С посещението си в Багдад във вторник президентът на САЩ Джордж Буш се опита да отправи едно точно премерено послание: че американската стратегия в Ирак е в повратен момент, но американските войници няма да се оттеглят скоро.

Буш можеше да говори с премиера Нури Камал ал Малики по секретна видеоконферентна връзка от Кемп Дейвид. Вместо това той прегърна Малики - в буквалния и преносния смисъл, и призна политическата реалност, че Ирак е толкова важен за президентството му, че той не може да пропусне развитието на събитията там и да се опита да извлече максималното от която и да е добра новина.

"Впечатлен съм от силата на характера ви и желанието ви за успех. Впечатлен съм от вашата стратегия", обърна се президентът към новия иракски премиер, докато вицепрезидентът Дик Чейни, министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд, държавният секретар Кондолиза Райс ги наблюдаваха чрез видеовръзка.

Това бе силен политически театър, режисиран от опитен екип, възползвал се от драматизма и потайността на момента. Той бе възнаграден с почти нередактирано новинарско покритие. Пътуването до Багдад, включително и среднощното излитане с хеликоптер, се проведе по всички правила на събитие от предизборна кампания, а поантата му бе образът на върховния главнокомандващ сред ликуващите американски военни.

Това обаче беше и хазарт.



За Буш новото иракско правителство е животоспасяващо,



то е доказателство за напредъка към постигане на целта - създаване на демокрация в една враждебна среда.

След убийството миналата седмица на лидера на джихад Абу Мусаб аз Заркауи, според социологическите анкети има признаци за обръщане в настроенията и обществената подкрепа за войната. Според външнополитически анализатори, дори у онези, които се отнасят критично към Буш, има проблясъци на надежда. "След постоянния грохот на катастрофални тактически новини, това е много значимо събитие", казва по повод създаването на ново правителство един от критиците - ген.Бари Р.Маккарфи, о.з. командир в армията. "Това е решителната повратна точка, а не удара по Заркауи."

Опитът обаче показва, че крачките напред в Ирак обикновено са следвани от нова вълна от насилие, което от своя страна подрива всяко надигане на обществената подкрепа за войната.

Младото правителство в Багдад е крехко и неопитно. Администрацията хвърля цялата дипломатическа и бюрократична сила зад Малики, за да се обърнат нещата в Ирак, да се даде рамо на повишаващия се рейтинг на одобрение за работата на президента и да се предотврати влиянието на войната върху изборите за Конгрес през ноември и евентуална загуба на републиканците.

За Белия дом визитата в Багдад във вторник



не можеше да се състои в по-подходящ момент



Главният политически съветник на Буш Карл Роув научи малко по-рано, че няма да го обвинят за изтичането на информация от ЦРУ - новина, която му развърза ръцете за офанзива срещу демократите.

Докато Буш обещаваше на иракчаните в Багдад, че ще остане докрай с тях, демократите във Вашингтон обсъждаха дали САЩ трябва да поставят краен срок за изтегляне на войските оттам.

"Няма по-силна заявка за американския ангажимент от това президентът да стъпи на иракска земя - не само за да поговори с иракските лидери, но и да прекара известно време с американските войници", казва Дан Сенър, бивш съветник на коалиционните сили в Ирак, който сега е консултант по кризисен мениджмънт в Ню Йорк.

Сенър, който е поддръжник на Белия дом, казва още, че нито един въпрос не е от такова огромно значение за бъдещето на президентството на Буш.

"Работата по постигане на компромис за реформа в имиграционните закони е важна, но в крайна сметка нищо няма да има значение, ако се стигне до провал в Ирак", пояснява той. "Президентът няма да запише червени точки при успех в други области, особено във вътрешната политика, ако през януари 2009 г. остави пълна каша в Ирак като наследство на следващия президент на САЩ."



В известен смисъл Буш отиде в Ирак с няколко възможности



Има малко доказателства, че сигурността там се подобрява, а президентът отдавна повтаря, че американските войници няма да си тръгнат, докато иракчаните не поемат изцяло отговорност за сигурността. Вместо това Белият дом предприе стратегия, която доказа успеха си на изборите през 2004 г., като настоява, че Буш продължава да следва курса и в същото време Ирак се поставя в по-широкия контекст на дебата за националната сигурност.

"Напълно съзнавам, че има хора, които са загрижени за историята в краткосрочен план", каза Буш на журналистите, които пътуваха с него. "Аз обаче съм загрижен за това, което правим в дългосрочен план. И вярвам, че това, което правим, е необходимо и правилно."

Въпреки че три от последните национални социологически проучвания сочат, че американците хранят повече надежди за дългосрочните перспективи за стабилност в Ирак след смъртта на Заркауи, републиканецът-социолог Бил Макинтърф твърди, че промяната в нагласите е умерена и президентът тепърва трябва да трупа одобрение.

Бившият шеф на администрацията на Рейгън Кенет Дюбърстийн смята, че визитата в Багдад доказва, че президентът "може да доминира в новините, когато си поиска" и че Буш е наясно, че "Ирак е в сърцевината не само на мандата, но и на онова, което ще остави като наследството от управлението му". Според него е възможно Белият дом бавно, но сигурно да преобърне общественото мнение.