Трявна не е от местата, които трябва да бъдат търсени, откривани, изследвани. Екзотика тук няма да намерите; нито пък ще се сблъскате с битовите неудобства и трудностите по пътя към едно истинско приключение.

Трявна е удобно място за кратък отдих, за почивка, за глътка зеленина през уикенда. Място, където набързо да си припомниш възрожденските ценности и - защо пък не - да напазаруваш качествено българско бельо. Звучи комично, но си е баш така - основните два вида поминък на балканското градче са туризмът и трикотажът.

Трявна е по средата между София и Варна. Откъдето и да тръгнеш, са 245 км; пътят е относително добър - не по евростандартите, разбира се. В момента местните са 12 000 души; пробвайте на око да прецените с колко процента нараства населението по национални празници. Над 30 наброяват само къщите, които



развиват семеен туризъм



Има ги в сайта на града http://www.tryavna.bg, а цените са напълно приемливи - въпреки че при голям наплив телефонната ви резервация може да се окаже фата моргана.

Има и няколко по-сериозни хотела, най-луксозен сред тях е "Сезони". Намира се извън града, но логистичният проблем е лесно решим чрез десетките щъкащи таксита, които срещу скромни суми превозват мързеливия градски турист до най-близката кръчма.

Онова, което отличава Трявна от обикновения български провинциален град и води след себе си тълпите туристи, е старата част - обявена за

архитектурен резерват

Най-старият културно-исторически пласт по тези места е от трако-римската епоха. По устни предания селището датира от XII век - времето на царуването на Асеневци и Втората българска държава.

Най-ранният писмен документ за Трявна е от 1565 г. Предполага се, че името на града произхожда от тучната трева, растяща в Балкана. По време на турското робство заради "харбалиите", които дава за охрана на старопланинските проходи, местното население се ползва с някои привилегии. Тъй като земята е малко и неплодородна, това става предпоставка за бурно развитие на занаятите през XVIII и началото на XIX век.

Основен поминък за местното население, художествените занаяти - дюлгерство, резбарство и иконопис, са "визитната картичка" на възрожденска Трявна. Прочутата Тревненска художествена школа е

най-старата в България

Имената на дюлгерите Уста Димитър и Уста Генчо, резбарите Димитър Ошанеца, Папа Витан, Поп Витанов и шестте зографски рода - Витановски, Загариефски, Миневски, Минчевски, Кънчевски и Венковски, разнасят славата й от Влашко и Сърбия до Турция и Персия.

Най-прекрасните дърворезби са в Даскаловата къща, с незалязващите слънца по таваните. Строена е през 1804-1808 г. от майстор Димитър Ошанеца и неговия помощник Иван Бочуковеца. През 1808 г. те сключват облог за направата на дърворезбованите тавани. Всеки работи своето слънце в продължение на 6 месеца. За вас остава да прецените дали учителят или ученикът е бил по-големият майстор.

Климатът в градчето обаче е планински и след залеза на истинското слънце връхната дрешка е задължителна.

Първа точка от разходката - и символ на стара Трявна - е площадът "Капитан Дядо Никола". Там се издига Часовниковата кула, построена през 1844 г. заедно с "кивгирения мост" от Димитър Сергьов. Часовникът работи и до днес, а кулата П. Р. Славейков я споменава като основен повод за гордост у тревненци - "мигар има нещо по-високо от тяхната часовникова кула?".

Другият любопитен силует на площада е църквата "Св. Архангел Михаил" - най-старата сграда в околността. По-натам след моста се простира улица "П.Р. Славейков", чийто възрожденски облик е изцяло запазен и прилежно реставриран. Къщите са запазили автентичния си вид, с резбарските работилници и дюкяни и покривите от каменни плочи. Логично, там е и къщата музей на поетите Славейкови.

Между късовете история и култура туристът се среща и с някои по-земни удоволствия - кръчмите "Балабановата къща" и "Старата лоза". Тъй като са най-добрите в жанра, а напливът е голям, предварителна резервация се налага.

Място, където си заслужава да пренесете купона по-късно вечерта, е колоритната дискотека "Красный тайфун", която работи със символи от доста по-близко минало. Пултът на диджея е разположен в



картечно гнездо от руските филми



за революцията. До него - макет на носа на крайцера "Аврора". Стените са изписани със социалистически лозунги, а другарят В. И. Ленин зорко наблюдава от стената купонджиите.

На следващата сутрин, по светло, Трявна прави впечатление на доста поддържан за българските стандарти град. Едно от малкото възрожденски средища, което не е западнало и безжизнено като музейна експозиция, а е будно и днес. Центърът е обновен и озеленен, фасадите са прясно боядисани, а от балконите висят цветя. В Тревненската река плуват живи риби; работят дори градските фонтани.

Що се отнася до организираните атракции, най-близо във времето са Славейковите празници - от 1 до 4 юни. Под патронажа на президента Първанов традиционните дни включват разнообразна програма - от изложби на книги, дърворезба, концерти и театри до изложение на автомобили "Тойота" и рецептите на Иван Звездев.

Сред гвоздеите в програмата са гостуването на състав "Българе" (1 юни), театралният спектакъл "Умирай лесно" с участието на Тодор Колев и Валентин Ганев (2 юни), обявяване и връчване на Славейковите награди за 2006 г., последвано от концерт на цигуларя Светлин Русев, цигулка и оркестъра на Класик FМ (3 юни). Последният ден от празненствата ще премине между концерт на група "Булгара", инициативата "Поети на площада", театралния спектакъл „Фенове" и спектакъла на Нешка Робева "Два свята".

Местоположението на града дава добри възможности и за тези, на които тепърва предстои опознаването на района. На около 18 км на северозапад са пещерата "Бачо Киро" и Дряновският манастир. На 28 км от Трявна, по пътя за Дряново, пък е бижуто Боженци.



---

Трявна е разположена по северните склонове на Стара планина, в долината на Тревненска река, на 440 метра надморска височина. Градът отстои на равно разстояние от София и Варна - 245 км, на 170 км от Пловдив, на 219 от Бургас и 130 от Русе. Трявна е един от 100-те национални туристически обекта.