|
| Евгения Иванова |
Евгения Иванова е етнолог, доцент по етническа политика в Нов български университет. Изследовател на малцинствата, води курсове по балканистика. Автор на наскоро излязлата от печат книга "Балканите: съжителство на вековете. Изследване върху (не)състояването на балканската модерност".
-------------------
- Г-жо Иванова, за какво свидетелства фактът, че събитие като хулиганската проява на магистрала "Тракия" може да постави едва ли не на карта бъдещето на една нова политическа формация като "Атака"?
- Гледах подреждането на новините на една интернет информационна агенция - оказа се, че това какво казва шофьорът на Волен Сидеров е по-важна новина от нивото на Дунав! Иначе ефектът от случката говори за това, че тази политическа структура от самото начало не е била достатъчно жизнена.
- Но ако в подобна ситуация бе изпаднала БСП, СДС или ДСБ - някоя от "нормалните" партии, едва ли би довела до такова сътресение.
- Аз лично не обичам "ако"-тата, нито пък бих се наела да кажа, че такава ситуация е невъзможна. Но каквито и да са ни политиците, те все пак се понаучиха да се държат и едва ли биха тръгнали да митологизират един битов инцидент. Точно тук Волен Сидеров се подхлъзна. Което всъщност не е изненада.
- Но не е изненадваща и появата му в редицата на другите популисти.
- В семейната йерархия на бащицата Симеон и бигбрадъра Бойко Волен е ужасното дете, което - понеже е било непълноценно в игрите - си отмъщава, като къса краката на мухите, опашките на гущерите и осакатява котки и кучета.
- Надценени ли са очакванията, че българският национализъм е в неспирен възход и ще роди трайна политическа структура?
- "Атака" не е българският национализъм. Засега той още не е открил своето лице. ВМРО също не е лицето на национализма, да не говорим за останалите, доволно маргинални формации.
- От Възраждането до днес българският национализъм сякаш никога не е бил толкова развит и траен като национализмите у съседите. И при сърби, и при румънци, и при гърци национализмът винаги е бил по-траен и по-успешен.
- Интересно е сравнението с Румъния (нали все с нея се сравняваме напоследък), където национализмът има ясни и трайни изяви. Исторически румънският национализъм се гради главно като антисемитизъм - нещо, което в България почти винаги е липсвало. Друг е въпросът, че в Румъния за това има икономически и социални основания. Голяма част от капиталите в буржоазна Румъния са били в ръцете на евреите. Това ражда рационалната мотивация на антисемитизма. Единствено в Румъния - на целите Балкани - се развива движение, най-много доближаващо се до фашизма - Желязната гвардия. После рационалната мотивация, както навсякъде другаде, се ирационализира - намразват не само богатите, а всички евреи - нещо, което в България не се случва.
- Основателно ли се гордеем със спасяването на евреите си?
- Ако търсим рационална мотивация - евреите в Румъния са богати, а в България - бедни, - могат да се направят интересни заключения. Има и такива гледни точки - на Еми Барух например, която смята, че българите са спасили своите евреи, защото те са били бедни. Без да отричам или приемам една такава теза, мисля, че си струва тя да се дискутира. И тя на мен лично ми е много по-интересна от това кой точно е спасил българските евреи - цар Борис III ли, Димитър Пешев ли, църквата ли, интелигенцията ли. Така или иначе в Румъния има формирани традиции на антисемитизъм, които впоследствие се разширяват - има и антиунгарски, и антинемски, и антицигански настроения. И ако погледнем към днешно време, партията на Корнелиу Вадим Тудор печели традиционно много повече проценти от тази на Волен Сидеров.
- Може би тук дан има и националистическото наследство на Румъния и в най-ново време - националкомунизмът, какъвто липсва в социалистическа България?
- Да, само в България от балканските страни отсъства националкомунизъм - това е комунизъм, различен от Москва. Първо Югославия тръгна по този път още през 1948 г., после Албания, след това и Румъния с излизането си от Варшавския договор и СИВ и ориентацията си към Китай. България - не знам дали от преданост към СССР - не изживя това. Сърбия обаче е също традиционно обвързана с Русия, дори може би в по-голяма степен от България. Което не й попречи да се отвърже от съветската орбита. Та прекалено много са натрупванията, за да кажем: ние не сме националисти, но сърбите, гърците и румънците са националисти.
- Но можем ли да кажем, че поне исторически имаме по-неразвит и неструктуриран, може би в детска фаза, национализъм?
- Вероятно да - и анкетата Карнеги, макар и в някаква съвсем минимална степен, е по-благоразположена към българите, отколкото към останалите. И други гласове се чуват, че българите са пощадени от прословутия балкански национализъм. Аз мисля обаче, че това е въпрос на ситуация и че никой не е имунизиран от национализъм. Затова да се бием в гърдите и да казваме: ние по природа не сме националисти и никога няма да станем такива, е повече от несериозно.
- Най-завършените националисти явно са електорат на "Атака"?
- Електоралната база на "Атака" никак не е хомогенна и мотивациите на симпатизантите и членовете й са доста различни. Но така или иначе изборният успех на "Атака" и излизането й като втора политическа сила допреди гафа на магистралата трябва поне да ни накара да се замислим дали националистическите нагласи у нас не растат. Нещо повече, доста много количествени и качествени изследвания говорят, че националистите в България са повече от привържениците на "Атака". От "Атака" ги отблъсква - особено по-интелигентните - негативната риторика на Волен Сидеров и обкръжението му.
- Може ли българският национализъм да открие своя нексенофобски и позитивен лидер в лицето на Бойко Борисов с обявената от него проевропейска и пронатовска ориентация?
- Вероятно голяма част от привържениците на "Атака", а и мнозина, настроени националистически и популистки, ще го привидят. В едно интервю за вашия вестник преди доста време (юли м. г. - б. р.) казах, че след царя идва генералът. А Волен бях квалифицирала като "слаба ракия".
- В книгата си "Балканите: съжителство на вековете" казвате, че румънците се преживяват като наследници на римската цивилизация, гърците - на елините, сърбите градят националната си идентичност върху трагизма на жертвата, албанци и черногорци - върху героизма в съпротивата срещу османците. Българите нямаме ясен модел на национална себеидентификация освен в образа на Левски, съчетаващ едновременно трагизма и героизма. Това ли ни "спасява"?
- Много е трудно да се открие един категоричен български идентификационен код. Ако за сърбите това е травмата "Косово", за нас е много трудно да открием единен код. Докато сърбите произвеждат от своята трагедия мит, то нашата национална митология не стига дотам - Шишман не е мит, падането под османска власт не е мит. Травмата за българите не е чак толкова същностно нещо като при сърбите. Може би тук някъде е отговорът защо ние не сме чак толкова националисти като сърбите. Защото най-категоричният, най-агресивният национализъм се произвежда от заплахата, от травмата, от някакъв недостиг.
- След неуспеха на голямата ни национална идея от миналия век - присъединяването на всички "изконно български" земи към България, нашата нова национална идея в новия век, изглежда, е присъединяването ни към ЕС. Липсата на травматична обремененост, на героична осанка и на величава древност (въпреки перпериконите и татулите напоследък) няма ли да улесни изграждането на една нова европейска идентичност?
- На пръв поглед очевидно да - защото няма да преживеем страшна травма от това, че ще си "загубим идентичността" в ЕС. Но на мен ми се струва, че темата за загубената идентичност и за националните катастрофи ще започне да работи по-успешно след приемането ни в съюза. Защото, както и много пъти досега, икономическата и социалната малоценност ще започне да се привижда като национална. Това, че ние ще пострадаме - а че мнозинството ще пострада икономически от присъединяването (поне в началото) е съвсем очевидно, - може да бъде интерпретирано, включително от сили като "Атака", като загуба на национална идентичност.
- И да избуи националистически евроскептицизъм?
- Защо да се мислим за толкова уникални - нека погледнем и към национализмите извън Балканите. От избирателите на "Атака" само 5.9% са против ЕС, докато сред поддръжниците на Льо Пен - 59%. През 1997 г. Льо Пен спечели 15%, през 2002 - 11%. През 1999 г. Йорг Хайдер в Австрия спечели 28%. Така че румънските резултати са сравними с тези на Льо Пен, докато българските са доста по-ниски.
На другият ден - пак конформист. Истинските десиденти поумряха десетилетия преди това.
