|
- Кампаниите досега бяха изключително напрегнати, имаше силна емоционална мобилизация на избираеми и избиратели. Сега наблюдаваме една вяла по форма и доста бедна откъм съдържание кампания. Конфликтите, споровете между политическите сили в много малка степен засягат или изобщо не се докосват до сериозните проблеми пред българското общество. Най-често те се плъзгат по повърхността на процедурните неразбирателства, които, макар и значими сами по себе си институционални проблеми, далеч не изчерпват съдържателните дилеми пред обществото. НДСВ например е атакувано за процедурите, които правителството масирано въвежда в услуга на управляващата партия - нещо, което несъмнено е недопустимо. Но този фокус - прословутата томбола, клиповете за повишаване на избирателната активност, парите и секциите за гласуващите в чужбина, сякаш са алфата и омегата на тази предизборна кампания. А въпроси от рода как така българският външен дълг за 4 г. нарасна от 12 на 16 млрд. долара, при положение че не сме взели стотинка от никого и че си плащаме редовно лихвите, не се поставят почти от никого.
Та тази вяла и безсъдържателна кампания, при която гражданинът не избира между съдържателни алтернативи, ме навежда на мисълта, че картите са раздадени предварително, били са белязани и общо взето, резултатите на част от участниците също са предварително известни.
- На кого са раздадени картите?
- Присъствието на Симеон Сакскобургготски в българската политика доведе практически до такъв тип дезинтеграция на основните политически направления, че политиката от процес на състезание на публични алтернативи се изроди в процес на олигархични задкулисни споразумения. Очевидно на настоящия премиер му е все едно дали ще се коалира вляво или вдясно от центъра. На другите участници в кампанията явно също им е по-изгодно да водят тази политическа игра по повърхностни конфликти и не остава друга интерпретация, освен че резултатите до голяма степен са предварително известни.
- Но той вече декларира, че няма да подкрепи, нито да участва в правителство, доминирано от БСП?
- Това е логична позиция на този етап на предизборната кампания, при който границата между червени и жълти гласоподаватели е ясно поставена. НДСВ може да нараства само чрез разширяване в дясното пространство - за сметка на "меките" сини избиратели. Това изисква втвърдяване по отношение на БСП, което повечето публични фигури на жълтата партия вече направиха - Свинаров, Шулева, Вълчев, Панайотов. Дойде времето премиерът сам да утвърди тази промяна в политическия курс на НДСВ. Той го направи в своя стил - леко замъглено и изврътливо. Може би за да има възможност отново - след някой и друг ден или седмица - учудено да вдигне вежди и да каже: "Така ли? Никога не съм казвал подобно нещо - казах за коалиция, ръководена от БСП, а не за коалиция с БСП изобщо..."
Сега битката ще се изнесе най-вече между НДСВ и ОДС - освен ако ОДС не смятат безкористно да подарят на Симеон и без това немногобройните си избиратели. Но колкото и ожесточена да е тази битка, НДСВ ще спечели част от традиционния син електорат, който просто иска да гласува за партия на успеха, а не просто за коя да е партия в център-дясно. Скандалите между разцепените сини фракции облекчават подобен избор в полза на НДСВ.
- Как се отнасяте към предложението на главния прокурор Никола Филчев за амнистия на незаконните и изнесените от страната капитали? Доста колеги са останали с впечатление, че подкрепяте това предложение.
- Категорично не подкрепям и не съм подкрепял никога подобно предложение за амнистия. Г-н Филчев бе гост на конференцията на "Прозрачност без граници", чийто член имам честта да бъда - затова аз не съм спорил с него. Изрично подчертах обаче, че дори и подобна амнистия да бъде дадена, най-малко две условия трябва да бъдат изпълнени - да бъде удовлетворено чувството за справедливост на българските граждани и българските институции да са достигнали такова ниво на демократична ефективност, че да не се налага след няколко години да се повтаря тази амнистия. Днес и в обозримо бъдеще нито едно от двете условия не е изпълнимо на практика.
За съжаление обаче тази амнистия вече е дадена - ако не де юре, то поне де факто. Няма нито един прецедент на осъден крупен престъпник, крал, изнасял или "приватизирал" държавна собственост през последните 15-20 години. Разделението в България на шепа престъпно забогатели типове и огромно мнозинство губещи от прехода е основната морална дилема, която деградира гражданската солидарност на българското общество. Без тази реалност да бъде коригирана, една амнистия от типа на предложената от главния прокурор само ще задълбочи пропастта на това разделение.
- Кой е по-вероятният път за обединение за миналите през чистилището на 4-процентовата бариера десни - като опозиция или на власт?
- Подобна коалиция ще срещне трудности първо със своя вътрешен интегритет. Да не забравяме, че това е сбор от скарани лидери и разнопосочни фракции, всеки и всяка от които храни непомерни амбиции и не могат да се понасят едни други. Т.е. част от тях или всички биха могли да съжителстват в една обща правителствена конфигурация дотогава и дотолкова, докогато и доколкото извличат печалби от това. През последните 2 г. изключително много се разви клиентелизирането и превръщането на десните фракции в брокерски формации. Не бих искал в тази предизборна обстановка да давам поименни квалификации, но при голяма част от десните има нахлуване на брокерски отбори, които ги завладяват отвътре и ги превръщат в политически организационен инструмент на определени икономически и задкулисни групови интереси.
- Въпреки че е рано да се правят прогнози, доколко според вас ще е стабилен 40-ият парламент и има ли вероятност за скорошни предсрочни избори?
- Много вероятно е жадуваната от червената номенклатура монархо-социалистическа коалиция не просто да постигне мнозинство, а заедно с ДПС да формира и конституционно мнозинство. Дали евентуалните конституционни промени ще засягат само институционалното конфигуриране на държавата с оглед на членството и в ЕС, или ще отидат и по-нататък - с цел възстановяването на монархията, отсега е трудно да се каже. Но не приемам за достоверна тезата, че червеният елит само защото е червен няма да допусне възстановяването на монархията. При определени обстоятелства и при определено разпределение на интересите този вариант няма да бъде пренебрегнат, защото ролята на Симеон Сакскобургготски у нас е да легитимира старите комунистически елити като нови европейски елити. И институционалните форми, в които ще се реализира тази сделка, не могат да бъдат ограничавани от идеологически предразсъдъци, ако приемем избора между монархия и република за такъв.
- Често се обсъжда възможността за един бартер във времето - догодина Симеон президент, Първанов - премиер.
- Подобен бартер е технически изпълним само при едно условие - че едно червено-жълто конституционно мнозинство промени конституцията в частта й за избиране на президент и вместо чрез пряко всенародно гласуване държавният глава се избира от парламента. При това положение този бартер ще стане възможен като сделка в рамките на самото мнозинство и ще бъде по-лесно осъществим. Сделка от рода ти ми дай мястото си, пък аз ще ти дам възможността да се кандидатираш е оферта за наивник, не за сегашния ни премиер.
- А и е доста съмнително доколко Симеон е избираем на преки избори.
- Това е вече последващ въпрос. Третият вариант е мнозинство на БСП в коалиция с части от НДСВ. Но при него налагането на Сакскобургготски за премиер ще е вече изключително трудна дори за мощните генералско-номенклатурски кръгове операция. И вече ще се постави въпросът за това в каква роля и с какъв интерес бившият цар ще участва в политиката у нас оттук нататък.
Дилемата пред него не е ляво или дясно, червено или синьо, а програма-минимум и програма-максимум, баланс между реалността и амбицията. Програмата-минимум може да се окаже споразумение за запазване на вече придобитото, програмата-максимум - втори премиерски мандат. Коя от двете е по-вероятна ще стане ясно от изборните резултати и политическите конфигурации след 25 юни.
Шуробаджанащина и корупция провалиха приватизацията в България 
) Затова и хората извън България трябва да се взъдържат от гласуване - та те не знаят кой всъщност избират и се ориентират само по некакви фърчащи програмни листовки, бръщолевения и обещания, които никой няма намерение да спазва. Да не забравяме, че досега не различните политическите идеи съсипаха страната, а хората които ги изпълняваха некадърно.
Тогавашните ярки царисти-форумисти са онези, които днес крещят по форумите (стария и новия) в защита на фашиста Сидеров и формацията му и псуват царя. Вече обяснихме психологията на човека-тълпа. Мога да ти изборя никовете им, но не искам да разлайвам кучетата, те се знаят/ние ги знаем. 