Най-късата улица в с. Бъта, Панагюрско, е и най-известната. На нея има едва десетина къщи, но там живеят доста значими хора. Например известният автомобилен състезател Илия Царски, световната шампионка по самбо за девойки Мария Оряшкова и Йордан Калагларски. Славата на Калагларски или Гарчо, както го знаят, още не е напускала пределите на селото, но това е само временно състояние на нещата. Както се казва, той е на мода днес. Не за друго, а понеже основната забележителност на селото е негово дело - изрисувал е близо 160-метрова стена. Всъщност това е левият бряг на р. Банска Луда Яна. Стенописите са 43. Нямат художествена стойност, но са изключително ценни, понеже дават живот на селото и са направени с чувство за хумор.



"Тате меси, мама... есемеси"



Къщата на Калагларски е спретната, а дворът е пълен с творенията Гарчови - фрагменти от картини, части от изобретения. Самият той е застанал на портата и държи в ръцете си имитация на тв камера - дървена, боядисана в черно и на нея пише БЪТА ТВ. Появата на тази камера не е случайна, но малко по-надолу ще разберете защо.

Гарчо е на 61 години, пенсионер, бивш тракторист. Облечен е в милитъри риза с емблемите на американската армия, което абсолютно противоречи на неговата миролюбива и отворена към света душа. Въпросът с дрескода при него се свежда до разнообразието и цените на местния пазар.

Рекламите и етнографията са основен източник на вдъхновение за маестро Калагларски. В момента е наченал темата "Косачът".

"Децата вече не знаят какво е оджак, какво е ферджа (ямурлук), а в скоро време няма да знаят какво е и косач", казва той с тъга за умиращия от неговото детство свят. Сюжетът се родил в съзнанието му една сутрин малко преди да зазори. Докато стане светло, разсъждавал върху позицията: как да изглежда мъжът, как да размахва инструмента, как... как... Гарчо се оживява, скача и демонстрира каква трябва да бъде правилната стойка. "Той не трябва да е в положение мирно (застава мирно), а виждаш ли, така (приклекна) да е приклекнал, да държи с ръце косата (протяга ръце с напрежение)", разказва той. Точно тази поза, която показва, е проектирал и на стената. Малко по-абстрактно, но идеята и реализацията са близки една до друга.

Първите щрихи винаги налага с шаблони или ги измерва с пръчка. Например за закачливото пано "Четири по четири", в която са показани две магарета, застанали едно срещу друго, е вербувал комшийския дългоушко. Чифтокопитното стояло мирно до стената, а той очертавал контурите на силуета му. Далеч по-сериозна подготовка е направил за пасторална композиция, изобразяваща как овце пасат в красивите околности на Бъта. Тогава той е правел шаблони върху картон, а след това ги налагал върху стената.

Когато се вдъхнови, ще го видите, че нахлузва ботушите, грабва кофата с блажна боя, четка, оцветители и хуква пъргаво към реката. Пътят е кратък, но изпълнен с картини и лозунги, се разбира от неговото творчество. На гърба на изоставената селска фурна например се намира гигантски надпис "Тате меси, мама... есемеси". В двора на последната къща на улицата е направил цяла инсталация - скован от дъски телевизор, табела кока-кола, надпис "козата - на сиромаха кравата", рисунка и надпис, които образуват "работата не е магаре да избяга". Размах!



"Легендата разказва за..."



Творчеството на Гарчо е с богат диапазон - от щъркелите до рекламите за бира и уиски. Централно място в експозицията на открито заемат един голям овен и няколко прости овце - шаблоните, сещате се. Отстрани е написано "Легендата разказва за ТОЗИ овен" (не за друг, а за него). Не е дописана останалата част от историята, но тя гласи така: "... избягал от едно парче (стадо, бел.ред.) и дошел при тези овце."

Желанието да рисува се породило у Калагларски веднага след като се пенсионирал. Това да не се смята за комплимент към осигурителната система. Истината е, че Йордан не е никак алчен и не ламти за нищо. Доволен е от това, което има - щастливо семейство, хубав двор, хубава къща и много свободно време. Не пие, не пуши. Сутрин хапва задължително мед, пие много вода и много се движи. Близките му са горди и доволни от това, което прави, защото е много позитивно.

"Сутрин, когато още не е изгряло слънцето и отида на реката, душата ми се изпълва - много е красиво", казва съпругата на Гарчо - Мария. Мария се казва и дъщеря му, която работи в читалището на селото. Точно там миналата година Йордан проявил друг талант - на сценарист, актьор и режисьор.

"На 8 март направиха една много забавна постановка и хората много се смяха", разказва дъщеря му. Вдъхновен от телевизията, Гарчо поставил своя версия на предаването "Море от любов" на местна сцена. В главната женска роля влязла 86-годишната Анна Машонова. Сюжетът е семпъл, но адски достоверен.

Значи, Гарчо е влюбен в Анна, но я ревнува. Струва му се, че тя нещо го мами. Всичко върви в рамките на нормалното, когато 86-годишната му изгора, без да иска, слага повече захар в кафето. Това било прието от героя на Калагларски като подигравка. Този акт, както той казва, "напърдял гърнето". Избухва скандал и любовта прекъсва. После Гарчо осъзнава, че е сгрешил и се обажда за съдействие на "Море от любов". Появява се екип - репортерка и оператор (момче и момиче) и... дървената камера, за която стана дума по-горе. Развръзката я знаете, ако сте фен на Наталия Симеонова - прошки, прегръдки, сълзи. По-важни са думите, с които Гарчо спечелил любовта на застаряващата си любов: "Краката ще ти мия, водата ще изпия...". Любов!

Енергията на Йордан Калагларски е неизчерпаема. Единственият проблем пред творчеството на бътовския Микеланджело е, че стената вече свършва. Сюжетите в главата му обаче не. Слава богу, хората в селото го харесват и вече има няколко души, които са дали заявка при художника за стенописи. Кметството също приема картините на Гарчо като атракция, която може да привлича любопитни хора, и затова е дало разрешение няколко изостанали общински имота да бъдат изрисувани от самоукия талант. "Имам толкова много идеи... пък когато закъсам, винаги мога да погледам телевизия - винаги има с какво да си направиш майтап", казва Калагларски.