Америка, Европа и Япония изгубиха миналата година 1 милион работни места, а четвърт милион от позициите в сферата на услугите са изнесени в други държави. За първи път Азия надминава Европа по производителност на труда. Това не е заради политическата несигурност, а заради нарастващите нужди на Азия и бързо увеличаващите се цени на петрола и останалите стоки.
Не е неочаквано, че преживяваме не само най-бързо разпространяващата се досега глобализация, но и на притесненията, които произлизат от нея. Отново се надигат гласовете на протекционистите: "икономически патриотизъм" в Европа, популизъм в Латинска Америка, антиимигрантски настроения и съпротива към промяната на всеки континент. Ето и пример.
Единният европейски пазар се издига до т.нар. отворен пазар със свободно движение на стоки, хора и капитали. Но в изминалите месеци Европа вижда как Франция се опитва да блокира италианските сливания в комуналния сeктор, Италия заплашва холандските банкови обединения, Испания пречи на Германия при енергийните търгове, а Полша се съпротивлява на сливанията в сектора на финансовите услуги на Италия. Днес амбициозните сделки в световната търговия изглеждат по-загадъчни отвсякога. Да не забравяме и критиките към налагания протекционизъм на богатите държави, които пречат на развитието на бедните страни.
Парадоксът на съвременната глобализация е, че
дори и победителите се чувстват губещи
Глобализацията намалява цената на потребителските стоки - от дрехите до eлектроуредите, и прави достъпни за милионите обикновени потребители стоки, които в миналото са се смятали за луксозни. За съжаление, жителите на най-богатите държави свързват глобализацията с изнасянето на работни места в други държави.
По този начин се пренебрегва фактът, че по-евтините продукти и понякога услугите от развиващите се страни създават конкуренция, която ни води стремително към по-висока продуктивност и иновации.
Нововъзникващите пазари за нас са разширяване на пазара, какъвто е случаят и с нашия пазар за тях: марковите стоки на американските и европейските компании са емблеми в цял свят и глобалното им разпространение e ключът към нашия бъдещ успех.
Изолацията, частичното оттегляне и опитите за налагане на протекционизъм, спирането или отлагането на неизбежното противоречат на собствените ни интереси. В опитите си да се защитим само ще изостанем, като рискуваме да загубим конкурентоспособността си и да плащаме по-висока цена за дългото приспособяване към новите условия. Всъщност успехът на американската икономика ни учи, че душата на пазарната икономика е
непрекъснатото създаване на нови конкуренти
С усърден труд и предприемчивост американците успяват да отговорят на новите предизвикателства, които се появяват с всяка промяна на глобалната икономика. Те са в основата на икономическия прогрес на САЩ.
Ясно е, че ни е необходим глобален разговор за рисковете на протекционизма и ползите от глобализацията. Отправната точка - най-силният антипротекционистичен сигнал, който можем да изпратим, e откриването на решение за излизане от безизходицата в световната търговия. Наградата е 50% увеличаване на търговията в световен мащаб. Ключът, който отваря тази врата, е Европа и Америка да се развиват чрез намаляване на протекционизма в селскостопанския сектор, а Индия и Бразилия да либерализират сектора на услугите и да предоставят по-голям достъп до пазарите си.
Работещата глобализация ще означава не само отворени пазари, свободни търговски зони и гъвкави условия на труд, но и повече инвестиции в иновациите и образованието. За Европа тя ще означава и ускоряване на хода на икономическата реформа. За Великобритания в частност пък тя ще постави акцент върху продуктивността, убеждавайки хората, че ако не можем да попречим на това да загубят работата си, то сме в състояние да им помогнем много, за да ги подготвим за нова кариера и нова работа. Това означава още, че ще има нови ресурси за откриване на работни места.
Ако правителствата оставят хората, загубили работата си, да се чувстват в безизходица и забравени, защото получават единствено оферти за неподходяща работа, те увеличават възможността гражданите им да разпалят
пламъците на враждебния бунт и на протекционизма
Но ако разширим спектъра на възможностите за развитие и постигане на нови умения и на базата на това на нови работни места, ако инвестираме печалбата от тези нови дейности в укрепване на общностите, тогава е много по-вероятно гражданите сами да видят и опитат предимствата на глобализацията.
По време на индустриализацията имахме право да казваме, че ако хората работят усърдно, по правилата и придобиват нови умения, ще живеят добре и може да се очаква следващото поколение да е по-добре от предходното. Днес нашата задача е да докажем, че не само сме на страната на тези, които губят работата си заради глобалната икономика, но че ще можем да им предложим нови, и то добри възможности.
Хм. интересна концепция! Изнасяме капитали и производства в другия край на света, за да може там да се произведе по-евтина стока, с която после ние да се конкурираме! И тъй като не можем да работим за едно канче ориз, трябва да измислим някаква нова технология, с която успешно да конкурираме евтиния китайски труд. И току измислим новата технология, и някой предприемчив бизнесмен я замъкне и нея в Китай, и ние пак заставаме в стартово положения.
Друг аспект. Този юнак, макар и министър, мисли като икономист на който са му възложили да вдигне производството и търговия в световен мащаб, а не като политик. А не мисли, че като прави производство в Китай, дава сила в ръцете на един тоталитарен режим, също нелишен от манията за величие. Режим, който не жали собствения си народ. Нито народа си, нито природата си. По-евтината стока има такава цена- болни хора и отровена природа. В Китай се нанасят годишно щети на природата за над двеста милиарда долара, по оценки на тяхната агенция за екология. От същата агенция, в която работят половин милион души, споделят, че китайското ръководство нехае за проблема.
Погледнете по-горе снимката на тъкачката! Да виждате да носи маска? Вижте мърсотията по машината и си представете запрашеността в помещението!














