|
Няма приемливо обяснение защо именно той се захваща с идеята за амнистия. Тя е в тежък разрез със задълженията му по закон и отблъскваща за болшинството от гражданите.
В понеделнишкото изказване на главния прокурор безспорно има верни констатации. Филчевата теза е, че "незаконно натрупаният капитал е източник на напрежение" и влияе върху принципите на "пазарната икономика". Подтекстът вероятно е, че вследствие на това организираната престъпност се саморазправя помежду си, търси варианти за незаконно влияние върху държавния, политическия и магистратски елит, решава проблемите си с неправомерни действия. Затова той смята, че с една амнистия би могло да се премахне това напрежение. Заедно с това главният прокурор лансира и версията, че макар и държавното обвинение "да има значителна информация за незаконен износ на милиони долари в чужбина и за сделки за десетки милиони долари зад границите на страната с цел да се избегне плащането на данъци в България", то невинаги "тази информация е годна за успешното разследване на случаите".
Проблемът е такъв, но решението, което предлага главният прокурор, представлява връх на абдикацията на държавата пред всички закононарушения, финансирани именно чрез тези пари.
Амнистията, изречена от устата на главния прокурор,
звучи толкова скандално и невероятно,
че ни се ще да допуснем, че е проява на ирония или сарказъм. В смисъл - опитва си да ни отвори очите, че заради орязаните правомощия на прокуратурата (от които той неведнъж се е оплаквал) единственият изход е помилването на престъпността. Но, уви, не е това.
Само преди три месеца тържествено и хвалебствено Народното събрание прие закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Той предвижда конфискация на имоти и пари над 60 000 лева на лица, срещу които има образувани наказателни производства за точно определени престъпления. Законът предполага отнемане на имуществото на съпругите, децата, родителите и на още ред близки и роднини, ако преди това е било собственост на съответния обвиняем. Предложенията за отнемане ще се прави от специална комисия, посочена от президента, правителството и парламента. Народното събрание вече избра своята квота и се очаква през есента действието на закона да започне.
Но какво се кани да прави държавата
- да амнистира или да конфискува?
Какво ще стане, ако едновременно има амнистия и процедура по отнемане? Кой ще реши кои незаконни капитали трябва да се амнистират и кои да се конфискуват?
А на практика наистина си живеем в условията на фактическа амнистия и безнаказаност на собствениците на незаконни имущества и капитали, чиито пари свободно циркулират в икономиката.
В крайна сметка какво означава да се амнистират незаконно натрупаните капитали в сегашната ситуация? Може би да се легализират политическите спонсори? Или вече да няма организирана престъпност и набралите скорост и мощ доскорошни бандити да могат да си влизат спокойно в правителството и в парламента? Или каквото било - било, който крал - крал?
След това великодушие към незаконното ще има голяма нужда от "пране на съвести".
Затова нека прокуратурата си изпълни конституционните и законни задължения и първо удари незаконно забогателите и техните капитали. Дали пък това не е начинът да падне напрежението в обществото?
