Регатата "Остар" води началото си от 1960 г. и се провежда като олимпийските игри - веднъж на 4 г. Петата трансатлантическа гонка от Плимут до Нюпорт (3300 мили) през 1976 г. предизвика най-голям шум заради драматизма си. А именно в нея стартира за пръв път българин - кап. Георги Георгиев, който по-късно с яхтата си "Кор Кароли" обиколи и света.

В състезанието участват както световноизвестни мореплаватели, така и напълно непознати. По простата причина, че самото участие осигурява световна известност. Най-много са англичаните. Сред тях е дори Дейвид Палмър, главен редактор на световноизвестния икономически всекидневник "Файненшъл таймс". Сред легендите пък са французите Ерик Табарли, Ален Кола и Ивон Фоконье. Строителството на яхтата на друг техен сънародник, Жан Ив Терлен, пък е финансирано от световноизвестния режисьор Клод Льолуш. Сред соцмореплавателите най-известни са чехът Рихард Конкольский и полякът Кшищоф Барановски. След предишния "Остар" полякът тръгва на самотна световна обиколка, която завършва през 1975 г. Така той става вторият съвременен мореплавател, след Франсис Чичестър, сторил това.

Георги Георгиев пък е



първият ветроходец от акваторията на Черно море



и напълно неизвестен в света. Неговият номер е 91.

Капитанът е роден на 4 юни 1930 г. в Кърджали. Вижда морето чак деветгодишен. Завършва военноморското училище, после попада като моряк в търговския флот. Става капитан на кораб, но и състезател и треньор по ветроходство. Тогава със съмишленици основава яхт клуб "Порт Варна".

През 1974 г. Георги Георгиев тренира за регатата "Остар" със състезание по Егейско море с яхтата "Сириус". Екипажът заема 4-о място. Той е шкипер. Квалификационното му плаване за участие в "Остар" е само плаването Варна-Батуми-Варна.

На самата регата с кап. Георги Георгиев се



случват няколко инцидента



Преди старта чиновниците от външно министерство пропускат да му извадят английска виза и както той, така и яхтата, са арестувани, а на капитана е забранено да слиза на брега. Визата е уредена след 6 дни. После Георгиев отказва да спи в хотел през нощта преди отпътуването, не посещава и коктейла, а на инструктажа за безопасност стои броени минути, счита ги за загубено време и се прибира на яхтата си. На всичко отгоре, заради последни приготовления, едва успява да се вмести във времето за старта - 13 ч. на 5 юни 1976 г.

Правилата на регатата са прости - плаването през Северния Атлантик трябва да завърши за 50 дни от Портсмут, Великобритания, до Нюпорт, Ню Йорк, и всички пристигнали в това време се класират - останалите са просто олимпийци и попадат в графата участвали. Забранено е използването на двигател, получаване по радиото на съвети как да се излезе от дадена критична ситуация, източници на електрическа енергия за битови нужди и за уредите могат да са само ветрови генератори или слънчеви батерии. Размерът на яхтите няма значение. Посещението на пристанище за ремонт не е забранено, но времето на престоя се трупа към общото. Стартират 125 яхти от 17 страни. Най-голяма група е "Джъстър" - 82 яхти с дължина до 11.58 м. В нея е и капитан Георги Георгиев. Най-голям пък е тримаранът "Клуб Медитеран" на французина Ален Кола с дължина 72 м, водоизместимост 260 т и повърхност на платната 1204 кв м. На този фон яхтата на Георгиев си е "черупка" с нейните" 9.07 м дължина, 3.08 м ширина, обща площ на ветрилата 60 кв. м. и водоизместимост около 5 т. Тя е строена в Шчечин по проект на американеца Дик Картър, води се на тогавашното обединение "Воден транспорт" и като единствен неин екипаж е записан кап. Георги Георгиев.

Първите три дни на "Остар" минават като по поръчка за мореплавателите - тих и гладък като стъкло океан. На четвъртия обаче започват серия урагани. Дори и старият морски вълк, капитан О' Брайън, преминал многократно Атлантика, ще признае: "Аз не съм виждал по-лошо време в този сезон и в тази част на Атлантика за цялото си 47-годишно плаване."

43 яхти се повреждат, потъват, даже някои изгарят.

Двама са безследно изчезнали.

Съветският кораб "Бестрашний" спасява от явна смърт Фоконье и Терлен, чиито автоматични рулеви устройства са попилени и двамата са оставени на океанските течения. Яхтата на французина Бертие потъва, той едва успява да се измъкне от нея в пълно изтощение. Победител става неговият сънародник Ерик Таберли.

Автоматичният рул на кап. Георгиев се поврежда още на втория ден. До края на плаването си той чупи две ребра и контузва лявата си ръка. С малката си яхта за първите



21 дни изминава 2200 мили



После неподходящи ветрове, мъгли и насрещни бури го принуждават да измине 1100 км за 17 дни. В клас "Джъстър" той се класира 37-и.

След регатата Георгиев и друг участник в гонката Пухалски се отправят на самотни рейсове около света.

Първият, който е успял в това начинание, е канадецът Джошуа Слокъм. Той искал да стане риболовец и за целта си направил яхта, която кръстил "Спрей", но не му потръгнало в улова на риба и решил да предприеме околосветско пътешествие през 1895 г. Завършил го през 1898 г. След това самотна ветроходна обиколка прави Франсис Чичестър през 1968 г., като за постижението си получава рицарски сан от британската кралица Елизабет II. Следващият самотен околосветски мореплавател е полякът Кшищоф Барановски.

Капитан Георгиев остава в Ню Йорк, където яхтата му е подготвена за плаването на българския кораб "Васил Друмев". Прави няколко плавания от Хавана до Маями. Стартът на плаването му е на 20 декември 1977 г. от кубинската столица.

През Панамския канал "Кор Кароли" навлиза във водите на Тихия океан и достига Маркизките острови. Оттам поема курс към островите Фиджи и влиза в пристанището на Сува.

На 27 януари 1977 г. изминава 200 мили в Тихия океан, което прави 8 мили в час - за времето си това е

най-големият и най-бързият

денонощен преход. След това достига бреговете на Австралия. Целият този път - 9000 мили до Порт Дарвин, три пъти повече разстояние от регатата "Остар", капитанът взема без всякаква почивка. Освен една - наложителна - около островите Фиджи среща циклоните "Норман" и "Пат" и се налага да ремонтира яхтата си в пристанището Сува. На 21 юни 1977 г. е в Австралия. Капитанът няма много време за почивка и през неспокойните води на Индийския океан насочва яхтата към Кейптаун. По този път мери сили с вълните убийци и през Атлантическия океан достига обратно в Хавана. Там пък от изток го дебнат подводни рифове и незабележими през нощта атоли. Когато капитанът стига кубинската столица, започват да пресмятат времетраенето на пътуването му - 220, 218 или 210 дни. В действителност, според неговите дневници, то е 201 дни, 21 часа и 36 минути със средна скорост 5.04 мили в час. През 1981-1982 г. плаването му е

вписано в Книгата на рекордите "Гинес"

като "най-добро постижение в света за обиколка на еднокорпусна яхта по време, независимо от големината й и от маршрута на плаването". Всъщност капитанът можеше да съкрати още някой и друг ден, но на 15 декември, когато е пред пристанището на Хавана, засяда в риф и губи три дни преди финала. Разстоянието е 23 018 морски мили. Постижението му за времето си представлява уникален рекорд. При това нито веднъж не прибягва до чужда помощ, дори и в моментите, когато се нуждае от нея. Нито веднъж не подава сигнал за бедствие.

Любопитна подробност е и сумата на пътуването. Капитан Георгиев си води сметка за всеки долар разходи. Както е модно да се казва сега, то е спонсорирано от обединение "Воден транспорт". Капитанът отсъства от България, заедно с времето в регатата "Остар", 605 дни.



За това време той похарчва 42 598 долара



От тези пари 24 756 долара е дал за обзавеждане, още 5739 за агентите в пристанищата - наеми и такси, за провизии - 1817 долара и за лични нужди 2647. Пословичен със скромността си, при посрещането си у нас капитанът каза: "Плаването с "Кор Кароли" не е мое лично дело. То е дело на всички български моряци, на всички истински ветроходци." По това време Николай Джамбазов, вторият ни самотен мореплавател около света, все още строи яхтата си "Тангра" в София.

Георги Георгиев умира на 13 май 1980 г. в Одеса. По това време той е капитан на спасителния кораб "Перун". Смъртта му в ония години раздуха някакви мистерии - убит бил заради жена от ревнив конкурент, според други - в една от одеските кръчми при пиянски скандал, според трети - при обир заради пари. Официалната версия бе инфаркт. А тази, на която обществото държеше, бе отмъщение от бившата му съпруга - рускиня. То било реализирано с помощта на генерал от полицията. Яхтата "Кор Кароли" се пази във военноморския музей във Варна.

И с него бе спазена тъжната прокоба - направилите самотна обиколка на света са застигнати от преждевременна смърт. Джошуа Слокъм изчезва в Северния Атлантик, Франсис Чичестър, първият победител в "Остар" през 1960 г., загива в открития океан. Ален Кола твърде загадъчно изчезва около Азорските острови, като яхтата му е открита, а на нея нищо не е пипнато.

От 1980 г. годишната награда за ветроходство носи името "Кор Кароли". Тя е основана от инж. Борис Ганчев. Той самият е доста интересна фигура. Роден е през 1911 г. През 1928 г. става първият юношески шампион на България по фигурно пързаляне в състезание, проведено на софийското езеро "Ариана". После завършва минно инженерство в Берлин. След пенсионирането си, на 63 години, става ски учител в "Боровец" през зимата и учител по ветроходство в Златни пясъци през лятото . До 75-ата си година се занимава с това.

"Кор Кароли" са печелили и двамата други български самотни мореплаватели, обиколили света - софиянецът Николай Джамбазов и каварналията Васил Кутев. Първият обикаля земното кълбо с "Тангра" през 1980 г., а вторият - с "Норд" през 1984 г. И двете яхти са саморъчно направени от мореплавателите.

Призът "Кор Кароли" съществува и до днес, връчва се всяка година, но постиженията вече са за регионални регати. Вече 22 г. нямаме българин обиколил света.