Стремежът на една образователната система постоянно да селектира най-добрите ученици и сама да разширява бездната между елитни и обикновени училища е, меко казано, дълбоко притеснителен. Особено ако образователните елити се оказват и икономически такива. Имаш пари, попадаш в добро училище. България, уви, /това е установено от независими международни проучвания като образователния проект ПИЗА/, е сред страните със



силна връзка между доходи и образователни резултати.



Решението на парламентарната комисия по образование да разреши прием на петокласници в профилирани гимназии с хуманитарен и природоматематически профил на пръв поглед само задълбочава този проблем. На второ четене тази практика може да се окаже имунизация срещу растящата икономическа ножица. Така или иначе, решението на депутатите онагледява драматични проблеми със статута на училищата у нас и липсата на визия какво ги прави различни.

Приемът на талантливи деца в профилирани гимназии още след 4-и клас има един сериозен плюс - далеч по-справедливият начин на подбор на децата. Повечето математически гимназии и досега приемаха петокласници, въпреки липсата на законово основание, на базата на резултати от различни видове олимпиади и състезания. Макар и достъпът до такива олимпиади и състезания реално да се е стеснил - заради липсата на пари за финансиране на кръжоци, за мотивиране на учителите и т.н., все пак си остава далеч по-широк на фона на бизнеса с частни уроци около приемните изпити в 7-и клас.

Още повече, че бързият срив в образованието почва в периода 5-8 клас. Тоест до 4-и клас ножицата не зее толкова широко и в тези гимназии действително могат да попаднат талантливи, пък било то и бедни, деца. Показателно за това е и нежеланието на тези математически гимназии да приемат много паралелки. Редица директори коментираха пред "Сега", че сформирането на много паралелки би обезсмислило идеята да се развиват наистина талантливи деца. При демографския срив и постоянно топящите се учителски нормативи тази политика e респектираща, макар и донякъде да се предопределя от липса на класни стаи и капацитет за прием на много ученици.

Малко странно на този фон стои ранният прием на деца с хуманитарни таланти. Още повече, че тук не се включват гимназии по изкуствата, за които има отделен регламент. Не е много ясно



как се установява таланта на едно дете по история



например.

Големият въпрос, който възниква, е кое прави профилираните гимназии с хуманитарен и природоматематически профил различни от останалите? И защо тази възможност се дава на едни, а не на други училища?

Отговорът само привидно е очевиден. В хода на десетките частични изменения в просветния закон държавата е успяла да забърка пълен тюрлюгювеч около различните видове образователни институции у нас.

По закон у нас съществуват 2 вида гимназии - профилирани и обикновени. Разликата между тях е една - профилираните гимназии приемат след 7-и клас, обикновените - след 8-и. Реалността обаче е съвсем различна.

Да вземем например гимназия "Пейо Яворов" в Петрич. Според официалния регистър на МОН тази гимназия е от обикновените и би трябвало да приема след 8-и клас, без изпити и по документи. Да, но не. На гимназията тази година е утвърдена 1 паралелка с прием след 7-и клас с природоматематически профил. Тоест ако четем закона излиза, че тази гимназия е профилирана. В същото положение са и други училища - уж обикновени, а всъщност профилирани и приемащи след 7-и клас. Това смесване е благословено на ниво поднормативна уредба с правилника за прилагане на закона.

Реалността е наложила и друго разделение. Част от профилираните гимназии, в унисон с логиката, предлагат паралелки с еднакъв профил. Класическият пример тук са природоматематическите гимназии. Тази в Благоевград например е само с паралелки с природоматематически профил. Вторият вид профилирани гимназии предлагат паралелки в различни области. "Константин Фотинов" в Своге например има два вида профилирани паралелки - природоматематически и хуманитарни.

В закона обаче такова разграничение между класически и други профилирани гимназии не съществува. Националният статистически институт пък не прави разлика между профилирани и обикновени гимназии и според данните му у нас съществува един единствен вид гимназии - с прием след 8-и клас.

Поради тези неясноти в момента изобщо не е ясно какво трябва да направи една профилирана гимназия, за да стане природоматематическа или хуманитарна отпред. Очевидно отговорът е в предлагането на едни и същи профили, което предполага наличие на повече учители от дадена дисциплина и натрупани традиции, но



механизмът не е описан никъде.



Интересна е и друга подробност. Между учебните програми за 5-и клас на математическите гимназии, които и досега са приемали деца, и тези на обикновените училища не съществува абсолютно никаква разлика. Но за математическите гимназии общините успяват да намерят пари за големия образователен фантом - свободно избираемата подготовка. По закон всички ученици имат право на СИП, но само ако общината дава пари. Математическите гимназии използват именно 4-те часа СИП, за да работят допълнително и да развиват таланта на учениците.

А сега за върха на абсурдите - самата идея за това какво представляват профилите. Противно на всякаква логика, хуманитарният профил може да се сформира и от часове по математика и информационни технологии. Математическият - също, като при него може да се използва и литературата. Тоест часовете за профил математика могат да се насочват за обучение по литература. Чуждият език фигурира във всички профили.

Това е направено с опит да се избяга от друго безумие - фиксирането на профилите още в 7-и клас и липсата на възможност децата да сменят профилиращите предмети. Ако на ученика Х от математическа гимназия в 12-и клас изведнъж му се приучи литература, няма шанс. Затова се въвежда математически профил с часове по литература.



Дали обаче училищата не злоупотребяват с тази възможност



в опит да спасяват учители, никой не може да каже. За проблема наскоро призна и просветният министър, според когото организацията на обучението в 12-и клас очевидно не отговаря на интересите на децата и трябва да бъде променена.

Възможно е част от тези проблеми да бъдат разрешени с прилагането на стратегията на МОН за развитие на образованието. Тя предвижда въвеждането на задължително образование до 10-и клас и по-късо основно образование - до 7-и клас. Стратегията обаче не влиза в детайли, а без тях няма да мине. Защото на фона на сегашния хаос и най-малкото недоглеждане може тотално да обърне колата по изподупчения от реформи път.