|
Снимки: Борислав Николов
Сред общинските съветници в София жените се броят на пръстите на едната ръка. И ако има нещо, за което мъжете от всички политически групи са единодушни, то е, че шефката на комисията по екология Нели Манова е една от най-елегантните жени в общината. Заради активната си роля по време на едноседмичната блокада на сметището в Суходол преди година Нели Манова си е спечелила завидно прозвище - колегите й в общинския съвет я нарекоха Жана Дарк.
Трудно е да видите Нели Манова без грим, прическа или облечена неглиже. Дрехите й привличат погледите не само на мъжете, но и на жените. Затова на гости в дома на съветничката очакваме да намерим същия лукс и модерно обзавеждане. Но не би. Нели ни въвежда в тясна стаичка на втория етаж на семейната къща в Бистрица. Вместо дизайнерски мебели - диван, покрит с родопско халище, ниска кръгла дървена масичка и три дървени трикраки столчета, ръчно изработени от мъжа й Миладин.
На халището мързеливо се е изтегнал котаракът Йосиф. "Той почти може да говори", обяснява за него Нели Манова. Йосиф плашел дори големия Арес - сиво-кафявото хъски, което пази двора на къщата.
----
Нели Манова живее в Бистрица с родителите си и 22-годишната си дъщеря Гергана. Съпругът й се занимава със земеделие и постоянно пътува из страната. Затова пък снимка от сватбата им през 1980 г. стои на видно място в малкия хол. Общинската съветничка предпочита битовия стил, затова е решила да обзаведе стаята с типичните български ниски дървени мебели. Единственото изключение тук е голям тъмнокафяв ратанов диван, донесен от Тайланд. Друго, които привлича вниманието в стаята, е старинна икона, принадлежала на бабата и дядото на Нели.
Всъщност, иконите заемат важно място в живота на общинската съветничка. Още от малка тя обичала да рисува и дори убеждавала възрастните, че като порасне, ще пътува из страната и ще рисува по манастирите. Обичала да гледа как работи старият отец Драгомир от бистришката църква, който бил майстор на икони. Така се запалила и решила да пробва и тя. По времето на промените през 1990-1991 г. хобито се превърнало в професия за Нели Манова. "Тогава нямах работа, а единственото, което можех да правя, беше да рисувам, въпреки че не съм завършила художествено училище", споделя тя. Така, за да
изкарва хляба на семейството си,
Нели започва да рисува икони и да ги продава. По онова време църковните рисунки не се намират свободно, а хората изпитват нужда да купуват подобни неща. Затова и Нели има много работа. Рисуването за пари продължава близо 2 г. Общинарката пресмята, че за този период е нарисувала поне 200 икони. Половината продала, като ги залагала по галериите. Другите подарила. Сега в къщата й се намира едно-единствено дървено яйце, на което Нели е изписала Христос с трънния венец. "Дори сега, като искам да направя хубав подарък на някого, предпочитам да седна и да нарисувам икона, така знам, че наистина съм вложила нещо от себе си", казва тя.
Дарбата и желанието да рисува се е пренесло от Нели на дъщеря й Гергана, която е студентка втори курс в Художествената академия - специалност стенопис. Когато Гергана решила да кандидатства не в езикова, а в художествена гимназия, Манова се притеснила, че няма да има какво да работи. Както някога нейните родители се притеснили, когато самата тя пожелала да учи рисуване. Въпреки това в деня на изпита отишла в Руската църква и се помолила на отец Серафим да помогне на дъщеря й, като обещала от нейно име един ден тя да му рисува икони. Гергана се справила отлично и била приета, но много се ядосала на майка си за странното обещание. Тогава малката била категорична, че никога няма да рисува икони. Ние обаче я сварваме в стаята й, наведена именно над една икона. В бъдеще ще обикаля манастирите и ще реставрира стенописите и иконите. "Не е изключено и аз след години да се присъединя към нея, не съм забравила детската си мечта", усмихва се Нели.
Това не е единственото странно съвпадение в живота на общинската съветничка. Малко хора знаят, че шефката на комисията по екология всъщност е електроинженер, а дипломната си работа е правила в комбината "Кремиковци". Като ученичка много
искала да учи в художествена гимназия,
но за да покаже на родителите си, че може да стане това, което те искат, се явила на изпит по математика в
Техническия университет. Изкарала шестица и избрала специалност "Електроснабдяване", защото сестра й вече учела същото. "Избрах я, за да ми е по-лесно - вече имах лекциите и не се налагаше да ходя на всички", припомня си Нели Манова. С неприятни чувства си спомня за 2-те години, които прекарала в подстанция за високо напрежение в "Кремиковци". "Това не беше работа за жена, облечена в дочени дрехи, трябваше да следя производствата, показателите на напрежението", спомня си тя. Темата на дипломната й работа била за енергоспестяващите източници и вредните емисии от "Кремиковци". Манова била убедена, че след като се дипломира, никога вече няма да се занимава с това. Не щеш ли обаче, 20 г. по-късно, работата й в общината я сблъсва отново с вредните емисии във въздуха на София и със складирането на отпадъците. "За първи път в живота тези знания ми влизат в употреба, много са ми полезни като председател на комисията по екология", признава Нели.
-----
Каре--плаващо---
Меси хляб поневоля
Работата на мъжа на Нели Манова - Миладин, който е неин състудент, отвежда младото семейство с 2-годишната им дъщеря в далечната съветска република Узбекистан. Годината е 1984-а. В Узбекистан цари удивителна бедност. "Хората живееха в някакви калени къщи, в магазините имаше само бонбони и натрошени бисквити, по пазарите имаше всичко, но беше много мръсно", спомня си Нели Манова. Дъщеричката Гергана, като всяко дете, пипа навсякъде и така се разболява от много тежка амебна дизентерия. Двете прекарват над година в Узбекистан, но се налага спешно да се върнат заради състоянието на детето. Пътуват ден и половина през пустинята, после със самолет до Москва и оттам до София. В България лекарите установяват тежката диагноза. Малката трябва да бъде гледана вкъщи и да мине на специална диета без пшеница. "Тогава се научих и да меся, защото нямаше хляб без пшеница, трябваше сама да го правя от царевично брашно", разказва Нели Манова.
-----
Както всичко в живота й, така и работата й в общинския съвет станала случайно. Нели се записала в партията на кмета Софиянски - ССД, защото от няколкото разговора с него останала с впечатление, че е човек, отворен към хората и се старае да им помогне. Не е познавала нито него, нито другите от ръководството преди да стане съучредител. Направили я председател на клуба в Бистрица. Когато преди 2 г. се наложило да излъчат кандидати за общински съветници, се оказало, че от нейния клуб нямало такива. "Беше по-сложно да пиша обяснения защо няма кандидати, отколкото сама да подам документите си. Така и направих, но не очаквах, че ще стане, никой не ме познаваше", обяснява Манова. Въпреки това на предварителните избори в партията тя става 13-та в листата на общинските съветници. Очакванията са ССД да спечели 7-8 места, но след изборите става ясно, че свободните демократи имат 15 места в местния парламент. Така Нели Манова попада в общинския съвет. Първоначално мисли, че няма да
отделя много време на общинските дела
и само ще трябва да вземе някой да й помага в досегашната работа - Нели е търговски директор на фирма, която внася козметика от Италия. След като става председател на комисията по екология обаче, Нели бива принудена изцяло да напусне поста си във фирмата.
А иначе работата в общината я натоварва с много нерви. "Хората са настроени негативно. Идват, за да се оплакват, защото смятат, че са пренебрегнати. Понякога след 30 срещи на ден се чувствам изстискана", споделя общинарката. Затова си е изработила система за медитация, която не е точно йога, въпреки че използва някои от техниките й. Медитира всеки ден по половин час сутрин и вечер. Споделя, че така не само си почива, но търси и начин да реши проблемите си. "Ако имам някаква много сложна задача, си представям, че тя вече е приключила успешно. После не знам как подсъзнателно ми идва и решението, а то често е нетрадиционно", обяснява Нели Манова.
|
|
|
|
|