Кой твърди, че в България няма доволни от правосъдната система? Нищо подобно. Погледнете Стефан Софиянски. Само за 2 минути вчера Софийският градски съд разсея всичките му страхове, че може да се превърне в "силен сигнал към Брюксел", че може да е жертвеното агне за ЕС. Опасения, засилили се часове по-рано, когато съдът прие експертиза, подкрепяща тезата на обвинението за нанесени крупни щети на общината от сделката с израелската фирма "Ащром" за Халите.

Сега Софиянски може само да благославя Темида. След вчерашното й решение той се сдоби с железен аргумент срещу всички слухове, намеци и упреци за дейността си като кмет. Нещо повече - не е трудно да се прогнозира, че и съдбата на другите дела срещу него няма да е по-различна. Просто защото те също се крепят на сходни аргументи и доказателства.

Затова вчерашната оправдателна присъда трябва да се прочете много внимателно. Защото тя остави много въпроси без отговор. След изявлението на председателката на съдийския състав Вера Чочкова за мотивите на присъдата по делото за Централни хали въпросителните даже се увеличиха. Вярно, че мотивите тепърва ще се пишат, но съдийката беше достатъчно умна да се аргументира, преди да бъде "разкъсана" от общественото мнение.

Чочкова сподели своите наблюдения, че "при дела със засилен обществен интерес, рядко обществените очаквания и настроения съвпадат с установените факти по делото в хода на съдебния процес" и че "за обществото остава неясно каква част от твърденията в обвинителния акт са доказани и се подкрепят от събраните по делото доказателства". И след това се опита да направи на пух и прах обвинението.

Според нея участието на общината в смесено търговско дружество с израелската фирма "Ащром" за Халите и параметрите за сделката са в резултат от решение на Столичния общински съвет, а наказателната отговорност е лична, а не колективна. Чочкова смята, че за общината не са настъпили никакви вредни последици, тъй като изобщо не е извършвана апортна вноска и Халите и сега са собственост изцяло на общината.

И тук идваме до логичните въпроси. Ако съдът е прав в твърденията си, то прокуратурата буквално е измислила обвиненията си - например за апорта. Интересно какво ли мислят по въпроса израелците, които преди известно време много се разгневиха на тази теза на Софиянски - те упорито твърдят, че Халите са част от съвместното им дружество. Има ли изобщо документ за апорт? Защото прокуратурата и "Ащром" твърдят, че има, а съдът и Софиянски - че няма.

Само още едно сериозно разминаване - според прокуратурата бившият кмет е допуснал нарушения, позовавайки се на няколко ревизии на сделките в Столичната община - от Агенцията за държавен вътрешен и финансов контрол, от икономическа полиция, а накрая и от самото държавно обвинение. Възможно ли е толкова хора да са сгрешили? И ако да, какви ли изводи можем да си направим за работата им изобщо и за десетките други ревизии, които са извършили? Може би следващите две съдебни инстанции ще внесат малко повече яснота по въпроса.

Отсега може да се прогнозира, че те също ще оправдаят Софиянски, що се отнася до наказателната отговорност за сделките. Защото по закон наказателната отговорност е само лична, а апортът, дори и да има такъв, е направен с решение на Столичния общински съвет, който е колективен орган. Така, впрочем е и при останалите дела, по които Софиянски е обвиняем. Много спорно е дали това законово положение е справедливо. Както правилно отбеляза един от участниците във форума на "Сега" вчера, СОС е като Римския сенат - никой не може да му търси отговорност за решенията, които взема, колкото и вредни да са те. Затова често много от общинските съветници гласуват в разрез с морала, със закона дори, без да се страхуват от последиците. Може би е време да се помисли и в тази посока. Особено след последните скандали около приватизацията на общинските дружества и Общинска банка.