Не към друг, а към Америка гледаха едно време за подкрепа озовалите се в плен държави в Централна и Източна Европа. И когато получиха свободата си, САЩ се застъпиха за тяхната сигурност, като ги вкараха в НАТО. Все още е жив споменът за тези неща. Посещението на Джордж Буш в Унгария, която отбелязва 50 години от неуспелия антисъветски бунт, би се радвало на същия топъл прием в която и да било от осемте бивши комунистически държави, членки сега на Европейския съюз.

Повечето от новите демокрации в Европа продължават да вярват, че при опасност само Америка може да гарантира тяхната сигурност. Това се отнася особено за онези от тях, които са настроени срещу Русия - Полша и Балтийските държави. Те бяха много въодушевени от изявлението на американския вицепрезидент Дик Чейни във Вилнюс миналия месец, който осъди енергийния империализъм на Русия.

Но не става въпрос само за Русия. Унгария, например, гледа с безпокойство съседна Сърбия, където живее нещастно унгарско малцинство. "Ако екстремисти вземат властта в Сърбия, единствено САЩ биха могли да защитят Унгария", казва Дьорд Шьопфлин, унгарски депутат в Европейския парламент.

Посткомунистическите държави са полезни съюзници на САЩ. Те подкрепиха войната в Ирак както дипломатически, така и с изпращане на войски. Тези държави, с изключение на Полша, могат да изглеждат малки, но като участници във войната те са големи. В обръщение към Конгреса в началото на този месец президентът на Латвия Вайра Вике-Фрейберга заяви, че приносът на нейната страна към операциите в Ирак, Афганистан и на Западните Балкани е "в пропорционално отношение един от най-големите в света".

Америка е склонна



да подценява политическата цена,



която се плаща за това. Един посткомунистически министър си спомня как напразно се е опитвал да убеди американските си партньори, че присъствието в Ирак е доста непопулярно в страната му. Американската военна помощ за новите демокрации е съвсем оскъдна. А цените и разправиите около американската визова политика още повече утежняват положението. "Естонците не разбират защо техните синове гинат за демокрация и свобода в Ирак, а семействата им не могат да получат визи за САЩ", казва Томас Хендрик Илвес, бивш външен министър.

Засега само двумилионното население на Словения може да пътува безвизово до САЩ. Полша и Чехия, както и Вайра Вике-Фрейберга по време на неотдавнашното си посещение, лобираха усилено за премахване на визите. Но няма признаци за промяна. В повечето посткомунистически държави кандидатстването за виза струва 100 долара, които не се връщат. Това се равнява на една седмична заплата. А в Румъния се плащат и 11 долара за седем минути разговор по телефона за насрочване на среща.

Това



прави трудно оцеляването на проамериканските политици



Отиващият си словашки министър-председател Микулаш Дзуринда беше пламенен атлантик. Той бе добре посрещнат по време на посещенията си във Вашингтон, но не донесе в страната си нещо значимо оттам. На изборите миналия уикенд победиха антиамерикански леви и националистически партии.

Кой ми е приятел? Подобни съмнения не безпокоят американските политици. Източноевропейските правителства от всякакви цветове обикновено се опитват да се разбират със САЩ. Унгарското правителство, което посрещна президента Буш, е коалиция от бивши комунисти и либерали, но то е стабилен съюзник както в Ирак, така и в Афганистан. Полша под президентството на бившия комунист Александър Квашневски помогна на Америка, особено на места като Украйна. Сегашните консервативни управници на страната, макар и твърдо проамерикански, ги спъва некомпетентността им във външната политика.

Сега атлантическата идея се продава много по-трудно и рисковано, отколкото преди. Обществеността все повече е на мнение, че с Ирак работата беше оплескана. "Много политици биха желали да кажат на Америка: Ако искате да ви бъдем съюзници на места като Ирак, действайте по-добре", казва Кадри Лийк, външнополитически наблюдател в Талин. Общественото мнение в Полша се надигна рязко срещу нескопосано представената нова американска противоракетна радарна база.

Шумът около транспортирането на заподозрени терористи също се отрази зле. Макар че всичките правителства, за които има подозрения, че са съдействали - в Полша и другаде, отричат да са предоставяли тайни бази за мъчения и транспортиране на терористи,



съмненията си остават



Надеждата сега е, че Америка ще отвори големи бази от по-конвенционален тип, за които ще се сключват договори и в които ще се открият работни места. През април Америка нае три бази в България. В тях се очаква да пристигнат няколко хиляди войници, за да изграждат логистика за по-крупни сили, които да се насочват на изток и на юг.

В Румъния пристанище Констанца се използва за учения на НАТО и се очаква до края на годината да стане американска база. Траян Бъсеску усилено лансира идеята неговата страна да се използва за отваряне на Черноморския регион за влиянието на Америка и Европа.

Докато външната политика на самия ЕС изглежда неясна и слаба, някогашните комунистически страни ще гледат главно към САЩ за сигурността си. А верни приятели на полезни места са добре дошли, дори ако са малки, слаби и горящи от желание да посещават големия си съюзник.

(По БТА)