Ян ван Лаар е роден през 1951 г. в Керкраде, Холандия. Завършил е икономика в Свободния университет на Амстердам и е работил в строителна компания, в централното статистическо управление на Холандия, в холандската агенция за външна търговия и министерството на икономиката. От 2002 г. той е първи секретар на посолството на Кралство Холандия у нас, като представлява пряко най-важните холандски икономически министерства.



- Г-н ван Лаар, по какъв начин холандското правителство стимулира домакинствата да използват природния газ?

- Холандските жилища са газифицирани от доста отдавна и мисля, че към 98% от тях използват природен газ. Този процес започна в края на 60-те години на миналия век. Но ние имахме опит и дотогава, защото в Холандия бе разпространен метанът, извличан от въглищата, и то от над 140 години. Тази технология е позната и в други страни в Западна Европа като Германия, Белгия и Англия. Просто когато в Холандия бяха разкрити залежите от природен газ, се отървахме от кокса, който остава от въглищата след извличането на метана.

Холандия има достатъчно залежи от природен газ, които ще стигнат за още 50 години. Основно те са в провинцията Хронинген в Северна Холандия. Газ има, разбира се, и в Северно море, но в една толкова чувствителна от екологична гледна точка страна извличането оттам не можем да си го позволим заради опасността за екосистемите.

В момента холандското правителство стимулира бита по два начина - като дава преференции за уреди, които имат ниска консумация, и съвсем отскоро - като насърчава инсталирането на малки централи за комбинирано производство на електро- и топлоенергия от природен газ. Това може да стане както в отделни къщи, така и в група от жилищни сгради. Мисля, че в България също вече се създават подобни програми за големите предприятия, които могат да купуват комбинирани централи. Когато имат излишък от електричество, те могат да връщат тока в националната мрежа.

- А какъв е механизмът на тези насърчения - данъчни преференции или субсидиране на цени например?

- Чрез субсидии, с които цената на закупения уред става по-ниска. Те се прилагат за първите, които решат да купуват такива уреди. Много е просто - в магазините върху тези стоки има етикет, който гласи, че с покупката им получавате обратно пари от банката. Например аз наскоро си купих такъв газов конвектор и си върнах обратно 100 евро, а самият уред струваше към 1260 евро. Разбира се, тези уреди струват малко по-скъпо от обикновените, но парите си струват, защото с тяхна помощ се пести от разходите за гориво.

- Процесът по преминаването от метан към природен газ в Холандия вероятно е преминал през много трудности?

- Големият проблем беше, че природният газ не беше докаран близо до населените места. Ако трябва да докарате горивото от Слохтерен, близо до Северно море, до Хага, Ротердам и Амстердам, ви трябва голяма мрежа, която изисква огромни милиардни инвестиции. Те бяха направени от смесено дружество, в което правителството държи 49%, а остатъкът е поделен поравно между "Роял Дъч Шел" и "Ексон".

Холандия също внася природен газ - от Русия, Норвегия и Германия. Ситуацията може да ви изглежда странна, но заради по-старите договори, които имаме, ние едновременно изнасяме и внасяме природен газ от Германия. Изнасяме също за Италия, Франция, Швейцария и Белгия. Разбира се, всичко се прави с печалба.

- Холандия активно участва в международната търговия с вредни емисии. Не е ли по-лесно просто да се опитате да намалите тези емисии на своята собствена територия, вместо да давате на чужди фирми пари за това?

- Вредните емисии са световен проблем. Така че когато ние ги намаляваме, това е добре за целия свят. Но сме стигнали до извода, че ако се стараем да ограничаваме потреблението на нашия бизнес и на нашите домакинства, водени от желанието да намалим замърсяването на въздуха, това би било огромна тежест за нашата икономика. Така че за нас има смисъл това да става някъде другаде, а ние да спестяваме по този начин средства. Някои биха нарекли това неоколониализъм. И затова ние постъпваме така - половината от нужното намаление на вредните емисии го правим в своята собствена държава, а другата половина - в други. В Централна и Източна Европа действа нашата програма ERUPT. По нея ние купуваме чрез търгове вредни емисии, тези пари се влагат в екологични проекти, а резултатът се ползва от Холандия, за да отчете необходимото по Протокола от Киото намаление на парникови газове.

- Намаляването на замърсяванията непременно ли означава тежест за икономиката?

- Разбира се - индустрията се товари с огромни такси. Но тя се обхваща доста лесно. Далеч по-голям проблем е транспортът. Сега в холандския парламент има една нова инициатива, свързана с премахването на всички данъци върху личните коли. Вместо тях всяка лека кола ще трябва да има малко устройство, което да отчита пробега. Колкото по-голям е той, толкова по-високи такси ще плаща собственикът й. Тези пари ще отиват за очистването на въздуха, което най-често става чрез засаждането на повече дървета. Аз вярвам, че подобни промени ще има и в България, защото този нов вид налог се въвежда в рамките на Европейския съюз.

Колкото до вашата страна, вие имате голямо предимство по отношение на търговията с вредни емисии. Защото с рухването на комунизма у вас си отидоха големите замърсители. Така че имате място за развитие в тази област и много възможности за търгуване на вредни емисии. Един от тях е чрез газификацията на домакинствата.

- Какво трябва да направи един строителен предприемач в Холандия, за да докара природен газ до построената от него жилищна сграда?

- При нас системата за изграждане на обществена инфраструктура е коренно различна от тази в България. Ако строиш каквато и да е сграда - къща, офис, промишлено хале, трябва да продадеш притежаваната от теб земя на общината. Тя я купува и прокарва на нея абсолютно всички комуникационни системи, - газ, електричество, вода, оптическа мрежа, канализация. По-късно ти я продава обратно, за да строиш на нея каквото си решил. Така че ако притежаваш примерно земеделска земя, общината я купува от теб за около 20-40 евро квадратния метър, а ти я продава обратно за около 1000 евро. Но пък на тази земя всичко вече е развито. И на теб ти се разрешава да строиш там само това, което предварително си заявил. Тази система позволява никъде в Холандия да няма промишлена зона в западните части на градовете, защото у нас обикновено духа западен вятър.

- А какво става, ако върху даден терен вече е изградена цялата инфраструктура, а инвеститорът не иска да го купи обратно?

- Такива случаи у нас имаше в началото на 80-те години, по време на втората голяма петролна криза. Много инвеститори се отказаха от правото си да купят развити терени и поуката беше, че не бива да изграждаме инфраструктура, преди да сме сигурни, че инвеститорът ще купи земята обратно. Затова трудността в Холандия е преди всичко в това да убедиш общината да купи земята от теб.

Но пък така избягваме трудностите, които наблюдавам в България. Тук очевидно терените се развиват, без да има план, т.е. токът и водата не са планирани така, че да са в достатъчно количество, необходимо за съответните сгради.

Наскоро видях например какво се случва на булевард "България", между "Била" и Околовръстното. Сега там се строят много сгради и очевидно се е появил проблем, щом по средата на пътя трябваше да се строи пречиствателна станция.

- Какво показват наблюденията ви от България, умеят ли българите да пестят енергия?

- Мисля, че в България едно нормално домакинство харчи прекалено много за отопление, което се доставя по грешен начин. Става въпрос за топлофикациите в градовете. Наскоро например разговарях с български инженери за топлоснабдяването на столични квартали като "Суха река", "Хаджи Димитър" и някои други, до които парното не стига. Там има малки централи на мазут, което е вредно за околната среда заради многото въглеродни и серни окиси. И знаете ли какво ми казаха? Че такива отоплителни централи са най-подходящи за Сахара, където не падат дъждове. Защото тези системи на всичкото отгоре и корозират много бързо.

Като гледам къщата в Бояна, в която живея, тя се отоплява с електричество, което също е неефективно. Къщата е на два етажа с общо 120 квадрата и можете да си представите колко пари отиват за отопление през зимата. Аз съм дипломат и не мога да ви кажа точната сума, но е впечатляваща.

Мисля, че в България газификацията на бита има голям потенциал. Вие сега сте в положението - заради голямото изоставане в тази област - да внедрявате най-новите технологии. Почвайки на чисто, България има възможността да черпи от целия досегашен световен опит.