"Данъчни облекчения за стопанските субекти, предоставяни в нарушение на Закона за устройството на държавния бюджет, пораждат съмнения за лобизъм и опит да бъдат защитени корпоративни интереси в нарушение на интересите на държавния бюджет".

Това записа преди дни президентът Георги Първанов в мотивите си за налагане на вето върху промените в закона за акцизите. Държавният глава оспори две от измененията, приети три дни преди Народното събрание да излезе в "предизборна" ваканция. Според тях от 1 юли т.г. трябваше да падне акцизът върху всички видове кафе - печено, сурово, разтворимо и нес.

Това е третото вето на държавния глава, в което той недвусмислено поставя въпроса, че парламентът приема закони, даващи основания за съмнения в лобизъм и дори клиентелизъм. Първите две засягаха закона за водите и закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. И в двата случая депутатите се опитаха да прокарат една и съща схема, облагодетелстваща ВиК-тата и ощетяваща гражданите. Правеше се опит да се отложи във времето заложено още от 1999 г. правило, според което се ограничаваха загубите, начислявани в цените на водата.

"По този начин Народното събрание за пореден път предпочете да защити интереса на дружествата монополисти, като пренебрегна интересите на потребителите. Такава последователна защита на корпоративни интереси още веднъж потвърждава необходимостта от приемането на закон за лобизма, за да са ясни и публични мотивите за действията на отделни народни представители", обяви в прав текст президентът. По негово мнение в "една правова държава



законът следва да защитава интересите на гражданите,



а не да създава комфорт на администрацията или на субектите в отделни икономически сектори". И в още едно свое вето, макар и малко по-завоалирано, президентът обвини парламентът, че кове закони, от които лъха на клиентелизъм. При връщането на Кодекса за задължителното обществено осигуряване той обяви, че приетият от депутатите нормативен акт съсредоточава своето внимание върху допълнителното частно осигуряване, дава по-голяма закрила на лицата с по-високи доходи и има разпоредби, които от една страна са в полза на частните пенсионни фондове, а от друга създава неблагоприятни условия за осигурени лица.

Всъщност не може да се отрече, че президентът и неговите юристи са последователни по отношение на критиките си към депутатството и клиентелизмът. Още през октомври 2002 г., т.е. година след идването на власт на досегашното парламентарно мнозинство, юридическият секретар на държавния глава Пламен Киров обяви в интервю пред "Сега", че "някои нови закони са пример за клиентелизъм". Това беше периодът, в който президентът въведе практиката да подписва и да обнародва закони, съпроводени обаче с множество забележки.

"Когато един закон е глупав, но в крайна сметка зад него е застанало едно мнозинство, какво да го правим? Да го връщаме, да поправяме целия закон ли? В крайна сметка мнозинството и правителството си носят отговорността за закона и за резултатите от неговото прилагане", обясни тогава тази тактика Киров. Накрая обяви, че "някои от приеманите от парламента закони са доказателства за лобизъм или по-скоро за клиентелизъм и



не правят чест на сегашното мнозинство".



Сегашният случай с отмяната на акциза дойде малко неочаквано на фона на предизборната кампания. Някои дори се опитаха да обяснят президентското поведение с опит за свикване на извънредно заседание на парламента, с популизъм, с това, че е бил подведен от съветниците си и т.н. Това обаче не отговаря на друг, по-съществен въпрос - защо спорното предложение бе внесено и гласувано само три дни преди ваканцията. Отгоре на всичко отпадането на акциза е предвидено да влезе в сила в средата на бюджетната година, независимо от отрицателното становище на министерство на финансите. Нещо, което няма никакво логично обяснение. Още по-опасното е, че тези промени се свързват и с някакви неясни правила на Европейския съюз, които служат за камуфлаж и оправдание. Безспорно правилата трябва да се хармонизират, но все пак има приоритети и едва ли акцизът на кафето е толкова актуална, нетърпяща отлагане промяна.

Всъщност скандалите и лобирането около акцизите за кафето не са от вчера. Мнозина сигурно са позабравили, но те вървят с пълна сила от 1997 г. насам. При това с обвинения от парламентарната трибуна, с дела за клевета и обида, с множество съмнения, че цели сектори от най-висшите етажи лобират напълно незаконно за вносители и производители.



Подозрения за лобизъм предизвикаха



и поправките в законите за застраховането, енергетиката, международния търговски арбитраж, пътищата, акцизите, контрола върху наркотичните вещества, лекарствата и аптеките, оръжията, висшето образование, морските пространства, ДДС, защитените територии, приватизацията, трансплантациите на органи, за вноса на коли, за банките... Списъкът може да бъде продължен дълго.

Не можем да подминем и огромните възможности за напълно безхаберно харчене на държавни пари, които създаде новият закон за обществените поръчки. В него бяха вдигнати в пъти праговете, под които може изобщо да няма тръжни процедури, а да се мине към директни преговори - т.е. беше дадена напълно законна вратичка да печелят само "наши" фирми. Бяха изключени от регулацията най-апетитните сделки на армията и на МВР, които под маската на секретността се провеждат при нулев обществен, а и политически контрол.

Пълен абсурд е и обстоятелството, че и настоящото, и предишното, и по-предишното мнозинство с усърдие узакониха правото на едно лице да има бензиностанции в няколко безмитни зони, които да са освободени от всякакви данъци, така да прави милиони всеки ден. Какво ли му дължат тези хора? И това, ако не е откровен клиентелизъм. Както и обстоятелството, че така и не се намери парламентарна сила, която да спре безмитната търговия въпреки всички критики и настоявания на международни фактори и на финансовото министерство.

Впечатляващо е още нещо - до този момент нито един депутат не е заявил официално, че



има финансов интерес от гласуван от парламента закон,



независимо че правилникът за работа на НС изрично изисква това. Или може би нямаше депутати, които да са финансово заинтересовани от поправките в закона за международния търговски арбитраж, или за адвокатурата, или от "лекарските" закони?

На фона на тази бурна дейност депутатите не намериха време да приемат окончателно проектозакона за лобизма, който мина на първо четене преди две години. Оттогава той бе забутан и забравен някъде по парламентарните комисии, независимо че бе подкрепен дори от едрия капитал с думите, че нормативния акт ще ги избави "от корупция и платени депутати". Явно и на този капитал му е писнало.

С този закон се предвиждаше да се регламентира какво е лобизъм и да се регистрират публично всички лобисти, които защитават групови интереси пред законодателната и изпълнителната власт. Не че щеше да промени кой знае колко положението, но поне щяха да лъснат сегашните практики и хората, които ги осъществяват. Както и депутатите нямаше да забогатяват и да спестяват толкова много от "едната си заплата като народни представители", че да завършват мандат с по едно жилище и една луксозна кола.

Всичко обаче тръгва от нещо друго. "Този закон цели да усъвършенства подготовката, издаването и прилагането на нормативни актове, за да служи законодателството по-успешно на развитието на социалистическата демокрация и изграждане на зряло социалистическо общество". Ако някой си мисли, че това го пише в закон отпреди 10 ноември, много се лъже. Това е чл. 1 от Закона за нормативните актове. Вярно, приет е през 1973 г., но си е в сила и в момента. Неговите текстове определят какво е закон, кодекс, подзаконов акт, кога и по какъв начин те влизат в сила и т.н. Горният абсурд показва, че има нещо изначално сбъркано в правенето на закони в България. Оттук до осребряването, клиентелизма и корупция няма даже и една ръка разстояние.