|
За трите години след като връчи акредитивните си писма на 13 май 2002 г. Джеймс Пардю предприе
поне три мощни атаки срещу мафията
и заподозряната от него в бездействие и съучастие прокуратура и съдебна система в България. Първата бе само половин година след пристигането му, когато на 30 ноември 2002 г. заяви, че организираната престъпност у нас е прекалено видима и прекалено организирана. Това бе своеобразен отговор на призива на президента Георги Първанов властта да покаже босовете на мафията. "Виждат се ясно, не се правете, че не ги забелязвате", бе подтекстът в посланическото изявление. Година по-късно, на 8 декември 2003 г., Пардю прецени, че срокът на неговото предупреждение е изтекъл, и отсече: "Липсва политическа воля за справяне с проблема с организираната престъпност в България". Той направи още по-решителна крачка и направо посочи къде да се търсят виновниците: "Смятам, че проблемите, свързани с неефективната борба с организираната престъпност в България, са във всички звена - МВР, прокуратура и съд". След още една година, на 10 декември 2004 г., посланикът призна, че силите му не стигат да воюва на всички фронтове и стесни атаката: "Ще фокусирам критиките си само към прокуратурата, от която се очаква да изправя престъпниците пред съда". В крайна сметка борбата му се ограничи до двубой с главния прокурор, който виждаме как приключва: Пардю си тръгва, а Филчев публично зове за амнистия на престъпни пари.
И каква беше ползата от натиска на единствената свръхсила в света, която за разлика от други държави с лекота може да си позволи да нарушава правила на дипломацията - например, да се намесва във вътрешните работи на страната-домакин? Върна се на изходната точка, от която тръгна Пардю: шумно изложи на показ онова, което посланикът обяви още през 2002 г., че е прекалено видимо.
На какво се дължи личният провал на Пардю?
Първо, на факта, че неговата държава настояваше България да преследва престъпниците, но не даде пример с поне един задържан български мафиот на американска земя. Единственият, на когото демонстративно бе отказано гостоприемство, бе главният прокурор Никола Филчев в началото на 2003 г. Обяснението бе: Филчев е спорна личност. Но застреляният на 7 март 2003 г. в България Илия Павлов се смяташе от властите в САЩ за безспорна личност и затова не му отказваха достъп. Нито едно публично действие не подкрепи думите на посланик Пардю, казани в края на 2003 г.:"Няма да издаваме визи на хората, които имат нещо общо с организираната престъпност. Не искаме тези хора и парите им в САЩ".
Второ, Съединените щати пуснаха сравнително леко България в НАТО, защото имаха нужда от нейното съучастие във войната в Ирак. Тя не се чувстваше принудена да води тежка битка на вътрешния фронт с организираната престъпност, след като неколкостотин рейнджъри можеха да я отсрамят пред Белия дом на външния фронт. Освен това страната ни не се е натискала да става щат на Америка и оттам не можеха да я поставят под наблюдение и да я държат на отчет.
Пардю усещаше тази слабост в позицията си и затова
потърси съюзници
"Настоящата мафиотска ситуация е срам за една европейска столица", обяви той на 8 декември 2003 г. и подаде щафетата на Европейския съюз. След известно колебание тя бе поета на 21 декември 2003 г. от посланика на Германия Харалд Киндерман, който отиде при Филчев, за да му каже, че споделя вижданията на Пардю. "Когато говорим за ненамеса във вътрешните работи на България, трябва да имаме предвид, че ЕС е клуб, в който ще живеем съвместно. Вашата правосъдна система ще е наша и обратно и затова понятието ненамеса в рамките на ЕС има по-ограничено значение отколкото, например, в отношенията между България и САЩ или Германия и Япония", заяви той на излизане от кабинета на главния прокурор.
Мафията в България надви Пардю, но на кого я оставя той? На Харалд Киндерман и неговата най-вероятна канцлерка през есента Ангела Меркел. Опасното на лидерката на ХДС е, че ни знае номерата. Като бивша гражданка на ГДР тя би трябвало да познава и предисторията на мафията и на незаконните пари, които Филчев иска да узакони. Именно Меркел ще стои на вратата на Евросъюза, когато България опита да влезе на 1 януари 2007 г. заедно с мафията и праните й пари. Тя е заплаха за членството ни в ЕС, но и последна надежда в борбата с организираната престъпност.
След това можем да си останем насаме с мафията.
