Михаил Миков е председател на парламентарната група на Коалиция за България. Роден е на 16 юни 1960 г. в Кула. Юрист. Владее френски, руски, сръбски, хърватски. Женен. Депутат в 38-ото, 39-ото и 40-ото НС.



- Г-н Миков, нормално ли е парламентът да харчи безотчетно 2 млн. лв. годишно. Независимият депутат Мария Капон обяви, че тези пари потъват в черните каси на парламентарните групи.

- Доста цинично е всичко това, което прави г-жа Капон. Тя, като богат човек, който разполага с доста средства, тръгва по популистки съображения да атакува един порядък, който е въведен в много парламенти преди този. А такъв ред има и в европейските парламенти. Така наречените безотчетни средства, за които тя говори, се предоставят за различни функции на народните представители. В крайна сметка е по-добре държавата да поема тази функция, отколкото отделните депутати да ползват различни, извън явните, държавни средства. В нашата парламентарна група една част от тези средства отива за издръжката на апарата, с който ние като група разполагаме. И през всичките години е било така.

- Но не намирате ли за ненормално тези пари да са безотчетни?

- По-голяма част от тези средства отиват за компютри, издания, сътрудници и експерти по различни договори, както и за дарения, за семинари и други. Всички тези неща са обложени с данъци. Всяка парламентарна група е създала свой ред по отношение на тези средства. Те, макар и право на отделните депутати, са въпрос на решение в правилниците на групите. Не смятам, че са безотчетни. Не става въпрос за никакви черни каси. При нас част от парите, които получават депутатите, веднага се внасят в касата на парламентарната група.

- Смущава ли ви нещо в екшън плана на кабинета за ЕС? Въпреки че всички партии го подкрепиха с декларация, имаше доста критики срещу него от опозицията.

- Планът за действие е отворен документ. На този етап той отразява всичко това, което трябва да се направи във връзка с реализацията на напредъка в областите, които се определят като "червени". Той е амбициозен и необходим. След като Европейската народна партия, Партията на европейските социалисти и либералите се обединиха около обща резолюция, която оценява като значителен напредъка на България, най-нормално беше всички фракции в българския парламент да подкрепят тази декларация. Тя е силен знак и навън, но и вътре - към българското общество.

- Ще стигне ли времето за законодателно обезпечаване на плана на правителството?

- В този план законодателните мерки са по-малко. Становището на Европейската комисия е, че България е постигнала много голямо сближаване с европейското законодателство. Повечето усилия трябва да се хвърлят в прилагането на това законодателство. Законите сами по себе си не решават нищо, ако не се прилагат. И точно тук са концентрирани усилията за изпълнение на критериите на Европейския съюз. В тази посока са и мерките на правителството.

- Има ли напрежение между законодателната и изпълнителната власт за това кой колко работа има да върши?

- Има напрежение от напрегнатата работа. Знаете, че се работи без почивка от началото на мандата на този парламент. Имаме готовността да свършим всичко, което трябва, независимо дали това ще означава извънредни заседания и липса на лятна ваканция.

- Защо в плана на правителството липсва ясен текст, че ще направим четвърта поправка в конституцията, както иска ЕС?

- Ясно е, че правителството не би могло да зададе едни такива промени. Този въпрос ще се реши в рамките на управляващата коалиция и на парламентарно равнище. В момента текат усилени обсъждания за това какви още промени са необходими, за да може нашата съдебна система да бъде по-независима, но и по-прозрачна и отговорна. До септември трябва да покажем посоката, в която ще бъдат извършени конституционните промени.

- До септември конституцията няма да бъде променена?

- Не е възможно, защото срокове за една такава промяна са стриктно записани в самата конституция. Но дотогава ще има много ясна позиция по това как да направим съдебната власт по-независима, но и по-отговорна и отчетна пред обществото.

- Това значи ли, че с третата поправка не сте успели да направите съдебната система по-отговорна?

- Винаги може повече. Този въпрос тепърва предстои да се обсъжда в рамките на управляващата коалиция. До края на август и началото на септември трябва да сме стартирали процедура за общите промени в конституцията по тези теми, защото това е част от напредъка по глава 24 "Правосъдие и вътрешни работи".

- Не споменавате децентрализацията на общините. Има ли проблеми по този въпрос между управляващите?

- Анализът по този въпрос продължава. И ако дебатът се финализира с политическо решение, няма пречка и този въпрос да бъде включен в промените. Но има един принципен въпрос - какво ще се случи със страната при дебалансираното регионално развитие? Защото е много добре кметът на София да иска децентрализация, представяйки си повече пари в столицата. В същото време трябва да си дава сметка, че има цели региони на страната, които обезлюдяват, че има една вътрешна миграция, която се превръща в проблем на София. Има няколко такива градове. Другото е малко механично прилагане на принципа на децентрализация, без да се държи сметка за цялостното развитие на нещата. Правителството има програма за децентрализация. Търсят се финансовите и организационни механизми на този процес. Но при всички случаи не може да се стига до някакви залитания, които да продължат негативните демографски, икономически и социални тенденции.

- Прави впечатление, че напоследък често има разногласия сред управляващите партии по отделни закони?

- Заради динамиката по приемането на европейско законодателство като че ли не ни оставя време да погледнем за един по-подреден законодателен процес. Мога да посоча конкретни случаи, в които от отделни министерства през месец се внасят закони за изменения и допълнения на едни и същи законопроекти. Получава се така, че още единият не е приет на първо четене, а вече е внесен втори. Това означава, че е необходимо дисциплиниране по министерства на законодателните идеи и решения.

- Дайте конкретни примери?

- Например законът за здравето е променян шест пъти от началото на мандата на парламента. Всякакви на пръв поглед привлекателни идеи се появяват през около месец, независимо дали идват от отделни депутати от управляващото мнозинство или от самото министерство. Друг пример - внесени са два законопроекта, един след друг, за мерките срещу изпиране на пари. Със Закона за движение по пътищата случаят е същият. Това не може да продължава повече така. Необходимо е дисциплиниране на законодателната инициатива. Другото означава феодализиране на законодателните действия по министерства, което не е нужно на една подредена държава.

А иначе различията в трите партии по отношение на отделни законопроекти не са нови. Всяка от партиите в коалицията има различни виждания. Но коалицията има достатъчно ясни механизми за преодоляването на тези противоречия. Това не е фундаментален проблем.

- Всъщност, мина почти година от сформирането на коалицията. По-добре ли функционира тя?

- Общата работа и постигнатите резултати сплотяват коалицията. Цифрите са доста показателни. Вземете например европейската интеграция - за да станат от 16 на 6 червените зони, значи има резултат. Това нямаше да бъде възможно, ако коалицията не функционираше добре.

- И като бъде постигната целта - ЕС, какво ще стане с коалицията?

- Имаше достатъчно знаци и изявления в тази посока от лидерите и на трите партии. Коалицията не се изчерпва с европейската интеграция на страната. Достатъчно добри са резултатите и механизмите за преодоляване на противоречията в отделни сфери, за да говорим за евентуален разпад на коалицията. Въпреки черногледите прогнози за функционирането на коалицията, оказва се, че тя и формираното от нея правителство си вършат работата.

- Нужни ли са промени в кабинета, за да си върши работата по-добре?

- Не виждам в този момент необходимост от промени. А иначе всяко нещо на този свят, сътворено от човек, не е съвършено.

- В левицата обаче все повече се надигат гласове срещу неизпълнението на социалните обещания?

- Една част от тези обещания се реализират постепенно. Друга част ще се реализира до края на годината. Не може след 8 години дясно управление да се иска за месец или два да се постигне промяна към едно по-социално управление. Популистки предложения в социалната сфера се появяват периодически, но те не са подкрепени с бюджетни възможности. От такива идеи често се изкушават не само представители на левицата, но и отделни депутати, които нямат леви убеждения. И то, без да се държи сметка, че всякакви идеи трябва да се вписват в общия контекст на коалиционната политика.

- Неизпълнение на тези обещания се сочи като причина за възможен разпад на левицата и за зараждане на голяма вътрешна опозиция в БСП.

- БСП и Коалиция за България са демократични образувания. Има преекспониране на тези противоречия. Тези малки бунтове много често са свързани с лична изява, за да бъде забелязан някой в пространството.

- Има ли опасност малките бунтове да се превърнат в големи?

- Ако не изпълним големите цели, заради които ни избраха нашите избиратели, тази опасност съществува. Но всичко, което се случва в момента, е доказателство, че вървим в правилната посока.

- Няма друга партия като БСП, от която да излизат толкова различни послания. Не обърквате ли избирателите си, като говорите на различни езици?

- В БСП има демократичност по отношение и на говоренето, и на мненията, и на вземането на решения. Това обаче не означава, че всички не мислим в една посока - към успешното реализиране на управленския мандат. А неизпълнението на взетите решения е израз на липса на демократична култура от тези, които не уважават решенията.

- Какво влияние ще окажат върху успеха на мандата президентските избори?

- Пряка връзка няма. Но това, че днес правителството е доминирано от левицата, това, че президентът е излъчен от левицата, ни поставя пред още едно изпитание. Работата на правителството и на мнозинството е да доказват всеки ден пред избирателите, че лявата алтернатива за България е едно добро решение.

- А темата досиетата може ли да раздели левицата?

- Не. Ясно заявихме, че левицата никога не е имала проблем в това отношение.

- Е, в някои среди има такъв проблем?

- Да, има. Но сме твърдо решени да извървим пътя към създаване на нормалния механизъм, който да превърне четенето на архивите в анализаторска работа, а не в политическо злободневие.