|
| Украинско дете, болно от рак, в болницата в Киев. Хиляди все още имат здравословни проблеми вследствие на облъчването при аварията в Чернобил. |
Мисля, че пътувахме на 29 или 30 април, а целия 1 май изкарахме в северната крайморска перла Юрмала. Помня как обикаляхме плажовете, по които бръснеше пронизващ вятър, аз зяпах доста различното от Черното море с присъщото на младостта любопитство, а Сергей (прекрасен фотограф) правеше снимки. По някое време групата набъбна с Модрис и познати или не толкоз девойки... Вечерта пихме червено вино и други неща (антидот?).
Както и да е, прекарахме си чудесно още два дни, ходихме и в Сигулда. Вестници не четяхме, телевизия не гледахме, говорехме си за кино и класика, замеряхме се с вицове (повечето политически), щото Мацко и две от дамите не обичаха мръсни такива...
Навсякъде беше пълно с радващ се на пролетта съветски народ - майки с дечица, баби с плетки, юноши с едва напъпили любощенски подсети, както се изразяваше един наш списовател...
На връщане към Москва, в спалния вагон, по общата радиоуредба включиха централното радио, оттам научихме странна вест.
Съобщението беше в следния дух, цитирам по памет: "Някои западни агенции са подели клеветническа кампания срещу СССР, като за целта използват случилата се на чернобилската атомна електроцентрала авария. Според Върховния съвет на СССР по ликвидиране на последиците се вземат всички мерки, а ситуацията е вече овладяна и няма причини за безпокойство сред населението."
Щом чухме това, закоментирахме във влака с пасажери. Разсъждавахме, че работата вероятно е дебела, щом се съобщава официално. Ние познавахме добре системата и в частност информационната й надстройка. Тя беше ориентирана към непомерен, макар и шаблонен патос във всичко, което е някакъв успех и съответно повод за гордост, и обратното - отличаваше се с премълчаване и игнориране на всичко, което "уронва престижа". Следователно признанието за авария на всеослушание можеше да означава само едно: че няма как да се скрие. Излязло е извън границите.
Разтревожихме се.
После видяхме във вестниците от 1 май кратко съобщение: "От Совета министров СССР. На Чернобылской АЭЦ произошла авария. 2 человека погибло, 197 госпитализировано с диагнозом "лучевая болезнь".
Мои колеги украинци започнаха да звънят в Киев и други градове. Оттам първо им казваха: "Спокойно, бе, няма нищо. Всичко е наред."
Когато след седмица-две почна да шуми целият свят, а Киев се разтревожи не на шега, се оказа, че е много трудно да напуснеш града - няма билети.
Тромавата държавна машина се задвижи бавно - трябва да признаем, че много хора проявиха героизъм, за който заплатиха с живота и здравето си. Сравнително бързо разбрахме, че нещата са сериозни и много опасни, като напаснахме местната информация към получената отвън (слушахме някои чужди станции).
Все пак нямаше паника - бяхме млади, на възраст, когато човек се чувства безсмъртен. Заболя ли някой от нас, студентите в далечна все пак от Чернобил Москва? Нямам данни. Само една състудентка имаше по-късно големи проблеми с щитовидната жлеза. Според специалисти рак на щитовидната жлеза се получава от йод-131, един нуклеид от тези над 520, излъчени в атмосферата секунди след катастрофата.
След години разбрахме, че над 600 000 са получили висока доза радиация тогава, а над 8 милиона по един или друг начин са засегнати от Чернобил... А тогава, през май, като хора литературни си спомнихме Библията и Откровението на Йоан, в което се говори как ще падне звезда Пелин (на укр. чернобыл) и ще изтрови изворите и земята.
Аварии стават навсякъде. Където Системата е по-важна от човешките й винтчета обаче, те вземат ужасно много жертви. Може да се илюстрира с черен хумор.
Посетил страшната зона журналист разказа по-късно за един лозунг близо до централата: "Хай буде атом работником, а не солдатом". Върху който на украинската дума хай - "нека", някой излязъл от равновесие спасител е променил една буква...
Кошмарите за страшни болести у нас не се сбъднаха
В двора на Института за ядрени изследвания на БАН в София има един специален бор. От 60-те години на ХХ в. учените редовно следят радиацията по вечно зелените му иглички. Оказало се, че по време на чернобилската авария радиацията в бора е била по-ниска в сравнение с първата половина на 60-те години, когато съветският блок и Западът се надпреварваха кой е "по-ядрен" от другия.
"Истината е, че пораженията от аварията у нас не са толкова стряскащи, колкото се очакваше", казва Методи Гелев от института. На същото мнение са и други физици, а също и радиобиолози, участвали в измерванията по време на аварията и след нея. Това показват и фактите.
"За българското население замърсяването беше в границите на малките дози, съвместими с естествения радиационен фон. Питейните води на практика не бяха опасни", казва и доц. Иван Манджуков от Катедрата по атомна физика в Софийския университет. "Оценките показват, че замърсяването и на въздуха, на човешкото тяло и дрехи е дало незначително облъчване", обяснява доц. Атанаска Ягова от Националния център по радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ). Увеличението на дозата е едва 0,95 единици над нормата. Облъчването не е било равномерно. Най-големи дози радиация е имало по високите места, а жителите на Южна България са облъчени повече от тези в Северна.
Официалният доклад на страната ни по повод 10-годишнината от аварията прогнозира, че 470 души ще се разболеят от рак, а при около 80 ще има сериозни наследствени проблеми вследствие на радиацията. "Това обаче е чисто теоретичен модел, не може да се каже със сигурност дали се е сбъднал", казва доц. Ягова. Правени са обаче редица изследвания.
Учените отхвърлят хипотезата хора у нас да са се разболели непосредствено заради радиацията, защото дозата й е била твърде ниска за лъчева болест например, каквато са развили част от стотиците хиляди "ликвидатори" в Украйна. "По данни от медицинската статистика не е регистрирана повишена честота на увреждания на заченати деца заради аварията", казва още Ягова. За съжаление 2091 аборта "по желание" са направени непосредствено след аварията заради страха на младите жени от увреждания на плода.
До отминаване на латентния период за рак на щитовидната жлеза и миелоидна левкемия, т.е. рак на клетките на костния мозък, който е 7-8 години след аварията, са правени изследвания на тази заболяемост. Резултатът: "Няма статистически достоверна тенденция за нарастване на заболяемостта от миелоидна левкемия в България за периода 1981-1996 г." При децата до 4-годишна възраст има дори спад. Същите изводи се отчитат в страни от Западна Европа и СССР. Няма повишаване на броя на заболелите и от рак на щитовидната жлеза общо за страната. Леко покачване има в някои райони, но е доказано, че причината не е Чернобил, а заради дефицит на йод .
Вече излизаме от латентния 20-годишен период, след който биха могли да се появят солидни тумори, например на стомаха, на белия дроб. Заради ниските дози на радиационно замърсяване от Чернобил няма дори теоретична вероятност да се увеличи тази заболяемост.
"Най-страшното последствие от радиацията е страхът. Нея нито я виждаш, нито я усещаш, но се чувстваш обречен заради нея", категорични са доц. Ягова и нейните колеги. Всички международни доклади отчитат психологическите поражения от аварията. В соцстраните и у нас те са съпроводени и с още нещо - невероятен спад на доверието в държавата заради липсата на информация. "За съжаление по отношение на радиационната защита хората остават с впечатлението, че ние все нещо шикалкавим, и нямат доверие", признава Методи Гелев.
През юли 1994 г. Върховният съд потвърждава 2-годишна присъда за бившия вицепремиер от времето на Тодор Живков - Григор Стоичков, и условна присъда за тогавашния първи зам.-министър на народното здраве Любомир Шиндаров. Те бяха осъдени за скритата от обществото опасност след трагедията в Чернобил. Делото срещу двамата започва през 1991 г. Стоичков лежи в затвора в Казичене до април 1996 г.
"Истината е, че пораженията от аварията у нас не са толкова стряскащи, колкото се очакваше", казва Методи Гелев от института. На същото мнение са и други физици, а също и радиобиолози, участвали в измерванията по време на аварията и след нея. Това показват и фактите.
"За българското население замърсяването беше в границите на малките дози, съвместими с естествения радиационен фон. Питейните води на практика не бяха опасни", казва и доц. Иван Манджуков от Катедрата по атомна физика в Софийския университет. "Оценките показват, че замърсяването и на въздуха, на човешкото тяло и дрехи е дало незначително облъчване", обяснява доц. Атанаска Ягова от Националния център по радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ). Увеличението на дозата е едва 0,95 единици над нормата. Облъчването не е било равномерно. Най-големи дози радиация е имало по високите места, а жителите на Южна България са облъчени повече от тези в Северна.
Официалният доклад на страната ни по повод 10-годишнината от аварията прогнозира, че 470 души ще се разболеят от рак, а при около 80 ще има сериозни наследствени проблеми вследствие на радиацията. "Това обаче е чисто теоретичен модел, не може да се каже със сигурност дали се е сбъднал", казва доц. Ягова. Правени са обаче редица изследвания.
Учените отхвърлят хипотезата хора у нас да са се разболели непосредствено заради радиацията, защото дозата й е била твърде ниска за лъчева болест например, каквато са развили част от стотиците хиляди "ликвидатори" в Украйна. "По данни от медицинската статистика не е регистрирана повишена честота на увреждания на заченати деца заради аварията", казва още Ягова. За съжаление 2091 аборта "по желание" са направени непосредствено след аварията заради страха на младите жени от увреждания на плода.
До отминаване на латентния период за рак на щитовидната жлеза и миелоидна левкемия, т.е. рак на клетките на костния мозък, който е 7-8 години след аварията, са правени изследвания на тази заболяемост. Резултатът: "Няма статистически достоверна тенденция за нарастване на заболяемостта от миелоидна левкемия в България за периода 1981-1996 г." При децата до 4-годишна възраст има дори спад. Същите изводи се отчитат в страни от Западна Европа и СССР. Няма повишаване на броя на заболелите и от рак на щитовидната жлеза общо за страната. Леко покачване има в някои райони, но е доказано, че причината не е Чернобил, а заради дефицит на йод .
Вече излизаме от латентния 20-годишен период, след който биха могли да се появят солидни тумори, например на стомаха, на белия дроб. Заради ниските дози на радиационно замърсяване от Чернобил няма дори теоретична вероятност да се увеличи тази заболяемост.
"Най-страшното последствие от радиацията е страхът. Нея нито я виждаш, нито я усещаш, но се чувстваш обречен заради нея", категорични са доц. Ягова и нейните колеги. Всички международни доклади отчитат психологическите поражения от аварията. В соцстраните и у нас те са съпроводени и с още нещо - невероятен спад на доверието в държавата заради липсата на информация. "За съжаление по отношение на радиационната защита хората остават с впечатлението, че ние все нещо шикалкавим, и нямат доверие", признава Методи Гелев.
През юли 1994 г. Върховният съд потвърждава 2-годишна присъда за бившия вицепремиер от времето на Тодор Живков - Григор Стоичков, и условна присъда за тогавашния първи зам.-министър на народното здраве Любомир Шиндаров. Те бяха осъдени за скритата от обществото опасност след трагедията в Чернобил. Делото срещу двамата започва през 1991 г. Стоичков лежи в затвора в Казичене до април 1996 г.
Спомен
Чернобил - 20 години след ада
Контролно-пропускателният пункт "Дитятки". В превод от украински - "Дечица". Границата на два паралелни свята. Преди час и половина си бил в пролетно пробудилия се Крешчатик, а сега с необяснима тревога следиш как пред теб се вдига бариерата. Зад нея е забранената зона. 2600 кв. км плодородна земя, от която преди 20 години са изселили над 100 хиляди души. В мига, когато на 26 април 1986 г. в IV блок на чернобилската АЕЦ става най-голямата в историята на човечеството авария, те загубват всичко, и то завинаги.
Днес в забранената зона има 8 селца, в които живеят 367 самосели. В Чернобил се трудят 3200 души. А Припят е град призрак.
В нощта на 26 април 1986 г. 12-те сътрудници, застъпили на дежурство зад пулта на управление на 4-и блок на чернобилската АЕЦ се готвели за провеждане на сложен експеримент. За да изпитат ново устройство в апаратурата за управление на производството на електроенергия, трябвало да направят аварийно спиране на турбината. Оборудването на съвременните атомни станции също се нуждае от електричество, но при заглушаване на реактора и изключване на външната мрежа то няма откъде да се вземе, ако на станцията няма дизелов генератор. Ако във външната мрежа стане авария, станцията в първите минути се захранва от акумулатори. Те са скъпи, заемат цели зали и повишават себестойността на електричеството. Строителството на АЕЦ би излязло по-евтино, ако вместо акумулатори за захранване на станцията, докато се пускат дизелите, може да се използва кинетичната енергия на работещите парови турбини. В Чернобил правели експерименти с тази цел.
В 00.28 минути операторите пристъпили към снижаване на мощността на реактора. Но става засечка и вместо планираните 700 МВт мощността на реактора паднала до 30. За 5 минути мощността на неутронния поток изчезнала съвсем и верижната реакция се прекратила. Реакторът фактически спрял.
Според инструкциите за безопасност работниците би трябвало веднага да прекратят експеримента, но вероятно се уплашили от санкции и затова решили да загреят реактора изкуствено. Както ще обяснят пред следствието по-късно оцелелите,
грубото нарушение на правилата не било прецедент, а практика
Само работещите в АЕЦ-а почувствали първия взрив. Приборите на трите сеизмични станции, намиращи се на 100-180 км от мястото на събитието, регистрирали едва втория взрив. Той имал магнитуд 2,5 бала по скалата на Рихтер и мощност като на взрив на 10 тона тротил.
Бившият пазач на АЕЦ-а Леонид Бутрименко, чийто пост се намирал само на 100 м от 4-и блок, разказва: "Към 2.30 чух първия взрив. Той беше глух, но силен. Разтресе ни като при земетресение. Обърнах се към реактора. Тогава пред очите ми стана вторият взрив. Той беше толкова мощен, че бетонните блокове, тежащи около тон, а и повече, бяха изхвърлени на 50 м от реактора. Някои излетяха зад оградата и контролната полоса."
Работещите вътре в реактора веднага разбрали, че е станала крупна авария, макар все още да не осъзнавали нейните мащаби. Ръководителят на изпитанията изпратил в централната зала двама стажанти, за да огледат пораженията. И двамата младежи получили смъртоносни дози облъчване, а като се върнали, съобщили, че реакторът е разрушен. Дежурните се втурнали да измерват радиацията в работните помещения. Уредите полудели.
Взривовете изхвърлили газове, аерозоли и прах, образували се в активната зона, на височина 6 км. Гигантският радиоактивен облак се понесъл на северозапад. Най-тежките частици паднали в районите около Чернобил, а по-леките - в Белорусия, Полша, скандинавските страни. Когато вятърът сменил посоката си, останалата част от изхвърленото се насочило през Финландия към Ленинград и Москва. На 27 април смъртоносният облак се разсеял на 400 км от Москва.
В 5 часа сутринта на 26 април в чернобилската АЕЦ
започнала да работи следствената група,
изпратена от "компетентните органи". Без да привлича голямо внимание към своята работа, тя се запознала с обстоятелствата и причините за аварията, разпитала 48 души и копирала множество работни документи. Окончателните изводи се появили на 11 май 1986 г. Документ N31 гласи: "Взривът е станал вследствие на ред груби нарушения на правилата за работа, технологията и несъблюдаването на режима за безопасност при работата на 4-и блок на АЕЦ." Повече към този въпрос "компетентните органи" не се върнали.
Едва през 2001 г. Службата за сигурност на Украйна разсекрети своите чернобилски материали, които помогнаха да се състави най-реалистичната хронология на аварията.
Късно вечерта на 26 април в Припят се събрала правителствена комисия. Като начало решили да изпратят вертолети разузнавачи, които да проучат състоянието на АЕЦ-а. "Реактор вече няма", докладвали те. На покрива на съседните здания лежали около 100 крупни конструкции, изхвърлени от взрива. От тях излизало толкова силно лъчение, че
смъртоносната доза можела да се получи за секунда
Отначало се опитали да разчистят терена с роботи, но те излизали от строя след няколко минути работа. Бързо станало ясно, че само хора могат да се справят с последствията от тази авария. При това много хора.
На 27 април в зоната на аварията пристигнали химически войски начело с генерал Пикалов и вертолетни части. Войниците разчиствали "светещите отломки" буквално с голи ръце. Времето на пребиваването в зоната се засичало до минути. След получаване на доза от 25 бара ликвидиращият бил пращан вкъщи, а срочнослужещите се уволнявали от армията. По разчистването на покривите на съседните здания работили най-отчаяните доброволци - над 5000 души. А общо в най-опасните работи се включили над 600 хиляди души.
По време на самата авария по официални данни силно се облъчили 299 души, от тях двама загинали при взрива. В болницата починали 28 души, останалите след лечение от остра лъчева болест били изписани да се приберат вкъщи.
Жителите на Припят и Чернобил били евакуирани буквално за няколко часа със специално организирани автобуси. Но дълго след аварията и съветските граждани, и околните държави били в пълно неведение за мащабите и последствията й. Слуховете достигнали най-напред до Киев. В града било спокойно независимо от заплахата.
На киевския пазар се появили специални самоделни дозомери,
с които местните жители периодично проверявали радиоактивността на своите дрехи. Трудно е да се каже доколко ефективни са те, но все пак показвали къде радиацията е висока и къде - ниска. И помогнали на мнозина да се отърват от радиоактивния прах.
Властите също мълчали. От една страна, по инструкциите от онова време без специално разрешение те не можели да осведомят населението за аварията. От друга - вятърът всеки момент можел да смени посоката си и да се насочи към Киев, който веднага би трябвало да се евакуира. А това не е никак проста задача - в Киев живеят 3 млн. души. Ако започне подготовка за евакуация обаче, информацията за мащабите на аварията веднага щяла да стане известна на населението. А паниката може да вземе жертви.
Такова развитие на събитията е възможно, ако се съди по ядрената авария, станала през 1979 г. в американската Three Mile Island. Там непосредствено при аварията не пострадал никой, но в паниката, обхванала съседния град при евакуацията, загинали 10 души.
Измервателната апаратура на Института за ядрени изследвания при АН на УССР била постоянно включена и не показвала наличие на радиационна опасност до 10 часа на 30 април. Тогава показателите се променили и недвусмислено показали, че Киев е попаднал под радиационния облак на Чернобил. Докато се чудели какво да правят, дошло време за обяд и началството пуснало сътрудниците от института по домовете им за подготовка на празненствата за 1 май. Когато хората напускали зданието, уредите показвали десеткратно надвишаване на естествения фон.
На следващия ден се състояла първомайска манифестация. И сякаш за да изпита издръжливостта на хората, точно по време на шествието радиацията достигнала своите максимални стойности. Най-висшето украинско ръководство стояло на трибуните, плътно загърнато в шлифери и шапки, а гражданите дефилирали леко облечени.
Трябвало ли да се организира първомайска манифестация? По всички правила на радиационната безопасност - не. Но политиците имат свои закони. Много години по-късно тогавашният първи секретар на ЦК на украинската компартия Владимир Шчербицки ще си спомни, че манифестацията е била изрично наредена от Михаил Горбачов, за да се демонстрира благополучието на нацията.
Едва след като Горбачов призна аварията в официално изявление по телевизията, властите в Киев започнаха противорадиационни мероприятия. В комплекса мерки влизаше евакуиране на децата в пионерски лагери на юг, контрол на продуктите в магазините и пазарите, миене на покривите и стените на сградите и др. След година нивото на радиацията в града се снижило многократно и минало под нивата, признати за безопасни от Международната комисия за радиационна защита.
Кой е виновен?
През лятото на 1987 г. пред съда били изправени 6-има сътрудници на чернобилската АЕЦ: директорът, главният инженер, зам. главният инженер по експлоатацията, началникът на реакторния цех, началникът на аварийната смяна и държавният инспектор на Държавния атомен контрол на СССР.
Директорът е обвинен, че не е обезпечил надеждна и безопасна експлоатация на АЕЦ, не е въвел в действие плана за защита на персонала и населението от йоноизлъчването, умишлено е занижил данните за нивото на радиацията. Той бил осъден на 10 години затвор в колония общ режим.
Главният инженер и неговият заместник също получили по 10 години. Началникът на смяната, който според съда се е "самоотстранил от ръководството на станцията", получил 5 години. Държавният инспектор, който "не проявил принципност и настойчивост в реализацията на правилата за безопасност", бил осъден на 2 години. Началникът на реакторния цех, който в тази нощ не е бил на работа и не е участвал в изпитанията на блока, все пак получил 3 години.
Въпросът за наказателната отговорност на ръководителите на СССР и УССР, които няколко дни премълчавали произшествието и заради които са пострадали много хора, даже не се поставя.
ООН и МАГАТЕ
В края на 2005 г. бе публикуван доклад "Чернобил: истинските мащаби на аварията". Основната цел на този документ, съставен от стотици учени, влизащи в обединението "Чернобилски форум", е да помогне на пострадалите страни да разберат истинските мащаби на последствията от аварията и да предложи мерки за решението на икономическите и социалните проблеми, възникнали след нея. Според учените повечето участници в ликвидирането на последиците от катастрофата и хората, живеещи в поразените райони, са получили относително ниски дози на облъчване. Доказателства за понижаване на репродуктивната способност на населението не са намерени, числото на аномалиите, свързани с радиационното облъчване, също не е голямо. "Нищетата, болестите, обусловени от рязкото влошаване на икономическото положение на населението в страните от бившия СССР, и проблемите на психическото здраве създават много по-голяма заплаха за местните общини от радиационното облъчване", подчертава документът.
Чернобилският форум отбелязва, че към настоящия момент преки жертви на аварията са станали 47 спасители и 9 деца, починали от рак на щитовидната жлеза. Около 4000 души в момента са болни в резултат на аварията, като по-голямата част от тях през 1986 г. са били деца или тийнейджъри. По оценки на специалистите общото количество на загиналите в резултат на чернобилската авария може да достигне 4000 души, което е четири пъти по-малко, отколкото се предполагаше по-рано.
Това е първият доклад за чернобилската авария, с числата и данните на който са съгласни водещите международни агенции и правителствата на пострадалите страни. В други доклади числата на жертвите са много по-големи. Според "Лекари по света за предотвратяване на ядрената война" до 2006 г. са загинали между 50 000 и 100 000 работниците, участвали в отстраняването на последиците от аварията, а между 540 000 и 900 000 са останали инвалиди.
Днес в забранената зона има 8 селца, в които живеят 367 самосели. В Чернобил се трудят 3200 души. А Припят е град призрак.
В нощта на 26 април 1986 г. 12-те сътрудници, застъпили на дежурство зад пулта на управление на 4-и блок на чернобилската АЕЦ се готвели за провеждане на сложен експеримент. За да изпитат ново устройство в апаратурата за управление на производството на електроенергия, трябвало да направят аварийно спиране на турбината. Оборудването на съвременните атомни станции също се нуждае от електричество, но при заглушаване на реактора и изключване на външната мрежа то няма откъде да се вземе, ако на станцията няма дизелов генератор. Ако във външната мрежа стане авария, станцията в първите минути се захранва от акумулатори. Те са скъпи, заемат цели зали и повишават себестойността на електричеството. Строителството на АЕЦ би излязло по-евтино, ако вместо акумулатори за захранване на станцията, докато се пускат дизелите, може да се използва кинетичната енергия на работещите парови турбини. В Чернобил правели експерименти с тази цел.
В 00.28 минути операторите пристъпили към снижаване на мощността на реактора. Но става засечка и вместо планираните 700 МВт мощността на реактора паднала до 30. За 5 минути мощността на неутронния поток изчезнала съвсем и верижната реакция се прекратила. Реакторът фактически спрял.
Според инструкциите за безопасност работниците би трябвало веднага да прекратят експеримента, но вероятно се уплашили от санкции и затова решили да загреят реактора изкуствено. Както ще обяснят пред следствието по-късно оцелелите,
грубото нарушение на правилата не било прецедент, а практика
Само работещите в АЕЦ-а почувствали първия взрив. Приборите на трите сеизмични станции, намиращи се на 100-180 км от мястото на събитието, регистрирали едва втория взрив. Той имал магнитуд 2,5 бала по скалата на Рихтер и мощност като на взрив на 10 тона тротил.
Бившият пазач на АЕЦ-а Леонид Бутрименко, чийто пост се намирал само на 100 м от 4-и блок, разказва: "Към 2.30 чух първия взрив. Той беше глух, но силен. Разтресе ни като при земетресение. Обърнах се към реактора. Тогава пред очите ми стана вторият взрив. Той беше толкова мощен, че бетонните блокове, тежащи около тон, а и повече, бяха изхвърлени на 50 м от реактора. Някои излетяха зад оградата и контролната полоса."
Работещите вътре в реактора веднага разбрали, че е станала крупна авария, макар все още да не осъзнавали нейните мащаби. Ръководителят на изпитанията изпратил в централната зала двама стажанти, за да огледат пораженията. И двамата младежи получили смъртоносни дози облъчване, а като се върнали, съобщили, че реакторът е разрушен. Дежурните се втурнали да измерват радиацията в работните помещения. Уредите полудели.
Взривовете изхвърлили газове, аерозоли и прах, образували се в активната зона, на височина 6 км. Гигантският радиоактивен облак се понесъл на северозапад. Най-тежките частици паднали в районите около Чернобил, а по-леките - в Белорусия, Полша, скандинавските страни. Когато вятърът сменил посоката си, останалата част от изхвърленото се насочило през Финландия към Ленинград и Москва. На 27 април смъртоносният облак се разсеял на 400 км от Москва.
В 5 часа сутринта на 26 април в чернобилската АЕЦ
започнала да работи следствената група,
изпратена от "компетентните органи". Без да привлича голямо внимание към своята работа, тя се запознала с обстоятелствата и причините за аварията, разпитала 48 души и копирала множество работни документи. Окончателните изводи се появили на 11 май 1986 г. Документ N31 гласи: "Взривът е станал вследствие на ред груби нарушения на правилата за работа, технологията и несъблюдаването на режима за безопасност при работата на 4-и блок на АЕЦ." Повече към този въпрос "компетентните органи" не се върнали.
Едва през 2001 г. Службата за сигурност на Украйна разсекрети своите чернобилски материали, които помогнаха да се състави най-реалистичната хронология на аварията.
Късно вечерта на 26 април в Припят се събрала правителствена комисия. Като начало решили да изпратят вертолети разузнавачи, които да проучат състоянието на АЕЦ-а. "Реактор вече няма", докладвали те. На покрива на съседните здания лежали около 100 крупни конструкции, изхвърлени от взрива. От тях излизало толкова силно лъчение, че
смъртоносната доза можела да се получи за секунда
Отначало се опитали да разчистят терена с роботи, но те излизали от строя след няколко минути работа. Бързо станало ясно, че само хора могат да се справят с последствията от тази авария. При това много хора.
На 27 април в зоната на аварията пристигнали химически войски начело с генерал Пикалов и вертолетни части. Войниците разчиствали "светещите отломки" буквално с голи ръце. Времето на пребиваването в зоната се засичало до минути. След получаване на доза от 25 бара ликвидиращият бил пращан вкъщи, а срочнослужещите се уволнявали от армията. По разчистването на покривите на съседните здания работили най-отчаяните доброволци - над 5000 души. А общо в най-опасните работи се включили над 600 хиляди души.
По време на самата авария по официални данни силно се облъчили 299 души, от тях двама загинали при взрива. В болницата починали 28 души, останалите след лечение от остра лъчева болест били изписани да се приберат вкъщи.
Жителите на Припят и Чернобил били евакуирани буквално за няколко часа със специално организирани автобуси. Но дълго след аварията и съветските граждани, и околните държави били в пълно неведение за мащабите и последствията й. Слуховете достигнали най-напред до Киев. В града било спокойно независимо от заплахата.
На киевския пазар се появили специални самоделни дозомери,
с които местните жители периодично проверявали радиоактивността на своите дрехи. Трудно е да се каже доколко ефективни са те, но все пак показвали къде радиацията е висока и къде - ниска. И помогнали на мнозина да се отърват от радиоактивния прах.
Властите също мълчали. От една страна, по инструкциите от онова време без специално разрешение те не можели да осведомят населението за аварията. От друга - вятърът всеки момент можел да смени посоката си и да се насочи към Киев, който веднага би трябвало да се евакуира. А това не е никак проста задача - в Киев живеят 3 млн. души. Ако започне подготовка за евакуация обаче, информацията за мащабите на аварията веднага щяла да стане известна на населението. А паниката може да вземе жертви.
Такова развитие на събитията е възможно, ако се съди по ядрената авария, станала през 1979 г. в американската Three Mile Island. Там непосредствено при аварията не пострадал никой, но в паниката, обхванала съседния град при евакуацията, загинали 10 души.
Измервателната апаратура на Института за ядрени изследвания при АН на УССР била постоянно включена и не показвала наличие на радиационна опасност до 10 часа на 30 април. Тогава показателите се променили и недвусмислено показали, че Киев е попаднал под радиационния облак на Чернобил. Докато се чудели какво да правят, дошло време за обяд и началството пуснало сътрудниците от института по домовете им за подготовка на празненствата за 1 май. Когато хората напускали зданието, уредите показвали десеткратно надвишаване на естествения фон.
На следващия ден се състояла първомайска манифестация. И сякаш за да изпита издръжливостта на хората, точно по време на шествието радиацията достигнала своите максимални стойности. Най-висшето украинско ръководство стояло на трибуните, плътно загърнато в шлифери и шапки, а гражданите дефилирали леко облечени.
Трябвало ли да се организира първомайска манифестация? По всички правила на радиационната безопасност - не. Но политиците имат свои закони. Много години по-късно тогавашният първи секретар на ЦК на украинската компартия Владимир Шчербицки ще си спомни, че манифестацията е била изрично наредена от Михаил Горбачов, за да се демонстрира благополучието на нацията.
Едва след като Горбачов призна аварията в официално изявление по телевизията, властите в Киев започнаха противорадиационни мероприятия. В комплекса мерки влизаше евакуиране на децата в пионерски лагери на юг, контрол на продуктите в магазините и пазарите, миене на покривите и стените на сградите и др. След година нивото на радиацията в града се снижило многократно и минало под нивата, признати за безопасни от Международната комисия за радиационна защита.
Кой е виновен?
През лятото на 1987 г. пред съда били изправени 6-има сътрудници на чернобилската АЕЦ: директорът, главният инженер, зам. главният инженер по експлоатацията, началникът на реакторния цех, началникът на аварийната смяна и държавният инспектор на Държавния атомен контрол на СССР.
Директорът е обвинен, че не е обезпечил надеждна и безопасна експлоатация на АЕЦ, не е въвел в действие плана за защита на персонала и населението от йоноизлъчването, умишлено е занижил данните за нивото на радиацията. Той бил осъден на 10 години затвор в колония общ режим.
Главният инженер и неговият заместник също получили по 10 години. Началникът на смяната, който според съда се е "самоотстранил от ръководството на станцията", получил 5 години. Държавният инспектор, който "не проявил принципност и настойчивост в реализацията на правилата за безопасност", бил осъден на 2 години. Началникът на реакторния цех, който в тази нощ не е бил на работа и не е участвал в изпитанията на блока, все пак получил 3 години.
Въпросът за наказателната отговорност на ръководителите на СССР и УССР, които няколко дни премълчавали произшествието и заради които са пострадали много хора, даже не се поставя.
ООН и МАГАТЕ
В края на 2005 г. бе публикуван доклад "Чернобил: истинските мащаби на аварията". Основната цел на този документ, съставен от стотици учени, влизащи в обединението "Чернобилски форум", е да помогне на пострадалите страни да разберат истинските мащаби на последствията от аварията и да предложи мерки за решението на икономическите и социалните проблеми, възникнали след нея. Според учените повечето участници в ликвидирането на последиците от катастрофата и хората, живеещи в поразените райони, са получили относително ниски дози на облъчване. Доказателства за понижаване на репродуктивната способност на населението не са намерени, числото на аномалиите, свързани с радиационното облъчване, също не е голямо. "Нищетата, болестите, обусловени от рязкото влошаване на икономическото положение на населението в страните от бившия СССР, и проблемите на психическото здраве създават много по-голяма заплаха за местните общини от радиационното облъчване", подчертава документът.
Чернобилският форум отбелязва, че към настоящия момент преки жертви на аварията са станали 47 спасители и 9 деца, починали от рак на щитовидната жлеза. Около 4000 души в момента са болни в резултат на аварията, като по-голямата част от тях през 1986 г. са били деца или тийнейджъри. По оценки на специалистите общото количество на загиналите в резултат на чернобилската авария може да достигне 4000 души, което е четири пъти по-малко, отколкото се предполагаше по-рано.
Това е първият доклад за чернобилската авария, с числата и данните на който са съгласни водещите международни агенции и правителствата на пострадалите страни. В други доклади числата на жертвите са много по-големи. Според "Лекари по света за предотвратяване на ядрената война" до 2006 г. са загинали между 50 000 и 100 000 работниците, участвали в отстраняването на последиците от аварията, а между 540 000 и 900 000 са останали инвалиди.
|
| Ноември 1986 г. Работниците от Чернобил се снимат за спомен на фона на четвърти блок на АЕЦ след покриването му със саркофаг. |
|
| Работниците "ликвидират" последиците от аварията в Чернобил. |
|
| Украинско момиче почита паметта на пожарникарите, загинали при потушаването на пожара в чернобилската АЕЦ. |
|
| Градът призрак Припят. |
имах чувството, че Хирошима и Нагазаки са били като взрив на пиратка пред чудовищната авария в Чернобил (колкото 1000 Хирошими), и че в Япония са умряли има-няма десетина души, да не говорим за радиоактивно замърсяване - няма такова нещо! Направо да му се дощте на човек вместо Чернобил да бяха пуснали една "безвредна" бомба над София, те бездруго имат опит в бомбенето на столицата ни...
У нас препредаваха CNN, по махленското радио съобщиха 1-2 часа след събитията. Сигурно не си разбрал, че се коментира, защото не е било на руски. Но вероятно за теб съревнованието е най-важно - съветските джуджета най-големите в света. Твоя пост малко бие на "а вие защо биете негрите?".