Игра на нерви за фирмения регистър

Анализ

Игра на нерви за фирмения регистър

Ветото на президента ще е здравословно, ако не се използва в битката кой да контролира вписванията на търговските дружества

ПЕТЪР ПЕТРОВ

Снимка: Архив "Сега"

Бизнесът се надява, че с изнасянето на търговската регистрация извън съда ще изчезнат и опашките, на които сега са принудени да чакат собствениците на фирми.

Волно или неволно, и президентът Георги Първанов се оказа въвлечен в спора кой да контролира вписването на фирмите - съдебната или изпълнителната власт. Това стана, след като държавният глава върна за ново обсъждане в парламента закона за търговския регистър, като оспори няколко от неговите разпоредби. Освен българският бизнес за създаването на по-бърза и ефективна система за вписване на търговските дружества настояват и Европейската комисия, Международният валутен фонд, Световната банка.

Във ветото на президента - 16-о от началото на неговия мандат, има разумни аргументи и основателни опасения. Затова то може да има оздравяващ ефект, но ако не се използва

за поредна порция от спорове и войни

трябва ли или не да се променя сегашната система на вписване.

Функционирането на настоящия механизъм дава убедителни аргументи в полза на промяната. От регистрираните в България близо 1.5 млн. търговски дружества (само в София фирмите надхвърлят 500 000) реално функционират не повече от 300 000. Смята се, че между 400 000 и 700 000 са фантоми.

Самото съдебно производство по регистрацията върви "на тъмно", а не в открити заседания. Срокове няма, така че съдиите имат възможност както да бавят едно вписване повече от 2 месеца, така и да забързат друго за 2 дни срещу съответна "услуга".

Преди дни депутати посочиха и конкретни примери за порочността на сегашната система. Фирма с данъчни задължения за близо 870 000 лв. е била пререгистрирана със съдебно решение на името на 19-годишен младеж с начално образование. В друг случай фирма с неплатени данъци за 590 000 лв. била прехвърлена на недееспособно лице. Само от 9 покупко-продажби на фирми по този начин за периода 2000 - 2004 г. държавният бюджет е бил ощетен с 15 млн. лв.

В същото време регистрацията във фирмените отделения на съдилищата често е ходене по мъките, а при необходимост от по-сложни промени настава истински ад. Да не говорим за опасностите от дублиране на имена и за необходимостта да се използва и плаща на адвокат за подготовката на документи.

Затова идеята за промяна на системата беше адмирирана. Друг е въпросът дали законът за търговския регистър, приет преди няколко седмици от парламента, дава най-добрия възможен отговор. Но с него все пак се предвижда възможността

фирмите да бъдат вписвани без субективна преценка,

като представят изрично изброени документи. Идеята на закона е регистрацията да става за минути, а при по-сложни случаи като акционерни дружества или преобразувания, вписването ще става до седмица.

Ще бъде създаден централен търговски регистър в рамките на Агенцията по вписвания при Министерството на правосъдието. Предвижда се той да бъде изцяло публичен и да се изгради като информационна система, която да се основава върху единна електронна база данни. Идеята е до година-две да има електронен регистър, който да може да се ползва и през интернет и всеки да може да прави справки в него, без да е необходимо да се разхожда до Агенцията по вписванията.

Другата новост е, че фирмите ще имат единен идентификационен номер (ЕИН) - като ЕГН при хората. Той ще се дава при първоначалното им вписване и ще остава непроменен до заличаването им.

Предвижда се заявените вписвания, заличавания или обявявания да се разглеждат по реда на постъпването им в регистъра.

В закона изрично са посочени единствените пречки за вписване - невнесена такса, нередовни документи, липса на някоя от изискваните декларации, заявлението да не е от оправомощеното да го подаде лице. В тези случаи регистраторът е длъжен да каже какъв точно е проблемът и да даде срок за отстраняването му. Ако това не се направи, следва отказ за регистрация, който ще може да се атакува пред министъра на правосъдието. Ако и той потвърди отказа, жалбата може да се внесе във Върховния административен съд.

До 3 години след влизането на закона в сила всички фирми трябва да се пререгистрират. Идеята е

да отпаднат "мъртвите" дружества и фирмите фантоми,

както и да се избегне дублирането в имената.

Още докато се приемаше закона обаче, магистратите се обявиха срещу него. Те настояват търговският регистър да остане в съда и твърдят, че изваждането му ще доведе до много проблеми и ще струва скъпо. Според съдиите законът не дава повече сигурност на бизнеса, защото практиката им показвала, че за бърза регистрация настоявали най-вече фирми - фантоми, създавани например с цел да освободят стока на митницата. Те прогнозираха и повече и по-сложни дела в съда заради спорове по регистрацията.

Тезата им бе доразвита и от бившия шеф на парламента, настоящ депутат от НДСВ и професор по търговско право Огнян Герджиков. Той подложи на унищожителни критики закона и обяви, че се залагат бомби пред бизнеса. За пример посочи, че няма кой да отговаря за вреди от евентуална неправомерна регистрация.

Наложеното от президента вето първоначално бе изтълкувано в полза на съдебната власт. Но

Първанов не оспори закона като цяло

а аргументите и опасенията му за 7 негови разпоредби звучат основателно.

Президентът оспорва обстоятелството, че никой няма да следи и проверява за законосъобразността на вписването, както и че не може декларираното априори да се приема за достоверно. Подобен подход би дал възможност за недобросъвестни прояви и не стимулира общественото доверие в регистъра.

Президентът оспорва и изискването към бъдещите администратори на регистъра да имат 3-годишен юридически стаж. Според него е задължително това да са хора с познания и опит в търговското право. Държавният глава не е съгласен и да се премахне задължителното обнародване на вписването и промените на фирми в "Държавен вестник".

По същество президентът обаче не оспорва основното - предвижданата със закона радикална реформа на регистърното производство. Не застава и директно или индиректно на позицията, че вписването трябва да остане като правомощие на съдилищата.

Ветото му може да се окаже полезно, защото в закона наистина има много неща, които могат да се доогледат. За да не се стигне до провал на реформата, както в България нерядко се е случвало.

Фирмите искат едно - бързо вписване, но и невъзможност да бъдат измамени от несъществуващи или специално създадени с тази цел търговски дружества. Искат да не зависят от субективната преценка или от настроението на администратора, който ги вписва, да са защитени от измами при евентуален вътрешнофирмен спор.

Сега остава и държавата да поиска същото.

КАРЕ

Ветото на президента

Преди търговския регистър, от 2002 г. досега президентът Георги Първанов е върнал само 15 от над 700 - 800 закона, приети от парламента:

- май 2005 г. - Закона за допълнение и изменение на Закона за акцизите

- януари 2005 г. - Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

- декември 2004 г. - Закона за политическите партии

- октомври 2004 г. - Закона за изменение на Закона за водите

- юли 2004 г. - поправките на Закона за семейни помощи за деца

- август 2003 г. - Закона за трансплантация

- юли 2003 г. - Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване

- юни 2003 г. - промените в Закона за държавната собственост

- юни 2003 г. - измененията в Семейния кодекс

- февруари 2003 г. - измененията в Закона за приватизацията

- декември 2002 г. - закона за комисията за финансов надзор

- август 2002 г. - измененията в Закона за банките

- август 2002 г.- Закона за опазване на околната среда

- юли 2002 г. - Закона за биологичното разнообразие

- март 2002 г. - Закона за приватизацията

Дни, след като президентът Георги Първанов награди проф. Огнян Герджиков с орден "Стара планина" I степен, държавният глава върна обратно в парламента закона за търговския регистър. Първанов обаче не подкрепя основното искане на Герджиков и съдебната власт - регистърът да остане към съдилищата.

2081

Ветото на Първанов е поредния куц популистки PR ход и реверанс към старите юридически кримки с техните консервативни доводи. Всеки път когато в парламента се внесе модерен закон Герджиков ляга на релсите и изпълнява някоя оперетна (пледо)ария. Просто хората принципно си вардят семейно-корпоративната концесийка, която имат върху закона и правосъдието у нас. Освен това, най сигурният начи у нас да се правиш на юридически авторитет е като развяваш някакви мухлясали аргументи "за нашите традиции и немската правна мисъл (най често илюстрирана с австрийски сурогати)", плашиш със апокалипсис или просто повтаряш мантрата "не може, няма да стане, забранено е".
***
Това, което следва е една петъчна логорея, в която съм маркирал различни аргументи за изваждането на регистърните производства от съда в контекста на съдебната реформа.
***
Основната причина да се извади фирмената регистрация от съда е не интересите на регистриращите се бизнеси, а самия съд. И при сегашната система който иска може да си регистрира фирма, това не е особен проблем. Особено ако имаш 300 кинта "да почерпиш". Истинският проблем е, съдебният ресурс, който се троши за тази дейност. Разбира се, никой в БГ не може да ви каже колко струва на данъкоплатеца един час работа на един съдия. Това е само поредния пример за пълната тъмнина и неинформираност, в които се взимат решенията. Можем да сме сигурни обаче, че трудът на съдиите е много скъп за обществото. Не става дума само за заплати (не малки). Съществува твърда зависимост- всеки един съдия значи съдебна зала и трима административни служители, обслужващи директно съдията. Освен това, говорим за разходи за друга администрация, компютри, софтуер (вече имаме два конкуретни - друга много интересна история), образование, работни места (соф. Районен и Градски съд са пример за претоварени съдилища, които нямат физическо място, в което да се разрастват повече). Гаранциите за несменяемост и безпристрастност също имат своята немалка цена, макар и неочевидна. Съдът е много скъп, фин и специализиран инструмент, който трябва да се използва само за най-нужното. Да караш съдии да регистрират ЕТ и ООД е все едно да караш неврохирурзи да сменят превръзки.
**
Основен проблем на съда у нас е неговата претовареност, но в същото време няма цялостен план за нейното регулиране. Ако питаш Висшия съдебен съвет, отговорът е един - повече съдии, повече пари, повече съдебни сгради. Ако оставим на страна икономическото безумие на подобно разрастване като челядинки след дъжд на съда в една небогата страна като БГ (лъжа е че сме бедни), има и чисто правосъдни причини съдът да не може да се разпложда добезкрай. Освен просто да решва спорове, съдът трябва и да прилага закона еднакво. Нееднаквото прилагане на закона е основна причина за ширещото се мнение за корумпираност на съда (наред с адвокатите на загубилата страна, които често безнаказано се оправдават с това, че другите си били “шарили”). Точно с цел уеднаквяване на практиката, инстанционната структура на съда е във формата на пирамида, на върха на която има един Върх. касационен съд, който да уеднаквява практиката и да въвежда най-добри стандарти. В момента съдиите във ВКС са близо 100. Така самият ВКС не може да уеднаквява собствената си практика, какво остава да хармонизира работата на цялата система. Това е доста неочевиден и характерен елемент от съдебната икономия - върхът на пирамидата поставя ограничение за целия обем работа, който може да се поеме от системата и това ограничение е много свързано с модела на работа на съдиите и дори с неформалните практики на тази изолирана (по необходимост) гилдия. Изграждането на обща практика минава през възможността съдиите в един съд да се познават и да могат да си говорят.
(Подобен въпрос сега стои и за Европ. съд в Страсбург- доста интересна е дискусията за реформи на ЕСПЧ, която тече). Статистиката показва, че в момента на много места в БГ първите две инстанции се минават в общия случай за 9-18 месеца (което е доста добър показател дори на ЕС фон). Истинското бавене става на ниво ВКС, дето често се насрочват дела за след 2 години (стига ви едно отлагане на делото или връщане на по-долна инстанция и го пишете бегало). ВКС обаче повече не може да се разраства.
***
По тази причина освен, неконтролираното фтасване на съда (страната на предлагането) трябва да се мисли и за една цялостна преоценка общия обем на работа, който му се възлага (страната на търсенето). Отделни реформи се обсъждат и правят, но няма обща концепция и дори параметрите на проблема не са ясни (положението със статистиката е мътно и кърваво). Отново - типичното състояние на държавното управление у нас - "управляваме" процеси, за чиито параметри често нямаме никаква представа. И като нямаме представа - слушаме тикви като Герджиков, които "звучат" много авторитетно в ролята на професори и стожери.
***
Независимо от липсата на единен подход към правосъдието като услуга, изваждането на регистърното производство от съда е важна стъпка по посока разтоварването на ресурси, които са нужни за друго. При това, истината е че няма никакви юридически аргументи регистрацията да се прави от високо квалифицирани магистрати. Всякаквите страхотни рискове от регистрирането на фантоми и фантомаси всъщност се проявяват не в регистрацията, а при самата последваща дейност на фирмите. Решението е не съдия да листи папирки и да сверява ЕГН-та, а просто да има контрол и добра превенция от другите органи.
***
Още един проблем, който регистрирането на фирми от съда повдига е корупцията. Никой не знае колко точно е корумпиран съда. Важни аспекти на проблема са типа корупция и нивото, на което се случва. Като говоря за "тип" имам предвид разлика между кеш-корупцията, при която всеки може да мине през кабинета на съдията, да цвъкне пликче и да гепне решение в своя полза и това, което се нарича шуробаджанащина и размяна на услуги. Резултатът е същия, но тази разлика има значение за лечението. Сериозната корупция в съда у нас вероятно е предимно от немонетаризирания затворен тип - мрежи от приятели. Дори и накрая да става дума за пари, за да можеш да ги дадеш, трябва да си "член". А членство не се придобива лесно. Това създава една невидима олигархия, която битува чрез "красиви" приятелства и спомени от студентската скамейка и се възпроизвежда тихомълком чрез бракове и назначения на децата в "системата". Важен елемент в нея е друга особеност в институционалната структура на съда - силните фигури в нея са председателите на съответния съд - те имат решаваща роля както в нерегулираната борба за достъпа до бюджетни ресурси, така и за повишенията. Съдийската професия, с огромната власт (нямам предвид обем, а "екзистенциалната" тръпка), която дава (защото съдията е сред последните фигури в модерното общество, които единолично прилагат държавната власт в живота на конкретни хора), с пестеливата си, но сгъстена театралност и церемониалност, с високите интелектуални предизвикателства, които поставя, е поприще на честолюбието. За хора, чувствителни към признанието за професионалните си достоинства (и поставени на диета, заради изолацията, в която работят) израстването в кариерата се превръща в основен вектор на реализация и мерило за успех. Ако този желан плод зависи изцяло от един ръководител, дали той не може да го постави в зависимост от някои дребни прояви на благосклонност и разбиране в някои дела? "трябва да оправим един човек тук", "мои близки имат проблем", "женицата е закъсала". Нещата често са въпрос само на нюанс. Още повече, че ръководителите разпределят делата между съдиите и уж "автоматичната" система оставя много възможности когато трябва да се прояви разбиране към някой нюанс - делото да стигне до съдия със съответната чувствителност.
***
Регистърните производства са пример за другия вид корупция - пазарна, монетаризирана и демократична. Всеки който е готов да кихне, сравнително лесно може да се раздели с 300 кинта и да стане горд президент на "Титаник ООД" или "Фондация Атлантида 2000". Този тип корупция вероятно е маргинална - битува по ниските нива и във второстепенните производства. На пръв поглед - изваждането им от съда ще реши само един дребен корупционен проблем. Това е така, само ако не се държи сметка за две неща - морала и поколенческата динамика.
***
В англо-американската традиция, никой не може да стгане съдия преди да е практикувал дълги години и да се е изградил и доказал като личност. При нас съдии стават дечица, които излизат от универститетите след 5 години зубрене и дребни авантюрки по кюшетата в студентски град, лишени от социален опит и зрялост. Стават съдии защото са били най-добри в зубренето. Същевременно, реалната услуга, която един съдия предлага е морален продукт. Съдията подлага съзнанието си (което под тогата, имунитета, несменяемостта и другите гаранции за независимост се "отглежда" в специална среда) на фактите по делото и взема решение "по вътрешно убеждение, формирано свободно". Очевидно е, че е много важно как тези млади хора ще израстват морално в рамките на системата. Ако още в началото на кариерата им бъдат приучени, че дребните услуги са нещо нормално, че 300 кинта са просто такса бързина, платена от доволен инвеститор (при регистрирането дори няма друга страна, която да "губи"

, че нюансите са относителни неща, нагоре в йерархията ще се изкачват отровени от корупция хора. Залогът е какви съдии култивираме.
***
Живеем в период на голяма промяна за съдйското съсловие. И голям шанс. Промените са две - от ок. 1998г. престижът на съдийската кариера непрестанно расте и днес съдът може да си избира сред най-добрите випускници. Вторият фактор са конкурсите - въпреки вратичките и скандалите, мнозинството млади съдии са назначени с конкурс и знаят, че са в ситемата не заради "чичо танчо", а защото са били най-добрите. В резултат, по долните инстанции имаме голям приток на мотивирани млади кадри, които искат да са съдии (а не бъдещи адвокати, които просто трупат малко опит) и които имат самочувствието, че са там защото го заслужават. Много практици споделят, че качеството на решенията им е видимо по-добро. Нещо повече, мнозинството от тези млади хора са "случайни" за "системата" и има някакъв шанс изобщо да не станат част от мрежата на красивите приятелства и топлите връзки. Това ново поколение съдии представлява огромен шанс за култивирането на нови професионалисти и нов морал в професията. Важно е да не изпуснем този шанс. Изваждането на регистърното производство е една стъпка по посока на премахвнето на зоните на “софт” корупция, от които заразата навлиза в съдийското съсловие.

Общо	440,682,099
Активни	761
Страници	24,664
За един ден	1,302,066