- Г-н Глескер, на съвместната пресконференция, която дадохте със Стефан Софиянски във Варна, той разви тезата, че няма да е страшно, ако се задейства предпазната клауза за България, защото така ще имаме време да изпълним изискванията на Европа. Споделяте ли неговото мнение?

- Аз самият смятам, че ще е по-добре, ако България успее да се присъедини на предварително плануваната дата през 2007 г. Ясно е, че между планирането и постигането на договорените критерии и стандарти, има голям дефицит. Тоест между това, което е договорено да бъде реализирано и все още не е станало напълно. Но в изминалите години ЕС и Европейската комисия показаха едно много позитивно и приятелско отношение към България. Това личи от всички предишни годишни доклади, които са публикувани. И съм на мнение, че ако продължават да съществуват проблеми, ще се подходи по позитивен и приятелски начин и от двете страни ще бъде търсен изход за по-бързото им преодоляване.

В момента има много силни критики от западноевропейските страни-членки на ЕС към новите 10 страни, че много от нещата, които са били договорени в преговорите, не се осъществяват. От друга страна има много силни критики и към самия ЕС. Много често те са оправдани критики. За мен е важно процесът на европейското разширяване да се разглежда като интеграционен процес, който се развива вече 50 години и който трябва да продължи. Смятам, че моментът, в който някой ще каже, че изграждането на Европа е завършило, е много далеч. Ще има противоречия с процеса на глобализация. Ще има противопоставяне и със стандарта и живота в страните от третия свят. И ако европейците не се изправят заедно да решават тези конфликти, думата на Европа няма да бъде чута. Просто защото географските дадености са такива, че тя е прекалено малка. В предвидимото бъдеще европейците са не повече от 5% от световното население и ако искат да бъдат чути, трябва да имат единно мнение и позиция.

- Застрашено ли е членството на България в ЕС от новото правителство, което ще бъде избрано в Германия?

- В никакъв случай. Федералното правителство на Германия, независимо от кого е съставено, като институция е присъствало на взимането на решението в Ница и е изразило своята позиция при подписването на договора тази година за присъединяването на България. И това е нещо, което не може да бъде изменено. Публикации, които навеждат на тази мисъл, трябва да бъдат четени и тълкувани в контекста на вътрешнополитическата предизборна кампания в Германия. И в интерес на Германия е България да стане член на ЕС, независимо от това кой управлява. И това е политически, икономически интерес, както и наша обща европейска история и философия.

- А може ли отхвърлянето на Европейската конституция от Франция и Холандия да забави членството ни и да предизвика вълна от евроскептицизъм у нас?

- Посланието е българите да гласуват "за" Европейската конституция. Да покажат, че те са част от Европа и че тук няма разединение по този въпрос.

- А как преценявате политическата ситуация в България преди изборите на 25 юни?

- Аз съм гост във вашата страна, искам да се въздържа от даването на оценки. Необходимостта от реформи в съдебната сфера, в администрацията, в данъчната система и статистиката, не са нови. Те съществуват още от промяната на 10 ноември. Но с нищо не се допринася за решаването на тези проблеми, ако се търсят някакви обяснения защо това е така, защо не се е променило, кой е бил виновен в миналото. Политиците, които са натоварени с отговорността да управляват, трябва да решат тези проблеми. Тези реформи са условия, поставени от ЕС, и трябва да бъдат направени. Убеден съм, че едно правителство в България, водено от десните партии, би могло да осъществи по един възможно най-добър начин тези реформи и да доведе до успешен край този процес. Тук не трябва да се откриват нови неща, да се съставят нови планове и концепции. Има множество текстове в други европейски страни, законови модели, по които са уредени тези сфери, които могат да бъдат използвани и адаптирани към българския модел.