Студентите в Гьотинген се шегували как един статистик си сменил професията и се похвалил: вече не боравя с числа и съм 17 процента по-щастлив.

След Гьотинген и след едно репресиране преди 1944 и второ след 1944 г. баща ми продължи да настоява, че щастието не, ала икономиката и нейните продължения (политиката и войната) се измерват с числа.

През Втората световна война на всеки хиляда американци загинаха 2,9, за британците промилът е 8, за СССР и Полша той клони към 200, за евреите е повече.

И демокрациите са числа, включително американската, при която президентът може да е получил по-малко гласове от съперника си. Орсън Уелс казваше: "Швейцарците имат демокрация от векове и какво направиха? Часовник с кукувица." Обаче те направиха демокрация, а за това един живот не е достатъчен.

За плебисцит да се отмени ли някой закон е достатъчно да се подпишат 50 хиляди швейцарци. За референдум по важен въпрос - например да има ли Швейцария армия, да влезе ли в ЕС - 100 хиляди. През 1948 г. това означаваше 10%, сега само 2.2% (от 1971 насам и жените гласуват). Швейцарската демокрация става все по-демократична. Европейската също - и без да си в ЕС, можеш да влезеш в шенгенското пространство и да се приобщиш към други важни споразумения.

Уви демокрацията не е за всеки. Сто хиляди алжирци загинаха, когато пролича, че едни демократични избори ще дадат победата на фундаменталисти, които ще премахнат демократичните избори. След като отхвърлиха колониализма, африканци изкопираха британския парламентаризъм заедно с костюмирания спикер и неговото боздуганче (the mace). Но те не бяха готови за демокрация и започнаха да се колят и насилват; вие знаете за Дарфур, Судан, по-старите от вас - за хуци, туту и Руанда, аз - за десетки трагедии от Лумумба насам.

За да израсне дървото на демокрацията, нужни са продължителна стабилност и благоденствие; в бедните доскоро Ирландия и Испания все още се гърмят.

До 1989 в България нямаше истински избори освен тези на 18 ноември 1945, които - въпреки че агитацията на ОФ включваше бой в кауша - опозицията спечели със своята бяла бюлетина, но властта даде победата на виненочервената бюлетина на ОФ. Всуе бяха протестите; великите сили си бяха разпределили сферите на влияние.

От 1989 г. нататък всички български избори довеждаха до разочарование. Клептокрацията, маскирана като демокрация, ни казваше: избирайте кой да ви краде.

Ако откажа да гласувам, с това ще помогна на големите партии. Ако гласувам за някой неизбираем, ще го направя по-избираем, а зная, че и той ме лъже. Това не е демокрация.

Републиканецът Хърбърт Хувър израсъл на индианска територия (днешна Оклахома). Той бил главен инженер на императорските мини в Китай, организирал помощи за жертвите на Боксерското въстание и на Октомврийската революция, станал най-добрият министър на търговията, който САЩ са имали. От него струели американски оптимизъм и позитивно мислене през бума на двайсетте. Александър Керенски го информирал, че след два месеца болшевиките ще паднат, и той повярвал. Хувър бил президент на САЩ през 1929, когато Нюйоркската борса се сринала и се разразила такава световна криза, че в Бразилия хвърляли кафето в локомотивните пещи, в родния ми Асеновград забърквали хоросана с вино, в берлинските ресторанти хората сядали и плащали, понеже, докато се нахранят, цените скачали. Хувър организирал благотворителност за бедстващите американци, но нищо не помагало до 1932, когато демократът Ф. Д. Рузвелт станал президент и въвел федерална програма за заетост, а в Германия националсоциалистите с техния фюрер спечелили изборите и Валмар Шахт, легендарният гуверньор на Райхсбанката, спрял шеметната инфлация. В националсоциалистическия Voelkischer Beobachter Шахт написал, че Ф. Д. Рузвелт следва философията на Хитлер и Мусолини, а Уолтър Липман, американският коментатор на всички времена, се съгласил, че е така.

Демокрацията е алтернатива на тиранията, но самата тя може да доведе до тирания. Да се знае какво натвори хитлеризмът е добре, но трябва да се знае също, че той дойде на власт с избори.

С разпадането на Австро-Унгария през 1918 се обособила Чехословакия с президент Масарик. През 1932 много германци гласували за Хитлер, който после прегази Чехословакия, докато Западът го усмиряваше с отстъпки. Затова в изборите през 1946 много чехи и словаци гласуваха за комунистите и след бурния февруари 1948 Чехословакия стана "народна демокрация" начело с Готвалд.

Хората често грешат, когато гласуват, но то е заради злините, които предишни хора са извършили от алчност. Така е от Киншаса до Караганда, от Кандахар до Кюстендил. Защото злината остава да живее след този, който я е извършил, казва ни бардът от брега на Ейвън, читателю. Vale!