"Метафизически полицейски роман с политически беграунд" - така лично Юлия Кръстева представи романа си "Убийство във Византия" - на български пред българската публика (изд. "Сиела"). И в по-дискретна обстановка сподели: "Полицейското в моя роман е като полицейското в романите на Достоевски".

"Едва бях споменала посоката, навеждайки се към шофьора, когато иззад редицата паркирани коли затрещяха откоси, докато пълнителят на полуавтоматичното оръжие не се изпразни. Медиаредакторът лежеше на земята с изхвръкнали очила. С колта в ръка се приближих към него, държейки на мушка посоката на скрития стрелец...", разказва крехката репортерка от парижки вестник, героинята на Кръстева. И само 2 страници след подредената като в евтин комикс сцена четем изречения от сорта: "Безброй пъти историкът беше изпитвал смут, който вече не беше смут, а познато чувство за принадлежност към друг свят, което пречистваше тревожността, докато не я умали до нещо като непризната пред ближния очевидност".

Историкът Себастиан Крест-Джонс дири корените на произхода си - в съединяването на участник в кръстоносните походи и българка, но той изведнъж изчезва. Което съвпада с нова серия убийства на едно място, където пристига репортерката. Която се залюбва с ченгето и се добира до незавършения роман на професора за Ана Комнина. И репортерката разсъждава върху романа и описва криминалето. И разговаря с ченгето - в реплики от по страница и 1/2. Ченгето обича да цитира Шекспир и т.н. Интригата приключва с двойна екзекуция - на професора и на серийния убиец.

"Вие разказвате криминален роман, вземайки на подбив криминалния роман", казва друга героиня на репортерката. Де да беше казано на Кръстева! Тя е много добра в есеобразните психоаналитично-културологични екскурзии, покрили основната бройка от страниците, независимо от формата им - монолог, диалог, или друго: забавна до припадък, с артистично накъдрен словоред и омайващо многословие. Тук тя е тя - Юлия Кръстева! И защо й е притрябвало криминале? Вярно такива полицейско-исторически романи сега се харчат страхотно, но, с извинение - Юлия Кръстева по стъпките на Дан Браун, обидно е някак.