Синя кръв се вля в редиците на производителите на червено вино у нас. Неотдавна граф Стефан фон Найперг откри шато край пазарджишкото село Огняново.
В долината, където е живяло тракийското племе беси, са регистрирани двете компании с участието на граф Фон Найперг - "Беса валей уайнъри", което означава "Винарна в долината на бесите", и "Огняново уайнъри". На слънчевите хълмове ще се отглеждат висококачествените френски сортове грозде "Мерло", "Каберне совиньон", "Петит Вердо" и "Шираз", като последният е разпространен в Австралия. Закупени са 2400 дка край Огняново, от тях вече са засадени 1050. Виното, което ще се произвежда, е "бутиково", с търговска марка "Енира" и ще се продава в елитни заведения и хотели в София, Пловдив и Варна. 6.5 млн. евро са вложени до момента в проекта за винарните. От тях около 2 млн. са по програма САПАРД. Инвестициите за следващите две години ще се увеличат до около 8 млн. евро.
----------------
В родословието на граф Стефан фон Найперг, което може да се проследи от XII век, преобладават лозари, производители на вино и воини. Един от прадедите му основава графство Найперг с около 30 села край Швайгерн, Германия, в долината на Вюртемберг.
Граф Еберхард-Фридрих фон Найперг е прочут с разгрома на турците при Тимишоара през 1667 година и с въвеждането в своите лозя на прочутия австрийски сорт грозде "Лембергер". Хроники свидетелстват, че синът му Вилхелм-Райнард също бил блестящ воин, а неговият син Леополд е посланик на австрийския двор. Твърди се още, че той има заслуга за сключването на брака между Луи XVI и Мария-Антоанета.
Според семейната история синът на Леополд - Адам-Адалберт фон Найперг, има най-сериозна историческа роля за антинаполеоновската кауза и влага много дипломатически усилия за падането от власт на императора на Франция. Първият му брак е с графиня Паула де Тревизо, откъдето произхожда родът на
познатия вече у нас граф
Стефан фон Найперг.
През 1814 г. императорът на Австрия Франсоа II моли Адам-Адалберт да "наглежда" съпругата на детронирания император Мария-Луиза Хабсбург - Лотарингска, но скоро след това... той се оженва за нея. Те имали три деца и Шатобриан възкликнал: "Той дръзна да снесе яйцата си в гнездото на орела!"
В смутните тогавашни години херцогът на Вюртемберг, коронован за крал от Наполеон, анексирал графство Найперг.
Самият граф Стефан фон Найперг е роден на 28 юни 1957 година в Швайгерн, Германия. Завършил е висше национално училище по агрономия в Монпелие, Франция. Дипломната му работа е върху винарството в Германия. По-късно учи висше училище по икономика и търговия в Париж, политика и икономически науки в Германия.
В момента той притежава 5 замъка с винарски изби във Франция - в прочутата с винопроизводството си област Сент Емилийон - Бордо. Те са "Канон ла Гафелиер", "Ла Мондот","Шато д'Егюи", "Кло де Лоратоар", шато "Пейро".
Една от най-често употребяваните думи от аристократа е "тероар". Какво означава това? Според обясненията му производителят трябва да усети "кръвта" на земята - състава на почвата, съдържание на соли, минерали, варовик, глина. И съобразно земята производителят да подбере сортовете грозде, които ще отглежда. Преди инвестицията проби от Огняново са носени в Бордо за анализ и така са определени сортовете, които ще виреят най-добре на тази почва. Те са внесени у нас. Три години са продължили проучванията на граф Стефан фон Найперг и неговите партньори, преди да се установят в долината на бесите.
"Резил е да произвеждаш вино в страна, в която никой не пие вино", твърди граф Стефан фон Найперг и посочва за пример Чили - страната изнася 99% от висококачествените си вина, защото хората там пият бира. В България се произвежда и се пие вино, радва се новият собственик на лозов масив и винарска изба. "Важно е да се произвежда забележително вино", твърди графът. Той познава пазарите по света и твърди, че за българските вина ще има купувачи. Износът на малки серии се планира за Швейцария, Русия, САЩ, Канада, Китай, Япония и Сингапур. Въпреки че познава и света, и чуждите пазари, графът цитира една любима фраза на производителите на вино: "Най-добре е да произвеждаш виното и да го продаваш пред вратата си." Засега обаче от Огняново виното ще се разпространява чрез един от големите дистрибутори и производители на вино у нас - френската компания "Белведере". "15 години продавам вино, хората ще ми повярват", надява се граф Фон Найперг.
После обяснява, че има три страни - Румъния, Италия и България, където във виното се срещат вкусовете на Севера и Юга и това ги прави прекрасни. Дошъл е тук, защото неговият приятел и представител на основните акционери Карл-Хайнц Хауптман имал контакти. Хауптман е изпълнителен директор на фирмата за корпоративни финанси и управление "Европа кепитъл мениджмънт". "А и в Испания никой няма да чака мен да правя вино", не без самоирония признава графът.
Другото, което го е привлякло, е, че
край Огняново земята е "отпочинала",
почти 50 години не е обработвана и вероятно ще се "отблагодари" на тези, които се грижат за нея.
Преди да се установят край Пазарджик, фирмите са правили сериозни проучвания на почвите и на лозовите масиви у нас.
Човекът със синя кръв, който прави червено вино, смята, че тук "лозите трябва да се вдигнат по-високо". У нас заради земеделската техника и големите масиви повечето лозя са разположени в равнинни местности. А лозите обичат хълмове и слънце, тогава се постига и хармонията във виното, обяснява Стефан фон Найперг.
Шатото в Огняново няма аналог у нас, признават дори конкурентите на сегашния му собственик. Построено е "по книга". Виното отлежава направо в скала, след като са направени необходимите изолации, разбира се. Сходна е системата за отлежаване на вино в Мелник. В административната сграда на фирмата са изложени древни предмети и монети от археологическия музей в Пазарджик. Идеята за това е на изпълнителния директор на компаниите Александър Канев. "Така показваме уникалността на мястото, където сме", смята той. Подредени под дебело стъкло са находки от могила Малтене край селото - керамични съдове от III-II в. преди новата ера, сребърни римски републикански монети от I в. преди Христа, находки от светилището на нимфите. Както цени родовата си история, така графът обръща внимание и на "фирмената" и доказва как виното и историята сякаш се сливат. Това е проектът, с който много се забавляваме и на който много държим, признава графът.
Колкото до подробностите от личния живот, интересен семеен спомен разказва графиня Фон Найперг. Тя си спомня, че за първи път е видяла съпруга си, когато
той бил на 5 години, а тя... на 3
Било на детско тържество и граф Стефан фон Найперг бил маскиран като коминочистач. "Семействата ни винаги са били приятели и не беше трудно да го срещна, сестра му е най-добрата ми приятелка", разказва баронеса Зигвайс фон Щоцинге. Сега графиня Фон Найперг обръща огромно внимание на четирите им деца, три момичета и най-малкото - момче.
Тя е завършила хуманитарно училище. "Още от малка баща ми говореше с мен на латински", връща с в детството си тя. По-късно учи медиавистика в Мюнхен. Три седмици след дипломирането си се омъжва за граф Стефан фон Найперг, който тогава учи във Франция.
Следва художествено училище в Бордо и в Цюрих. Преди две години е завършила и обучението си по морфопсихология, специализира занимания с деца. Обича да рисува, но все по-малко време остава за това.
Графиня Фон Найперг не е в течение на бизнеса на съпруга си, но признава, че се занимава с "приятната част от него" - посрещане на гости, организиране на приеми в различните точки на Европа и света. За първи път е идвала в България през миналата година и още се чувства като гост. "В Централна Европа много аристократи правят вино", казва тя. Графинята се опитва да обясни и връзката на граф Стефан фон Найперг с премиера Симеон Сакскобугготски:
"Най-възрастният брат на моя съпруг е женен за най-голямата дъщеря на Ото фон Хабсбург, който е роднина на вашия премиер."
------
каре
Регионът
Край с. Огняново се издига т. нар. Баба (Бесапарските възвишения). Според исторически проучвания в чест на бог Дионис бесите са строили храмове на най-високите върхове. В римско време през района е построен т. нар. Траянов или Диагонален път, който минава по долината на р. Марица и е свързвал Белград с Византион.
|
|