Ягодата е специален плод. В нея природата е вложила едновременно усещане за нежност, романтика и носталгичен копнеж, но също и страст, поради което поети и писатели често украсяват с нейния образ тези душевни състояния.

Според психолозите хората, които обичат ягоди, са весели, сговорчиви и харесват красивите неща, но понякога може да се окажат дребнави и ревниви. Любопитно е, че Шекспир в трагедията "Отело" е украсил носната кърпичка на Дездемона с ягодови мотиви - деликатен намек за предстоящата буря от страст и ревност. Впрочем интересът към този плод в Европа започва да се засилва тъкмо в епохата на Ренесанса и Просвещението. През Средновековието отношението към ягодите е подозрително, те са



смятани за опасна и нечиста храна,



защото растат в гората, близо до земята, поради което може някоя змия или крастава жаба да се е докоснала до тях. Ягодите принадлежат на дивото горско пространство, поради което са негодни за храна на човека. Така твърди в едно от писанията си германската светица и лечителка от XII век Хилдегард фон Бингер. По това време в Европа са били познати само горските ягоди. Те са описани още от античността в съчинения на Катон, Плиний, Овидий, Вергилий и други автори, като някои също като светата Хилдегард предупреждават децата да се пазят от змии, когато ги берат. Ягодата не е спомената в Библията, а нейни изображения не се срещат нито в египетското, нито в гръцкото изкуство.

Култивирането й в Европа започва през XVII век, а в основата на този процес стои срещата между Стария и Новия свят. Когато през 1534 г. френският мореплавател Жак Картие достигнал бреговете на Канада, той с изненада установил, че индианците в Квебек отглеждат и ядат ягоди. При това били доста по-напреднали от европейците в тяхното култивиране. По-късно някои американски разновидности били пренесени в Европа и от кръстосването с европейските диворастящи видове са получени



известните днес повече от 2000 сорта



Духът на европейското просвещение явно е насърчавал този процес. Известно е, че Краля Слънце Луи XIV бил голям почитател на този плод, а различни исторически трудове приписват особени заслуги в тяхното култивиране и популяризиране на неговия градинар Жан дьо Кинтини. В градините на френските дворци ягоди били садени и по-рано, но само като декоративни растения.

Нова епоха в европейското ягодово дело настъпва след 1714 г., когато френският морски офицер и картограф Амадео Фрезие пренесъл от Чили едроплодната ягода Fragaria Chiloensis. Любопитно е, че фамилията на този французин е същата като френската дума за ягодово растение - fraisier. Не е изключено това съвпадение да е било и една от причините за неговия интерес.

В навечерието на Френската революция



ягодите със сметана вече били утвърден десерт



на европейските дворцови трапези, а по времето на Наполеон една от проминентнтите дами в неговото обкръжение, мадам Талиен, се къпела в сок от ягоди. Името на ягодата във френския език (fraise), както и в останалите романски езици, е свързано с латинското й наименование fragra. В английския обаче думата strawberry е собствено производство. За произхода й има най-разнообразни обяснения. Според едно от тях в миналото сред децата на Острова имало обичай да берат дребни плодове (berry), да ги нанизват на сламки (straw) и да ги продават като straws of berries.

У нас първите сортови градински ягоди засадил чехът Стрибърни през 1889 г. в земеделското училище в с. Садово, където той дълги години бил преподавател. По-късно те били разпространени на значителни площи в Пловдивско и в Софийското поле, но промишленото им производство започва едва през 30-те години на миналия век.

----

Рецепти



Ягодов кейк

Продукти: 1 ч.ч. брашно, 2 с.л. захар, 70 г разтопено масло, 150 мл прясно мляко, 1 яйце, 1 пакетче бакпулвер, половин ч.л. сода бикарбонат, 400 г ягоди, предварително наръсени със захар, 50 г масло, 200 г сметана.

Към разтопеното масло се прибавят захарта, млякото и разбитото яйце. След това при леко бъркане се добавя брашното, пресято заедно с бакпулвера и содата. Сместа се изсипва в кръгла форма и се пече около половин час. Опеченият блат се разрязва напречно на две половини, всяка от които се намазва откъм разрязаната страна с масло. Долният блат се намазва с половината от подсладените и стрити плодове. Отгоре се поставя вторият блат и се намазва с останалото плодово пюре. Отгоре за украса се подреждат цели плодове и се заливат със сметаната.



Боле с ягоди и малини

Продукти: 1 бут. (700 мл) изстудено бяло вино, 1 бут. изстудено шампанско, сок от 1 лимон, 500 г ягоди, 250 г малини, захарен сироп от 50 г захар и 100 мл вода, 50 мл коняк.

Измитите и изчистени плодове се заливат с коняка и се оставят за няколко часа в хладилник. След това се поставят в купа за боле или в супник, добавят се захарният сироп и лимоновият сок и внимателно се разбъркват. Накрая се заливат с бялото вино и шампанското.



Ягоди с коняк и сметана

Продукти: 60 мл коняк, 600 г ягоди, 100 г пудра захар, 150 г сметана.

Почистените и измити ягоди се наръсват с половината от захарта и с коняка. Разпределят се в купички и се оставят в хладилник. След един час се изваждат и отгоре се слага разбитата с останалата захар сметана. Десертът се държи в хладилник до сервирането.



Плодова салата с горски ягоди

Продукти: 1 резен пъпеш, 3 кайсии, 3 праскови, 1 чаша горски ягоди, половин чаша касис, 3-4 с.л. сироп от ягодово сладко, 250 г сладолед.

В дълбока купа се смесват нарязаните на кубчета пъпеш, кайсии и праскови и останалите плодове. Заливат се със сиропа и се държат два часа в хладилник. Преди сервиране се разпределят в чаши и върху всяка се поставя топка сладолед.

-----

Страницата подготви:

Ясен Бориславов