България ще може да си отдъхне след Европейския съвет днес за не повече от времето, необходимо да изсъхне мастилото от подписите под неговата заключителна декларация. Датата 2007 г. вече не се поставя под въпрос, защото отлагането би могло да ни заплаши само ако се случи нещо изключително лошо - например военен преврат, подсказват компетентни лица от Комисията на ЕС в Брюксел. Заедно с това Европейският парламент, който най-много ни помага напоследък да не изпуснем последния влак, сам призова завчера Комисията "да дефинира същността и формите за евентуален мониторинг след приемането".

Картината е следната: Европейският съюз е наясно, че България и Румъния не са готови, и само остава да отмери степента на тяхната неподготвеност, за да реши наесен какви изправителни мерки да им наложи. За разлика от сегашния външен натиск вкарването на двете държави в правия път от 2007 г. нататък ще бъде вече вътрешна работа на съюза. Скрита цел преследват драматичните усилия на Румъния през последните седмици да си издейства бонификация чрез искане да се отчете нейният по-голям напредък и да получи по-рано от България потвърждение за датата на приемане. Букурещ знае, че почти е невъзможно да бъде отделен от тандема със София, защото присъединителният договор е общ, но се надява да бъде забелязан като ученик, който по-често вдига ръка, и да бъде възнаграден поне с по-снизходително отношение при обсъждането наесен какви предпазни клаузи да бъдат наложени на двете страни.



Ако се съди по червените зони,



посочени в мониторинговия доклад на Комисията на 16 май, България вече си е осигурила предпазна клауза по глава "Правосъдие и вътрешен ред" (три червени картона). Румъния пък получи толкова червени картони по глава "Земеделие", която има отношение към предпазната клауза за вътрешния пазар. С двата си червени картона по глава "Земеделие" България може да кандидатства и за втората предпазна клауза. Това са фактите, които се виждат с просто око. Има обаче и не толкова очевидни заплахи, които гърмят като бомби с часовников механизъм точно в най-неподходящия момент.

Такъв е примерът с излязлото вчера решение по делото "Злинсат срещу България". За първи път чужд инвеститор, и то от страна в Европейския съюз, осъди в Страсбург държавата, че го е лишила от законно придобита собственост и от достъп до справедлив съд, като го е разигравала, както би постъпила с всеки беззащитен българин. Вината е както на законодателя, който в стария НПК бе предвидил такава възможност, така и на прокуратурата и съда, които късогледо са подложили на издевателство коректен чуждестранен купувач под предлог, че софийската община е сключила неизгодна сделка. По тази причина България ще трябва да удовлетворява претенции за около 2,7 млн. долара нанесени щети, които автоматично могат да класират чешката фирма на първо място по обезщетения, присъдени от Страсбург за сметка на нашата държава. Когато става дума за българи, държавата настоява да им се присъждат малки суми, защото стандартът им на живот е нисък (за което тя се грижи постоянно). С присъединяването ни към общия европейски пазар нашето дефектно правосъдие все повече рискува да ни сблъсква с интересите на граждани, които са се научили на друг стандарт. Тогава зле работещата ни съдебна система ще бърка все по-дълбоко в държавната хазна заради своите грехове, което пък ще става пак за сметка на българина с ниския стандарт (парите излизат все оттам).



Налагането на предпазна клауза



заради правосъдието и вътрешния ред може да блокира достъпа ни до вътрешния пазар в съюза по какви ли не причини. Престарялото ирландско говеждо, което не е можело да намери пласмент никъде по света, се е озовало в България не по законите на пазара, а по законите на мафията, която е научила митничарите и контролните органи да си затварят очите в определени моменти. Превърнато в колбаси, то би могло да се отправи обратно към европейския пазар и дори към самата Ирландия, която се е чудела как да се отърве от него. Ето как безгрижното правосъдие може да накара европейците да си затворят пазара за български стоки, дори и да не е задействана предпазната клауза.

Съдебният фарс срещу бившия столичен кмет Стефан Софиянски също показва как държавата си вреди на върховните интереси точно в решителни моменти. Неговият имунитет бе поискан от бившия прокурор Никола Филчев в деня, когато Софиянски бе приет в Европейския парламент като евронаблюдател през септември 2005 г. Възникна прецедент в Страсбург и тамошните юристи се смаяха как да постъпят, след като той дефакто бе започнал да се ползва и с европейски имунитет. И какво стана, след като държавата привлече вниманието на европейските си партньори върху казуса "Софиянски", като се похвали, че чрез него дава пример как преследва за нарушения депутат, бивш премиер и бивш кмет? Пусна го да се усмихва широко, защото не можа да му намери вина. Излагането не е за Софиянски, а за България, защото вместо посланието "властта пипа здраво" Европа получи доказателство, че властта у нас е чиста бутафория.

Вместо политици, висши чиновници и подкупни магистрати да се отправят към затвора през месеците, когато се решава европейското бъдеще на държавата, България нагледно показва как не се справя с корупцията по високите етажи. Що се отнася до организираната престъпност, нищо чудно държавата скоро да започне да се извинява на малкото бандити, към които се осмели да отправи обвинения.