че самичък е паднал и се е ударил по невнимание. Възмутително и смирено е казал, че в България такива неща да се бият политици физически не могат да се случат. Сто години по-късно наследниците на строителите на съвременна България вероятно не са и чували за безпримерния подвиг на хора като Петко Каравелов: въздигнали националното достойнство и морала на българската политическа класа над личното унижение и оскърбление."

Всеки път когато разровят



костите на този политик,



душата ме стяга. Историята с Черната джамия е черна отвсякъде - и с това, което му се е случило вътре, и с това, което той после рекъл, и с това, че повече от столетие ни го навират в очите.

"Безпримерният подвиг", както се оказва, се изразява в конфузната лъжа на един напердашен и погаврен човек. И нашата авторка я противопоставя на лъжите на днешните ВИП персони, с които те периодически позорят Отечеството. Според нея "онези" лъжи от миналото "въздигат морала и достойнството на българската политическа класа"! Но тази дама не е манипулатор, тя вярва, че честта на страната заслужава това. Защото увлечението по случая "Черната джамия" се поддържа и раздухва неведнъж в българския живот.

Така и днес, няма-няма, изплува старата теза за



"добрата" и "лошата" лъжа



С нея истината в обществото десетилетия бе обезвреждана по-сполучливо и подло, отколкото с банално преследване или дори с терор. И е тъжно, когато избликва отново като аргумент за препоръчително мълчание...

Защото до вчера вярвахме, че сме се разделили с онова време, когато без стеснение размахваха пръст: на кого служи твоята истина? Не служи ли твоята истина на врага? Кой знае защо, политиците и всевъзможните началства си представят истината като слугиня - тя непременно трябва да "служи". А слугинята, както знаем от литературата на ХIХ, пък и на ХХ век, традиционно я изнасилват.

Истината е част от веществото на живота. И когато с власт и гавра опитват да я превърнат в лъжесвидетел, посягат на самия живот. Всяко общество, в което истината "обслужва" някого, е заплашено от каша и кръвопролитие. И българинът (след близо сто и двайсет години) знае какво се разиграва в сянката на Черната джамия.

Но не знае какво се разиграва зад тайните на магистрала "Тракия". Например...

Днес



публичният отказ от истина



сее разврат и печал. Безнадеждността, обхванала цели слоеве, е породена най-вече от него. Истината действа в реално време, отлагането й е противопоказно, понякога фатално. И дори животът на самия Петко Каравелов (на когото всеки от нас поне веднъж необмислено се е възхитил за юнашката патриотическа лъжа) отмъстително доказва това. Опровержението е кърваво и страшно...

Точно в тази негова безоблачна и хуманна България, заради която той "възмутително и смирено" излъгва, терор, клевети и дивашки нрави погубват следващото поколение от семейството му. Едната му дъщеря умира от куршум, другата обезумява от загубата на съпруга си и се скита из София, забола портрета му на гърдите си. Единият му зет издъхва след изстрел и отрова, другият е отвлечен и ликвидиран без следа, най-вероятно в Илиенския форт. Лора и Виола, Пейо Яворов и Йосиф Хербст. И всичко това именно в България, където не бият, не мъчат, не терзаят, не погубват. И заради която онзи сърцат мъж е предпочел



да прикрие злото, вместо да го назове



Пресилено ще е да твърдим, че всичко това му се е случило като наказание за неистината.

Но без съмнение и заради нея.

И новата вълна български политици се оказаха неспособни да говорят честно и точно. И затова тъй увлечено, безпорядъчно и почти сладострастно все ни сочат Петко Каравелов. Той има богат живот, има дело на политик и държавник. Но те го споменават главно с лъжата. Сам паднал, ударил се - какво му плащаш...

Печално е, когато обществото им приглася, вместо да ги удари през устата.