----------------

Полицаи спират за проверка луксозен "Мерцедес" на един от най-големите столични булеварди - "България". Те нареждат на водача да слезе и да отиде при полицейската кола, за да му бъде написан акт. Колата е с включен двигател. В нея има друг човек, който също излиза, за да подаде звънящия мобилен телефон на шофьора. В този момент намиращ се наблизо до колата човек влиза в нея и отпрашва в неизвестна посока пред погледа на полицаите. Шофьорът прави опит да спре колата, като се хваща за автомобила, но с две маневри е изхвърлен от него. До този момент не е известно колата да е открита.

-------------------------



Стар принцип е, че "апашите" са винаги много изобретателни и са поне на крачка пред "стражарите". България не прави никакво изключение. У нас като че ли бандитите са поне две крачки пред хората, на които се плаща да ги ловят, съдят и затварят зад решетки.

Описаната случка, станала на оживено кръстовище посред бял ден, е красноречиво доказателство за това. Що за полиция имаме, след като пред очите й се краде кола и тя не може да блокира веднага целия район? Ако е за делегации на НАТО, ще го направи за секунди. Но за откраднат автомобил - не. Ами ако беше извършен терористичен акт? Колко са защитени хората, след като дори в София, където е пълно с полиция, никой не подгонва грабителя, не организира заградителни мероприятия веднага, ако ще, да сложи шипове по пътя и т.н.? И ако това се случва безпроблемно в центъра на столицата, какво остава за крайните квартали?

Случката показва и още нещо - бандитите в България са страшно нагли. И илюстрира една от новите тенденции на престъпността -



по-малко удари, но върху по-скъпи вещи



Ако доскоро се крадеше наред, вече всичко е далеч по-добре организирано - атакуват се предимно луксозни автомобили, имоти в престижни квартали, апартаменти с много добри охранителни системи. Парадоксалното е, че тази тактика обслужва и полицията - така в нейната статистика общият брой на престъпленията намалява по естествен път.

Определено може да се каже, че регистрираната престъпност като цяло намалява. Според официалните МВР анализи - заради по-добрата работа на правозащитната и правосъдната система. Според неправителствените организации - по съвсем други причини. Например в проучване на Центъра за изследване на демокрацията се твърди, че полицията регистрира само по 1 на всеки 5 престъпления. "Ако през 2005 г. например гражданите заявяват, че са били жертва на 542 161 престъпления, полицията е отбелязала едва 101 806", твърдят авторите на доклад, изготвен по няколко национални изследвания сред жертвите на престъпления. Според тях основните причини са "филтри" на самата полиция и обстоятелството, че гражданите не заявяват пред МВР, че са станали жертва на престъпления, тъй като му нямат доверие.

Авторите твърдят и че латентната (необявената) престъпност се увеличава - от 30% тя вече е скочила на близо 50%. Най-ярка е тази тенденция при кражбите на коли и от домове, грабежите, пътно-транспортните престъпления, измамите, изнудванията, заплахите. Според изследването от близо 1/3 от жертвите на кражби на коли е поискан откуп - средно от около 2200 лв., като повече от половината - 56%, са го платили. Което означава, че не са се обърнали към полицията. Над 30% от домовите кражби изобщо не се съобщават на органите на реда. Това е характерно за хората, които са обирани втори и трети път, след като години наред не е свършено нищо по разследването на първата им домова кражба.

Според националните изследвания на престъпността за една година



щетите от кражбите и грабежите са между 213 и 265 млн. лв.



Тук не са включени щетите от някои от финансово значимите престъпления, свързани с измами срещу граждани и фирми, както и кражба на държавна и общинска собственост.

И в изследването на ЦИД обаче се твърди, че престъпността е намаляла. Обясненията могат да са най-различни. Основната причина е общото намаляване на населението - само за периода 2001-2005 г. то е с около 170 000 души по-малко. Същата е тенденцията и при т.нар. рисков контингент от мъже между 15 и 29 г. - именно в тази възраст са извършителите на престъпленията в държавата. За последните 5 години над 60% от всички осъдени са именно между 15 и 29 години.

Друг основен фактор за намаляването на престъпността е спадът на безработицата. За България е характерно, че поне една трета от престъпленията се извършват от хора без работа. Според полицейските и съдебните статистики пък дори 60% от регистрираните и наказаните престъпления са били извършени от безработни.

На следващо място е т.нар. износ на престъпност - българските бандити все по-често вършат набезите си на чужда територия. Тази тенденция е много силна през последните няколко години и има поне няколко обяснения. Основното е, че зад граница същите престъпления завършват с многократно по-голям финансов резултат. Доказателство за това е фактът, че българи са в основата на разкритите банди за финансови измами, кражби на автомобили, трафик на хора в Испания, Германия, Австрия, Франция, Италия, САЩ, Великобритания и т.н.

Не е без значение, че малка част от този контингент е с висящи предварителни производства, дела или даже присъди поне на първа инстанция. И той предпочита да избегне евентуално наказание, като се



скрие в чужбина под фалшива самоличност, с чисто съдебно минало



Едва след всички тези причини за намаляване на престъпността идва направеното от правозащитните и правоохранителните органи. Отчетено е например, че за последните 4 години броят на затворниците се е увеличил с 27%. В същото време обаче се отчита, че съдилищата намаляват размерите на присъдите, като силно е завишен броят на условните осъждания и на замяната на наказателната отговорност с административна. Увеличение има и при броя на осъдените по бързото полицейско производство. Тези два фактора оказват някакво влияние върху ръста на престъпността, но относителното им значение е твърде слабо. Самата полиция пък признава повишаване единствено на престъпленията, свързани с наркотици, и на джебчийските кражби. Като се има предвид, че първите стават известни само когато бъдат разкрити от полицията, а пък от общо 85 000 джебчийски кражби в полицията са обявени едва 23 000, то може да си представим истинското състояние и в тези сфери.

Трайна е и тенденцията за



връщането на едни от най-силните мутренски номера



от гангстерските години - 1993-1995 г. - измамите - финансови, с имоти, чрез заложни къщи, и съпровождащия ги рекет.

В крайна сметка се получава един порочен кръг, в който полицията постоянно твърди, че престъпността намалява, а разкриваемостта се увеличава (до абсурдната степен, според която вече изобщо не трябва да има престъпност в страната), а обществото остава със силното усещане, че бандитизмът се разраства. Истината сигурно е някъде по средата. Със сигурност обаче може да се твърди, че само демографският срив и изнасянето на бандитите на Запад ни спасява от пълно развихряне на бандитизма.





Само цифри



- Броят на затворниците в България нараства с най-бързи темпове в цяла Европа, но страната ни все още не е сред страните с най-много затворници на глава от населението. По този показател начело е Русия, където в затвора има 548 души на 100 000 население. В България тази цифра е 152. Преди нас са и Унгария, Румъния, Полша, Литва, Естония и др.

- Броят на осъдителните присъди в България се движи около 29 000 на година, като 60% от тях са лишаване от свобода, а едва 10-15% са ефективни. При 41% от случаите тези присъди са издадени след предварително сключено споразумение между подсъдимите и прокуратурата.

- Броят на заподозрените в извършване на престъпления българи в Германия е 3788. За Белгия тази цифра е 1761 , за Испания - 1200, Австрия - 729, Холандия - 406. В същото време относителният дял на извършваните от българи престъпления в тези страни е пренебрежимо малък. Представители на други държави са далеч "по-активни".

- Фирмите, станали жертва на престъпления, намаляват. Ако през 1999 г. за такива деяния са съобщили 32% от компаниите, сега - 22 на сто. При фирмите се отчита по-малка латентна престъпност и в огромната си част те се обръщат към полицията след бандитска проява.