Ако човек полюбопитства и прочете малко по-задълбочено програмата за развитие на училищното образование 2006-2015 г., която бе внесена в НС, няма как да не забележи видимия стремеж на министерството да се хареса на учениците. На очи се набива и друго - близо 1/3 от текста на програмата е базирана върху изказвания на просветния министър Даниел Вълчев от периода януари - средата на март. Уви, документът не навлиза в по-голяма дълбочина - доказателство за виртуозен опортюнизъм у чиновниците в МОН.

Да започнем с част I I - "Основни проблеми на училищното образование". В нея може да се прочете следното: "... моделът учителят е даващият знание и упражняващият власт, а ученикът - получаващият и подчиненият (...) е пречка за находчивостта на учениците". Това откритие без съмнение ще "вдигне акциите" на министър Вълчев сред децата, но всъщност не казва нищо особено. Интересно какво ли ще представлява школото, ако овластяването на двете страни от недолюбвания от МОН сега действащ модел бъде обърнато на 180 градуса? И как точно ще се съчетае това с твърдението от част VIII, че "никоя образователна система не може да си позволи да допусне (...) учениците да добият усещането за познавателно превъзходство над учителя"?

Отговорът може би е загатнат в част V, където се бележи началото на ново летоброене в "ритуализацията на училищния живот" (според заглавието на т. 1. ). Става ясно, че във всяко училище ще има "ден на ученическото самоуправление". На 9 май идеята се превърна във факт в немалко школа, макар че документът не е стигнал до пленарна зала, за да бъдат гласувани нововъведенията.

Тази практика всъщност не е новост в настоящия училищен живот . Някои гимназии (предимно в по-големите градове) я тестваха през последните 6 години, за да привлекат медийно внимание. "Директор за един ден" биваше ученик от 12 клас, а самоуправлението ставаше факт в средата на май. Неслучайно обаче



се премълчаваха

резултатите от експеримента



Те за съжаление доказаха, че немалко от българските ученици не са дорасли за подобни практики, които в страните с развито гражданско общество не създават проблеми. Вместо интелигентно и с чувство за хумор да се пошегуват със своите преподаватели и с непопулярните точки от училищния правилник, някои кандидат-абитуриенти решаваха сякаш да докажат печално правдивата фраза "дай на българина власт и му гледай сеира ". Не добродушни шеги при сбогуване с школото, а подигравки със стриктните учители бяха нерядко (включително тази година) плодовете на поливаното с евтин директорски популизъм.

Популизъм наднича и зад следната, звучаща по-скоро като ученическо мнение, констатация от част I I . ( т. 2. ) : "...търсенето на ефекта на изненадата при изпитване (...) не стимулира ученика да покаже най-доброто от себе си ". По-паметливите може би ще си спомнят изказването на министър Вълчев от 5 февруари, с което той зарадва българския ученик с обещание, че даскалите ще бъдат длъжни



да не изпитват без

предизвестяване



което и да е от децата и по какъвто и да е повод, като така щял да намалее стресът в часовете. Мислихме, че това е шега. Уви, грешката е вярна.

Можем само да се чудим на тази наистина впечатляващата "толерантност" на министъра. Добрият учител има интерес да получава обратна информация за усвояването на материала, която гарантира висока обективност. Ясно е, че ако детето бъде изпитано три пъти срочно, без да бъде предупреждавано, ще си проличи с какво постоянство се готви и къде точно са пропуските му, а това в крайна сметка ще помогне на даскала да свърши по-добре работата си . Ако при гласуването в НС споменатата част от програмата "мине", при изпитванията ще се констатират много добри резултати, а реално децата ще са научили само три урока - толкова, колкото са им нужни за пред учителя. Една добре изглеждаща фасада, зад която ще се ширят не стаите на познанието, а голото поле на отглежданите със псевдосъстрадателност, мързел и тарикатлък .

Въобще



мързелуването

(неученето) е на мода



и през тази учебна година, като предпоставките се създават включително и от МОН. Лекотата (да не кажем припряността), с която г-н Вълчев потвърди с личния си подпис заповедта на своя невръстен заместник на министерския пост 26 май да бъде неучебен ден, а пропуснатите часове да не се отучват, говори най-вече за усърдието да се харесаш, като проявиш съпричастност към мъките на изтощения от учене български тийнейджър. Остава обаче въпросът как ще се съгласува подаряването на неучебния ден със заявената от министър Вълчев през март загриженост за пропуснатите учебни часове и невъзможността за адекватното им наваксване. Може би преди месец и половина се налагаше да се демонстрира внимание към родителските опасения, а сега просто са сменени приоритетите.

Смущаващи са и идеите за повишаване на учителския статус. В програмата на МОН се твърди, че новата система за диференцирано заплащане на учителския труд разчита на "обективни показатели и критерии за оценка на качеството на работа". В същото време критерий № 8 предвижда заплатата на конкретния даскал да зависи от "оценката на учениците и родителите за работата му".

Няма спор, че мнението на родителите и децата е важно, но е неетично преподавателският надник да зависи от тях. Това ще принуди учителя по всякакъв начин



да угодничи,

за да се хареса



на своите оценители. Какъв ли авторитет ще има сред децата, а и в обществото българският учител, когато, за да запази 10-15 лв. от ниската си заплата, ще трябва да сервилничи, за да се впише в критериите за добър учител на тези, които са методически некомпетентни, просто защото са невръстни (учениците) или са просто лаици в сферата на образованието (почти всички родители)?

Успешното осъществяване на амбициозната 10-годишна програма на просветното ведомство ще е факт само ако провеждащите я в реална училищна среда имат условията да се чувстват като уважавани и защитени от некомпетентен външен натиск, а не като пешки върху дъската на популистки стратегически игри. И само тогава те ще са способни да дадат на децата личен пример за достойнство.





Очакваме вашите въпроси и мнения на prosveta@segabg.com