|
Не бързайте да контрирате, че нищо интересно не е останало. Остават бонсаите. Миниатюрните дръвчета са истински хит в Европа, а вече и у нас. Проблемът им е само един, но съществен - отглеждат се много трудно.
-----
За да се получи един бонсай, понякога са нужни 100 години. Това, разбира се, не означава да чакате толкова дълго. В цветарските бутици се продават вече отгледани дръвчета. Но грижите, които тепърва ще се наложи да полагате, ако заложите на този вариант, са наистина повече от обичайните.
Ако решите сами да си отгледате бонсай, като начало намерете подходяща саксия. За първия опит е добре да бъде по-голяма. Най-подходяща е съдинката с дълбочина 40 см. Това обаче е доста относително, тъй като корените на някои видове са плитки и в такъв случай саксията трябва да е максимум 10 см.
Почвената смес, която трябва да използвате, задължително е с 10-сантиметров дренаж на дъното, пласт обикновена пръст, по-тънък пласт песъчлива почва и на финала пак обикновена пръст. Сложничко, а?
Онова, с което трябва най-много да внимавате, е местоположението. По време на растежа дръвчето в никакъв случай не трябва да попада
под директни слънчеви лъчи
Всичко това важи, само ако решите сами да си правите бонсай. Малка хитрина: лесно става, ако си намерите костилка от маслина. С череша или вишна също може, но е малко по-сложно.
По-лесният вариант е обаче да си купите готов бонсай от магазин. Оттук обаче започва трудното.
Първо - изборът на място е нещо много специално. Минидръвчетата обичат светлината, която стимулира растежа им. През лятото спокойно могат да стоят на открито, но не и под директните слънчеви лъчи.
Пресаждането обаче е задължително. Прави се на всеки две години, като най-подходящият сезон е пролетта. Дръвчето се изважда много внимателно от саксията, отрязват се около 1/3 от корените му, след което се връща обратно, но в нова почва. За състава на почвата вече стана дума.
Поливането е другата специална процедура. Повечето миниатюрни дръвчета са влаголюбиви, което означава, че почвата не бива да засъхва. Поддържането на постоянна влага в пръстта е
крачка към съвършенството
При големи горещини се налага да се оросяват и листата.
Не си мислете, че бонсаите нямат нужда от торене. Почвата им се подхранва задължително през пролетно-летния период. Прави се веднъж месечно. Най-подходящи са течните торове, които се добавят към водата за поливане.
Когато застудее, бонсаите влизат на топло. Но всеки вид си има свои изисквания. Тропичните например имат нужда от температура 18-24 градуса. Субтропичните издържат до 10 градуса, но не понасят топлина над 15 градуса. Най-непретенциозни са тези, които се срещат и по родните географски ширини.
КАРЕ 1 --------------
МАЛКО ИСТОРИЯ
На Изток създаването на бонсай се смята за изкуство. А възрастта на това изкуство е на повече от 2000 години. Буквално преведено, бонсай означава растение, гледано върху поднос. Родина на бонсаите е Китай. Оттам изкуството е пренесено в Япония. По традиция саксиите с миниатюрни дръвчета се предават от поколение на поколение. По същия начин се предава и майсторлъкът по оформяне на бонсай.
През XIII век миниатюрните дръвчета са ценени наравно с произведенията на изкуството и са задължителни за всеки богат дом. Едва век по-късно те стават достъпни на обикновения народ. Пътешествениците пък го донасят в Европа.
На Изток бонсаят се смята за свещен, така както у нас чудотворните икони. Неслучайно първите, които са се докосвали до изкуството по отглеждането на едно минидръвче, са били будистките монаси, по-късно самураите.
Трудно може да се определи кой вид е най-ценен. По правило иглолистните държат средни цени, но ако в саксията има цяла елхова горичка, сумата става почти космическа. При широколистните пък зависи от вида на дръвчето - дали е само зеленина или овошка. Плодните всъщност са и най-скъпи, тъй като се променят според сезоните.
По принцип в света има две основни школи за бонсаи - китайска и японска. Разликата между двете е най-вече в броя на дръвчетата. Японците работят само с едно, докато китайците са майстори по горите.
----------------------
КАРЕ 2 ---------------
КОЙ Е ПО-ПО-НАЙ
Какви бонсаи да търсите, ако искате да впечатлите гостите си? Декоративните ябълки - Malus cerasifera, и японската Malus hinekokoh, са сред най-търсените миниатюрни дръвчета. Първият вид цъфти през април и има нежни бели цветове, после ражда яркочервени плодове с големината на вишни. Втората разновидност се отличава с по-едрите си ябълки, които буквално греят в жълто-червено. Освен това те остават по клоните на дървото и след като опадат листата.
На едно от челните места попада и гинко билоба. Това е доста ефектно и определено луксозно растение. Цената му наистина не е по джоба на всеки. Особеното при него е в напластяването на клони върху ствола.
Сред цъфтящите бонсаи една от най-скъпите и ценни придобивки е глицинията. В сравнение с гинкото обаче е направо евтина. Миниглицинията е много ефектна, тъй като стъблото й може да се оформи по всевъзможни начини: например да расте под ъгъл с почвата. А цветовете й са досущ като на големия оригинал. Основният проблем: въпреки старателно положените усилия, растението може внезапно да заболее и да загине.
Сигурна инвестиция, макар и голяма, е кленът. Но само ако е по китайски - тоест във вариант гора. Изискването към кленовата гора е да съдържа точно 11 дръвчета - ни повече, ни по-малко. Защо е така, питайте китайците.
---------------------------
|
|
|
|
|
|
|
|
|