----------------

5 министерства и 2 агенции се занимават с децата, лишени от родителска грижа. Социалните работници получават инструкции от различни институции, което усложнява работата им. Като се вземе предвид и децентрализацията на общините, тяхната дейност става още по-трудна. Докато не се опрости системата, няма да има единна политика, смята Иванка Ганозова, председател на Международната организация по приемна грижа. Това е причината и да няма единна статистика за броя на децата в социалните домове и в семействата. Не достигат и кадри - понякога един социален работник обслужва по 100 случая.

------------------

13-годишната Хава е родена в Ардино, но от няколко години живее в София. Преди да дойде в столицата живее с болната си майка. Тя обаче решава, че не е по силите й да се грижи за момичето. Така Хава попада първо в дома "Асен Златаров", а от година живее в първото лицензирано приемно семейство.

Николай и Венета Дилови имат две собствени деца, Тони на 19 и Мими на 17 г. 42-годишният Николай е бивш военен, който сега е управител на интернет център. Съпругата му пък е финансист в Министерството на отбраната.

Желанието да станат приемни родители идва от Венета. Не било трудно да се убеди и Николай, който е свикнал с многолюдните фамилии в рода си. В домовете има страшно много деца, които се нуждаят от грижа и ние можем да помогнем поне на едно от тях, казва той.



Хава не е първото дете, на което помагат



Преди нея при тях са живели други 3 деца.

България е поела ангажимент пред ЕС да намали броя на децата в домовете и да замени интернатите с алтернативни грижи. Засега обаче експертите не забелязват никакво развитие в тази област, нито пък подобрение на материалната база или подготовка на повече кадри.

Алтернативни услуги се предлагат в някои домове - дневни центрове за деца с увреждания, дневна и седмична грижа. Тези занимания не са детайлно регламентирани и домовете не получават финансиране за тях. Точно липсата на финансиране е и причина да преобладават домовете за сираци вместо да се увеличават приемните семейства, се казва в доклада за 2004 г. на Агенцията за закрила на детето.

Една от алтернативните социални услуги, които ЕС настоява да развием, е работа с родителите. Само 2-3% от децата са сираци и няма кой да поеме грижата за тях. При останалите причини за настаняване в дом могат да бъдат най-различни - финансови, лоши битови условия, болест на родителя. Не са редки и случаите на емоционални проблеми в семейството.

80% от семействата, които изоставят децата си, имат ресурс за тяхното отглеждане, той просто трябва да се открие, казва Наталия Михайлова, директор на дом "Асен Златаров" в София. В такъв случай социалните работници помагат на родителите да се регистрират в бюрата по труда, ако са безработни или да кандидатстват за общинско жилище.

В "Асен Златаров" се опитват да намалят броя на децата с проекта "По-добре вкъщи". В него са включени 44 от общо 70 възпитаници на дома. Около 15 деца са извън проекта, защото те са от дълго време в дома и



тяхното връщане вкъщи е почти невъзможно



Колкото по-дълъг е престоят в дома, толкова по-трудна е реинтеграцията в семейството, казва Михайлова. Ако едно дете е настанено в интернат на 3 г., на 15 г. е загубило напълно връзка с родителите си. Миналата година 20-25 деца са били в групата "По-добре вкъщи" и 17 са се върнали при семействата си. Средният им престой в дома бил 3-4 г.

Ако връщането на детето в биологичното му семейство е невъзможно, тогава се правят опити то да се настани при роднини или близки. Едва тогава идва вариантът настаняване в приемно семейство. В такъв случай социалните служби се обаждат на семействата, които вече имат лиценз за приемни родители. Дилови обаче са едно от едва 29-те одобрени приемни семейства у нас. Броят на приемните семейства е удивително малък на фона на 200 000 безплодни семейства у нас.

След като започна реформата в домовете, на приемната грижа се възложиха твърде много надежди, през 2000-2001 г. се смяташе, че тя е едва ли не единствената алтернатива на отглеждането на деца в специализирани институции, смята Наталия Михайлова от дом "Асен Златаров".

Първото обяснение за слабия интерес към този вид грижа за деца е сложната процедура за кандидатстване, смятат от дома. От кандидатите се изискват купчина документи. В същото време е неизбежно да не се иска свидетелство за съдимост и да не се провери здравословното и финансовото състояние на родителите. С други бумаги пък кандидатите уверяват, че не са губили родителските си права и че ще съдействат на полицията при нужда. Всички тези документи гарантират, че детето попада в "добри ръце". Преди да влезе в сила наредбата за приемните семейства, деца от домовете прекарвали уикендите със семейства, които не били проверявани изобщо. Така се стигнало до случай, в който едно дете било върнато дори преди да изтече уикендът, защото не си оправило леглото "както трябва".

След документите следват дълги проверки от социалните работници, по-късно идва ред и на специално обучение. Важното е да се избере подходящо семейство за детето, а не обратното, смята Михайлова. Защото ако родителите не са доволни от децата,



не могат да ги върнат като дефектна стока в домовете



Според организацията "Стъпка по стъпка", която единствена има лиценз да обучава приемни семейства, проблемът е в липсата на информация. Дори и да има заинтересовани, често не им се обръща внимание в отделите за закрила на детето, тъй като социалните работници не стигат.

Много от кандидатите се отказват още по време на обучението, защото се оказва, че искат да са осиновители. За тях приемната грижа е само стъпка преди пълното осиновяване на детето. Разликата между приемния родител, осиновителя и настойника обаче е огромна, уточняват от "Стъпка по стъпка". И не рядко е виновна за липсата на кандидати за приемни семейства. Само осиновителят придобива родителски права над детето - може да смени училището, личния му лекар, да го извежда извън граница. От своя страна детето получава наследствени права.

Настойникът пък е заместник на родителя. Той може да движи всички юридически дела на детето, но то не може да го наследи. Разликата между настойничеството и приемното семейство е, че второто не носи отговорност. Важните решения за детето се вземат задължително с отдела за закрила на детето.



Приемното семейство има временна функция



- вместо да бъде настанено в институция, детето живее в семейна среда, обикновено от 6 месеца до година и половина или докато навърши пълнолетие, ако семейството има желание. Целта е така да се осигури "убежище" на детето, когато обстановката в биологичното семейство не е подходяща по една или друга причина. Или ако детето не може да се върне там, да се предотврати настаняването му в дом.

Поради слабия интерес към приемната грижа в този й вид, сред неправителствените организации вече се говори за професионална приемна грижа, която би увеличила броя на желаещите. Тя е базирана в общността, а не е изолирана институция. Такава практика има в Холандия. НПО-секторът вече е предложил и пакет промени в няколко закони. Остава за следващия парламент да начене този пореден опит за реформа на грижата за децата, лишени от родителски грижи.



ИГРАТА С ЦИФРИТЕ

Да се стигне до броя на децата в специализираните институции се оказва непосилна задача. Данните варират драстично според източника на информация. Според Агенцията за закрила на детето домовете са 101 и през 2004 г. в тях живеят 5840 деца. Броят на децата трайно намалява за периода 2001-2004 г., твърди документът. Не е ясно как става това, след като според същите данни през 2003 г. в домовете е имало 5028 деца. Така излиза, че до 2004 г. настанените в такива институции са се увеличили с близо 800, въпреки че е отчетено намаление с 311 деца.

Според НСИ пък в края на 2003 броят на децата, настанени само в домове за медико-социални грижи, е около 2900. Според друга статистика на БХК от 2000 г. в домове за умствено изостанали има около 4300 малчугани. Според неправителствените организации обаче децата в интернати са около 30 000. Според европейските експерти пък са 35 000, казва Михайлова от дом "Асен Златаров".

Оказва се, че има много истини. И държавата в лицето на Агенцията за закрила на детето и НПО-тата са прави, защото имат различни критерии за това какво е специализирана институция. С реформата се променя самата дефиниция и от тази категория се изключват помощните училища и социално-педагогическите интернати. В статистиката са останали само домовете за деца, лишени от родителска грижа. Така броят на настанените в институции спадна от 30-35 хиляди на 11 000, твърдят от неправителствения сектор.