|
220 стъпала изкачва Мария Зъбова до камбанарията на храм-паметника "Св. Александър Невски" всяка събота и неделя, за да бие камбаните. Освен това тя се качва горе на всички големи християнски празници през седмицата, а и когато я повикат специално, по преценка на Св. Синод - при посрещане на чужди държавни глави, висши църковни йерарси и големи събития. Като например при посрещането на футболистите ни през 1994 г. Тя върши това от 20 години.
Когато през зимата температурата е минус 20 градуса, горе е минус 30. Когато през лятото е жега, край камбаните е истинска пещ. Но през тези 20 г. леля Мария не е отсъствала нито веднъж.
----
Преди на 1 февруари 1985 г. да бъде назначена на длъжността празничен звънар Мария Зъбова три години била камбаните с Йони, сина на дякон Марков, сега свещеник. А още по-преди - с дългогодишния звънар и клисар бай Илия.
"На пръв поглед - казва леля Мария, - на човек може да му се стори, че биенето на камбаните е едно елементарно физическо действие, но не е така. Първо - трябва да си много здрав физически и с много здраво сърце. Освен това - винаги трябва да си на разположение на Синода. Когато посрещахме чудотворната Йерусалимска икона на Св. Богородица през 2000 г.,
бих камбаните два часа без прекъсване
И един час, когато я изпращахме."
Леля Мария е родена на 26 май 1929 г. в Чирпан. Завършва френския колеж "Сен Жозеф" в Пловдив. Семейството й е заможно и след 9. 9. 1944 г. било подложено на преследване от новата власт. Три години младото момиче се опитва да запише висше образование - иска да става лекарка. Не й разрешават. Накрая й помага антифашистът Златан Тафраджийски, три пъти изправян пред взвода за разстрел от царската власт. "Всички други места са заети. Остава като възможност само висша математика", казва й той. "Той беше комунист, но кристален, рядко благороден човек. Винаги го споменавам в молитвите си", споделя леля Мария.
Така завършилата колеж с хуманитарна насоченост Мария записва да следва през 1950 г. висша математика и физика в Софийския университет.
Междувременно започва да пее в църковния хор на "Св. Александър Невски". Църковното пеене е нейно любимо занимание още от 1943 г., от Пловдив - първо в тамошната руска църква "Св. Димитър", а сетне в "Св. Марина". Тук, в хора на патриаршеската катедрала, тя се запознава през 1953 г. с бъдещия си съпруг Иван Петров-Йохан, семинарист, богослов и самоук певец, който впоследствие 20 години е солист в хоровата капела "Светослав Обретенов" и в Софийската опера и е автор на 5 компактдиска с оперни арии, църковнославянски песнопения и руски песни и романси.
През 1956 г.
двамата се венчават тайно в Драгалевския манастир
Майката на Иван Петров е немкиня и неговото семейство също е подложено на преследвания. Баща му е убит непосредствено след 9. 9. 1944 г., а най-големият му брат Петър Димитров, корабен инженер, е залят с бензин и изгорен жив през 1947 г. край Ловеч.
"Така се събрахме с моя мъж двама преследвани и се опитахме да живеем. Разполагахме само с две оръжия - вярата и любовта", спомня си за онези години звънарката.
Раждат им се три дъщери - Ани, Вирджиния и Ива. През 1961 г. Мария Зъбова печели конкурс на ЮНЕСКО за работа в Алжир, но властта не я пуска да замине. Това става чак след години, когато все пак успява да замине за 2 години на работа в Тунис. Певческите умения на съпруга й при турнетата на хоровата капела са оценени по достойнство. Той получава предложения за договори и участие от най-престижните оперни сцени - Метрополитен в Ню Йорк, Грандопера в Париж, Западноберлинската опера. Но властта не му разрешава да работи зад граница.
След Тунис Мария Зъбова преподава в Института за чуждестранни студенти, води курсове по математика към "Всестранни услуги", дава частни уроци на кандидат-студенти. Длъжността й се води "празничен звънар", защото бие едновременно 10 камбани. За най-голямата, 12-тонната, й помага Жоро, иподякон в храма от две години, а иначе - икономист в Министерството на околната среда. Три минути му трябват, само за да разклати и да засили 780-килограмовия език на камбаната. Той казва, че при тихо време звънът на
тази камбана може да се чуе чак до Своге
Камбаните са излети през 1911 г. в Тула и Москва. Монтирани са на камбанарията през 1914 г. с помощта на мощни скрипци и волски впряг. За да се издигнат камбаните на 54-метровата височина, се е наложило волският впряг да стигне почти до сградата на банката.
"Всеки път, когато наближа камбаните, настръхвам. Толкова съм привързана към тях, че докато мога, ще ги бия - казва леля Мария. - Ангажиментът с камбаните е толкова суров, от такова естество, че крие много рискове за здравето - през зимата студ, през лятото жега... Било е какво ли не - бури, гръмотевици, градушки. Но камбанният звън носи здраве, убедена съм в това - ето, аз съм живият свидетел. За толкова години аз не съм боледувала нито веднъж."
"Докато бия камбаните, изпитвам голямо желание да прегърна младите хора, които влизат в живота с бедна душа", казва леля Мария. "Вярата и любовта са всичко."
Малко не им достигна със съпруга й Иван Петров-Йохан да отпразнуват златната си сватба - той починал миналата година. Но през 2002 г. БНТ създаде за двамата филма "Любов от пръв поглед" с автор Цветомира Иванова и режисьор Михаил Венков. В него добре се вижда, че вярата и любовта наистина са най-силните оръжия в живота.
Върху най-голямата, 12-тонната камбана, е отбелязана датата, на която е отлята - 26 май, през 1911 г. На тази дата е родена и леля Мария.
---------каре-------
Най-голямата тежи 12 тона
Храм-паметникът "Св. Александър Невски" по своя размер и украса е сред най-внушителните в света и най-големият православен храм на Балканския полуостров. Над главния сводест вход се издига камбанарията, която завършва с купол. Той е опрян на три колони, между които има широки отвори, през които се виждат 12-те камбани. Общата им тежест е около 25 тона. Най-голямата тежи 11 758 кг., а езикът й - 780 кг. Диаметърът й е 2,70 м, а височината - 2,80 м. Втората по големина тежи 6002 кг. Най-големите камбани са украсени с релефни изображения - икони на Иисус Христос, Св. Богородица, Св. Александър Невски, Св. Св. Кирил и Методий и възпоменателни надписи на старобългарски.
-------------
|
|