Миналата седмица по поръчка на Министерството на образованието и науката (МОН) независими експерти предложиха да се промени моделът на заплащането на учителите. Идеята е да има минимално възнаграждение, определено от държавата, и да се създаде допълнителен фонд, от който ще се получават бонуси за квалификация, стаж, умение, способности на учителите. По 20% от допълнителните средства ще получават учебните заведения, които покриват следните три критерия:

- добра подготовка на учениците, която трябва да се оценява от независим атестиращ орган;

- икономическа ефективност на изразходваните ресурси;

- предоставяне на висока добавена стойност - ще се "мери" напредъкът, който са постигнали учениците, като резултатите им се сравняват със средните стандарти в различните класове.

Отговорността върху разпределението на индивидуалните бонуси и оценяването на учителите ще падне върху директорите на учебните заведения.



Ефектите



Макар че идеите съдържат наченки на реформа в образованието, потребителите на тази услуга отново не могат да влияят директно чрез избора си на училища. На практика се запазва източникът за неефективното функциониране на системата - решенията за финансиране остават в ръцете на тези, които предлагат услугата образование. Макар че се децентрализира, отговорността също остава изцяло в правомощията на държавната администрация. Това създава опасност учителите и директорите да се стремят да удовлетворяват желанията на административните структури, а не реалните потребности на учениците.

Всъщност за ефект от подобни мерки може да се говори само при преценка доколко те могат да се справят с основните проблеми на българската образователна система.

Един от тях е липсата на стимул и мотивация на учителите да се усъвършенстват. Безспорно чрез предложената система за диференциране на заплатите учителите получават стимул. Но допълнителните парични бонуси ще се раздават от директорите, а процесът на комуникация между тях не е изяснен. Не се знае какви ще са критериите на директорите, по които те ще оценяват учителите. Едва ли е нужно да има единни критерии за цялата страна. При частните и в момента това са знанията на учениците и изборът, който правят те и родителите им. Но в останалите при сегашната ситуация директорите ще трябва да се съобразяват преди всичко с нормативите, които трябва да бъдат покрити.

Предложенията не решават и проблема с ролята на родителите, които остават пасивни и незаинтересовани в процеса на образование. И това ще продължава, докато държавата декларира, че тя е отговорна за образованието и обучението на децата. Това е типичен пример за ефекта, който оказва патерналистичната държава върху индивидите - те прехвърлят отговорността си върху държавните структури. За да бъдат поощрени да участват активно в образователния процес, родителите трябва да имат възможност да влияят върху методите на обучение и ясно да бъде заявена отговорността им за избора, който трябва да направят.

Последните идеи запазват и сегашната липса на конкуренция в публичните училища. Отново се финансират онези, които предлагат услугата образование, а не нейните потребители. Това неминуемо води до неефективност при използването и разпределението на ресурсите. Училищата няма да се конкурират помежду си, а ще се борят за одобрение от административните органи, които разпределят допълнителните средства.

Не на последно място, предложените решения са насочени към интересите на учителите и образователните институции, а не на учениците. Решенията отново ще се взимат само от едната страна на процеса на обучение, а другата няма да има възможност да влияе. Директорите ще имат стимули да привличат по-добри ученици, но дали учениците и родителите ще имат стимулите да избират най-добрите училища?



Световният опит



Обширни международни проучвания и сравнения между различните държави показват по-добрите резултати на образователните системи със свободен избор:

1. Автономни учебни заведения, където могат да се взимат децентрализирани решения по широк кръг от въпроси - от методите за обучение и заплащане на учителите до покупката на материали и консумативи за провеждане на занятията.

2. Свободен избор на учителите да избират методите на обучение, да осъвременяват преподавания материал в зависимост от интересите на учениците и така истински да поемат отговорност за знанията, които техните питомци придобиват.

3. Свободен избор на родителите къде да се обучават техните деца, който влияе пряко върху пазара на образователни услуги. Родителите трябва да взимат активно участие в процеса на обучение чрез мониторинг, предложения за подобряване на този процес, контрол на средствата, които се използват.

4. Външни изпити, които оценяват знанията и нивото на обучение - с еднакви заложени стандарти и минимални изисквания, които трябва да покриват учениците.

Системата, която предлага всички тези възможности накуп, е ваучерната система. Единствено при нея гражданите могат да използват данъците, адресирани за образование, по най-добрия за тях начин.

Един от последните примери за успеха на тази система е Чили, където започналата приватизация на училищата вече дава положителен резултат. Според системата, която е въведена там през 1987 г., родителите имат правото да избират частни училища за децата си, срещу което училището получава месечно плащане от правителството (частична ваучерна система). През 2004 г. за първи път в историята на страната по-голям процент от учениците посещават частни училища (50.66%), отколкото публични (49.34%). Анализите показват и значителна разлика между изпитните резултати на ученици, обучаващи се в частно и в публично училище, въпреки че и двете получават средства от държавата, но по различен начин.

Преди 10 годни повече от 70% от децата в Чили са се обучавали в обществени училища. Сега прогнозите са, че до края на 2010 г. едва 36% от учениците ще останат в публичните заведения, като мотивацията им се дължи на социалните придобивки там, като безплатни закуски например. Това обаче няма нищо общо с качеството на образованието.