От няколко седмици в публичното пространство се лансира тезата, че има интрига по линията президент - управляваща партия. И колкото повече приближават президентските избори, толкова по-актуален ще става въпросът има ли драма между Георги Първанов и БСП.

Тезата набра скорост след като държавният глава разкритикува левицата за неизпълнените й социални обещания, поиска обяснения за справянето на кабинета с наводненията и накрая отхвърли "желязното" алиби на социалистите - трудно изпълними са желанията ни, когато партньорите в коалицията имат различни ангажименти към избирателите си и разнопосочни интереси.

Смяната на позицията не може да не направи впечатление - същият този президент доскоро се отнасяше с разбиране към това, което сега отхвърля. Първанов загърби прикритото си желание именно тази коалиция да управлява и направи



неприкрит опит да се разграничи



от това, в което всички го винят - че той е бащата на сегашната конфигурация във властта.

Всъщност съвсем нормално е Първанов да търси разграничение, тъй като негативите от съюза между БСП, НДСВ и ДПС ще се трупат и върху неговата глава. Затова част от пътя му към втория мандат минава през удари в гърба на собствената му партия. Няма как да убедиш хората, че точно ти си този, който защитава интересите им, ако не раздадеш крошета на изпълнителната власт.

Всичко това обаче не означава, че между президента и ръководството на БСП има конфликт. Нито че мърморенето на отделни социалисти по адрес на Първанов ще доведе до тежко напрежение в партията. В действителност президентът няма сериозен проблем с партията, на която бе лидер. Публичните му критики по адрес на левицата не са толкова стрели към БСП, колкото



тактически ход за привличане на нови избиратели.



Напълно възможно е дори те да са съгласувани с червеното ръководство. Но дори да не са, БСП ще търпи. Защото за социалистите е важно Първанов да повтори мандата си. Всеки избор е тест за тежестта на дадена партия, колкото и конкретният вот да е мажоритарен. А всяко намаляване на подкрепата за левицата води след себе си ръст на апетитите на другите партии към властта. Една загуба на Първанов би дала повод на царистите например да преосмислят участието си във властта. И така прекият резултат от президентските избори да стане разпада на тройната коалиция. Освен това една загуба почти винаги влече след себе си друга.

Сметките на червените и Първанов обаче могат да излязат без кръчмаря, ако президентът прескочи онази тънка граница, която ще накара и най-твърдите му фенове да се въздържат от гласуване. Играта, която играе президентът, е опасна. В стремежа си да привлече нови гласове, Първанов може да отблъсне сигурни такива.



В момента става въпрос за единици.



За хора, които смятат за грешка отделянето на Първанов от партията. За такива, които твърдят, че явяването му на избори като независим кандидат е предателство. Сред по-хард електората се шири мнението, че Първанов на няколко пъти е обръщал гръб на партията, откакто е станал президент. Това са хора, които предпочитат да виждат сегашния държавен глава да се държи като предишния - Петър Стоянов - т.е. да отиде на конгрес на БСП и да обяви, че е бесепар. А не да се прави на надпартиен.

Засега това са гласове в пустиня. Но ако президентът се увлече и прескочи линията на търпението на своите, нищо чудно много червени избиратели да се разочароват съвсем от него.

Другото, което дразни част от червения електорат, е



отношението на Първанов към ДПС.



До момента държавният глава се въздържа от критики към Доган, защото той му носи сигурни гласове. Но по този начин се отблъскват евентуални нови съюзници за президентския вот. Доган драматично се компрометира през последните няколко месеца и вече никой не иска да играе с него. Партията му от балансьор се превърна в бреме, в най-нежелания партньор. Близостта Първанов - ДПС със сигурност ще отблъсне патриотично настроените бесепари и по-умерено настроените безпартийни, които са омерзени от обръча от фирми. Къде ще отидат те? "Атака" залязва, но на политическия хоризонт все по-силно изгрява Бойко Борисов. А неговата карта, независимо дали е асо или двойка, никога не е за пренебрегване.