Нещо нормално е висшите служителите на държавата садистично да бъдат измъчвани до последния ден на мандата си с дилеми от сорта "ще ме има или не", "защо не ме обичат, нали всичко направих както искаха". Доскоро тази практика особено много важеше за армията. Там назначенията на висшия команден състав се извършваха традиционно в пълна тайна, с неизменни обрати и голяма търговия между политическите сили. Ведомственият фолклор заключаваше обяснението на тази аномалия в тезата: "Не можеш да бъдеш сигурен в съдбата си дори когато видиш името си във ведомостта за заплата."

Почти радостна е новината, че два месеца преди изтичането на мандата на ген. Никола Колев вече има номиниран за нов шеф на Генералния щаб. По този начин, надявам се, се слага точка на тази порочна практика. След среща с военния министър Веселин Близнаков и настоящия шеф на Генщаба ген. Колев президентът Георги Първанов обяви, че има пълен консенсус по номинацията за следващия шеф и това е ген.-лейт. Златан Стойков - началник на Главния щаб на Сухопътни войски. Бързата реакция на президента и цивилните бе изненадваща - тя дойде в момент, в който стартираха спекулации за това дали ще има продължение на мандата на досегашния шеф или не. Очертаваше се един много дълъг пазарлък между политиците, както е ставало и досега.



Добрата новина



Има много позитивни неща в ранната номинация на шеф на Генщаба:

Първо, няма нищо по-пагубно за една армия от безвластие, а то винаги се получава, когато ръководството е парализирано от безсмислени кадрови игри. На фона на няколкото военни мисии в чужбина, чиято сигурност е в ръцете на началниците, политическите интриги са изключително опасни.

Второ, след близо десетилетие, начело на войската отново е офицер от Сухопътни войски. Нищо против останалите видове въоръжени сили, но армията ни към този момент изпълнява основно задачи чрез пехотата. Авиацията и флотът към този момент са почти в музеен вариант, което не е за хвалене, но за този проблем топката е в полето на държавата. При това положение е нормално начело на войската да бъде човек, който пряко се е занимавал с реални бойни операции (предимно в Ирак), какъвто е Стойков.

Трето, настоящият и бъдещият началник ще имат време да създадат условия за плавно предаване на командването. В този аспект има и нещо много важно. Това, което се знае за отношенията между двамата генерали, е, че между тях има истинско уважение. Според наблюдатели Никола Колев е имал пълно доверие на Стойков като офицер.

Четвърто, ранната номинация внася спокойствие във висшето ръководство (дотолкова доколкото да не прекарва дните си в интриги) и дава шанс на бъдещия шеф да сформира собствен екип, с който да работи в единомислие. По този начин той ще има правото и задължението лично да отговаря за развитието на армията. На него няма да му се налага да си губи времето и нервите в пазарлъци между отделни военни и цивилни клики. Единоначалието е изключително важно за армията и ако ген. Златан Стойков успее да създаде своя екип, както сам иска, армията ни наистина ще успее да се върне към славните си дни.



Грешките от миналото



За мен това е предимство, макар да звучи като негатив: ген. Златан Стойков натрупа много горчив опит през изминалите две години. Този горчив опит е свързан основно с Ирак. Под негово ръководство се случиха и най-големите драми в армията ни от камбоджанската мисия насам. Там загубихме много момчета, но грешките бяха отчетени и нашия батальон демонстрира дух, който много други войски в тази държава нямаха кураж да покажат.

Все пак не може да не се отчете най-голямата кадрова грешка на Сухопътни войски към този момент - "случаят Люцканов". Назначаването на командира на втория батальон изцяло беше "заслуга" на Стойков, който го смяташе за гордостта на армията. Подп. Наско Люцканов обаче беше отзован почти веднага след заминаването си - по официални и неофициални причини. Официалните бяха, че не знае езика (което пак си е кадрова издънка), а неофициалната е, че стана опасен за свои и чужди. След това началникът на Сухопътни войски не допусна повече такива грешки, което означава, че бързо се учи. Това ни праща директно към очакванията към него.



Очакванията



Ако новият шеф на Генщаба има възможността да създаде собствен екип, е нормално от него да очакваме адекватна кадрова политика в рамките на цялата войска. Стойков вече знае, че за да изпълнява задачи в международни мисии, не му трябват нито каубои, нито връзкари, които обикалят курсове по чужбина, за да пестят от командировъчни, а офицери, които реално са командвали войска. Трябва му реално изграждане на армия в кадрово отношение. Това, разбира се, няма да стане за година-две. Практически Златан Стойков трябва да разчиства доста разхвърлян двор, който обаче е основно сред Сухопътни войски. Единият самолет на ВВС и дузината лодки на ВМС са по-лесни за командване. Така или иначе той получава възможно най-добрия старт, за който може да мечтае един началник на Генералния щаб. Всичко останало зависи от него - дали ще стане Патън или партенка.