Ако на някого се стори, че цените на мобилните оператори или стоките в магазините на "Метро" внезапно са поскъпнали с 20%, грешката не е в неговия телевизор. Няма нито внезапна инфлация, нито рязко намаляване на покупателната способност, нито проблеми с очите - от 10 юни, когато влезе в сила новият Закон за защита на потребителите, цените на стоките и услугите на българския пазар задължително трябва да се обявяват с включен ДДС и с всички останали данъци и такси, които потребителят дължи. В противен случай търговците са заплашени от глоби в размер от 300 до 3000 лева.

Въпреки че българската практика не прелива от примери за стриктно спазване на нормите, този закон все пак урежда голяма част от взаимоотношенията между потребители и търговци, и то по европейски образец, смятат създателите му.

"Освен евроинтеграционните изисквания, заради които се въвеждат новите норми, се създават и предпоставки за по-лоялен и прозрачен режим за защита на потребителите", твърди Дамян Лазаров. Той оглавява контролния орган, който ще следи за изпълнението на мерките - Комисията за защита на потребителите (КЗП). Която всъщност си е досегашната Комисия за търговия и защита на потребителите.

Докато старият закон залагаше преди всичко на превенцията и мекия подход, новият урежда доста директно някои отношения. Като например с рекламата.

Досега, за да се спре нелоялна или подвеждаща реклама, бе задължителна намесата на съда. А докато това стане, самото излъчване вече е минало и рекламата е свършила своята работа, защото агресивните съобщения към потребителите обикновено се пускат за кратък период от време. Единствената възможност за реакция на комисията бе да наложи глоба или имуществена санкция. Сега вече тя има право



директно да забранява заблуждаващата реклама



още в периода на нейното излъчване.

Прибавени са и нови изисквания към безопасността на стоките, които трябва да гарантират на потребителя, че животът и здравето му не са застрашени. Грижата за превенцията пада изцяло върху комисията за защита на потребителите. Тя трябва да проверява всекидневно пазара за стоки, които не отговарят на нормите за безопасност.

Такива най-често са стоки с непълна инструкция или повреда в конструкцията. Например при закупуване на електрически уред, който се захранва от 110 волта вместо стандартните 220, напрежението трябва да се редуцира, което създава евентуална опасност. Проблем може да се появи и при стоки за декорация, които не са защитени, а се използват ежедневно. Когато играчки, предназначени за деца до 3-годишна възраст, се окажат за по-големи, също може да възникне опасна ситуация.

Ако проблемът се окаже в конструкцията на продукта, от контролния орган се изискват повече усилия, за да бъде отстранен недостатъкът. Комисията трябва да установи дали поправката е извършена, има ли ефект и ако не - дали продуктът е изтеглен от пазара. Потребителят също има право да се откаже от покупка, когато сметне, че предоставената за нея информация е непълна или не отговаря на даденото описание. Той обаче трябва да го направи още на място в магазина.

За първи път в България с новия закон започват да се



регулират и продажбите извън търговските обекти



При тях потребителят е поставен в непривична ситуация. Такива са например промоциите или партитата в дома на бъдещите клиенти, които се организират от много фирми, предлагащи скъпи стоки или продукти, в чиито предимства хората трудно биха могли да бъдат убедени на място в магазина.

За да се избегнат злоупотреби, са регламентирани изисквания как да се предлага стоката в такива случаи, както и правото на потребителя да откаже да я купи. В закона е записано, че търговецът трябва детайлно да предостави информация за стоката, а потребителят има право да се откаже от закупуването й в двудневен срок.

Прилагат се и нови защитни мерки за клиентите във връзка с разпространените вече и на българския пазар сезонни намаления. Целта е потребителите да са сигурни, че обявеното намаление е действително. За целта търговците са задължени да продават на една и съща цена стоката поне един месец, преди да обявят отстъпка. Самото намаление не може да продължава по-малко от един ден или повече от един месец.

Изкъсо ще бъдат следени и промоциите, при които се предлагат пакет от продукти на по-ниска цена. Причината е, че нерядко този тип продажба се използва за заблуда на клиента, за да му се пробута залежала стока или продукт с изтекъл срок на годност.



Минималната гаранция за стоки в България става 2 години,



но срокът все пак ще се съобразява с естеството на продуктите, уточняват от комисията. Например, ако човек си купи химикалка, няма как гаранцията за нея да е по-дълга от срока за нейната употреба.

Въвежда се и максимален срок за поправка на дефектна стока - 1 месец. Ако търговецът надвиши този срок, ще дължи обезщетение, е записано в закона. Досега, за да удовлетвори жалби за забавена поправка, комисията е разчитала повече на убеждението и посредничеството, без да може да се похвали с голям успех.

Освен от измами на пазара новият закон защитава потребителите и от безхаберието на администрацията. С него се регламентират конкретни срокове за реакция на потребителски жалби. Компетентните органи, към които те са отнесени, ще са длъжни да отговорят в 14-дневен срок. Ако е необходима допълнителна проверка, ще се чака максимум до месец.

Според новите изисквания комисията за защита на потребителите вече ще трябва да следи за качеството на стоките и услугите и по сезонните капанчета в курортите. Контролният орган ще проверява документите за квалификация на персонала в тях и ще изследва за качество продаваните стоки и услуги.

За да започнат да се спазват новите изисквания, комисията организира разяснителни кампании за потребители и търговци. В големите търговски обекти вече се разкриват т.нар. потребителски кътове. Един ден в седмицата там ще има експерт от комисията, който ще консултира клиентите на търговците. През останалото време те могат да си вземат брошура или да съобщят за нередност по специално монтирания телефон.

От контролната комисия са наясно, че колкото и проверки да правят на търговците, качествено подобрение на пазара няма как да се получи, ако самите клиенти не започнат да изискват да им се спазват правата. С други думи - делото по спасяването на потребителите отново е в ръцете на самите потребители.





КАРЕ

РАПЕКС

Комисията за защита на потребителите трябва да предупреждава за откритите опасни стоки на нашия пазар не само българите, но и Европейския съюз. Това ще става чрез публичен регистър с информация за тези продукти. Той трябва да съдържа снимка и описание на стоката, при кои търговци е открита тя и какви мерки са предприети за нейното отстраняване от пазара. От този регистър евросистемата РАПЕКС за опасни стоки и нейният сайт ще се захранва с информация за рисковите продукти, открити на българския пазар.

От началото на 2005 г. от България са подадени 15 сигнала в РАПЕКС за опасни стоки. Те са предимно тайландско, китайско и гръцко производство, а няколко от продуктите са с неизвестно потекло. В системата на ЕС обаче е регистрирана и рискова стока българско производство. Сигналът е подаден от Холандия и става дума за шампоан и балсам с марка "Дева". Проверка е открила в него вредно химическо вещество, което значително надвишава нивото за безопасност. Продуктът, забранен за разпространение от властите, е бил изтеглен доброволно от пазара.