Българският парламент започна да се превръща в нещо, което вече наподобява сервиз, и то за коли втора употреба. От онези, в които нито автомобилите са автомобили, нито майсторите - майстори.

Всички тържествено и ударно приемани нови закони или пък изменения във вече действащи актове, които имат отношение към глава 24 "Правосъдие и вътрешни работи", трябва да се поправят.

Което освен смешно, освен лош атестат за българските майстори на закони, е и доста опасно, като се има предвид, че трябва да приемат и още стотици закони по линия на присъединяването ни към Евросъюза.

Исканията за ремонти хвърчат отвсякъде - от Еврокомисията, от прокурори, от МВР, от политически сили, от юридически лобита, от съдии, неправителствени организации, а скоро ще полетят и откъм Конституционния съд.

Вече всички политически сили воглаве с управляващото мнозинство в парламента заговориха, че ще има четвърта поправка в конституцията. И тя ще е ремонт на третата поправка. И това от същите хора, които направиха изменението. Като оставим настрана, че този подход е абсурден и



превръща основния закон на България буквално в носна кърпичка,



няма как да не отбележим, че това е глупост и чисто стратегически.

Истина е, че конституцията не е свещена крава. Но все пак нелепо е след една промяна през март да се прави нова през август същата година. И достатъчен аргумент ли са приказките от рода, че Еврокомисията настоявала? Когато се правеха поправките през март, се твърдеше, че Еврокомисията ги е одобрила. Сега щели да се правят изменения на тези промени, защото пак същата ръководна изпълнителна структура на Евросъюза настоява. Тази работа изобщо не изглежда нормална. При това нито една от поправките не е пробвана на практика, за да се види става ли, не става ли.

Записаните в основния закон най-спорни правомощия на министъра на правосъдието например ги има в закона за съдебната власт от години. И никой нищо не е казвал досега за намеса в съдебната власт. Нито в България, нито в Брюксел. Как стана така, че сега се е променила позицията?

Необходимо е и ЕК да бъде някак по-прецизна и да обясни какво налага промяната. Защото няма да е много честно, ако целта е само затова да се покаже, че под неин натиск това може да стане.

Защото четири поправки на конституцията за по-малко от четири години са много. Но ние за три месеца приехме и изцяло нов Наказателно-процесуален кодекс. В страните-членки на ЕС това се прави с години, отделни неща се пробват и чак накрая се прави цял проект.

Ние я караме на обратно.



И сега ще трябва да го променяме



пак по спешност. Защото е очевидно, че в него има куп недомислия. Някои от тях вече лъснаха. Като невъзможни срокове за разследвания, проблеми с дознанието, с фигурата на наблюдаващия прокурор, със споразуменията с подсъдимите и т.н. Други тепърва ще излизат на повърхността.

Не по-различно е положението със също набързо приетия нов закон за МВР. Сега и него ще трябва да го поправяме. Например, за да предвидим отделна, специална дирекция "Дознание". Или пък за да се изчистват правомощия на полицията. Или за да бъде извадена пожарната от МВР. Или за да може да се разсекрети архивът на бившата Държавна сигурност дори. А и за още куп неща.

Да вземем и закона за съдебната власт. Само преди няколко седмици в него бяха направени куп промени. Сега обаче се оказва, че те били безсмислени и че е готов направо нов закон за съдебната власт, който също ще приемаме през август. Е, ако това прилича на нормално законодателство, то здраве му кажи.

Ето например да погледнем конкурсното начало при назначаването в съдебната система. С промените бе направено така, че не само при първоначално влизане да се минава през конкурс, но това правило да важи и за всяко преминаване в по-високо ниво. Това си е очевиден абсурд. Но вече се пише и дори е готова наредбата за конкурсите. Твърде вероятно е обаче абсурдната постановка да падне в новия закон за съдебната власт. И накрая става една определена законодателна психиатрия. Един път едно, след месец друго, на третия трето. Е, така система не се гради или променя към добро. Всъщност то си й личи.

Нормативните актове, свързани със съдебната система и с правосъдието, са най-променяните през последните години - някои повече от 30 пъти за по-малко от 16 години.

Е, няма кой да издържи на



такова темпо от често абсурдни изменения



Вече се чуват гласове и срещу новия Административно-процесуален кодекс, защото не е облекчил в достатъчна степен Върховния административен съд, съдиите в който се задъхват и сега. А за в бъдеще се очаква делата в този съд най-малкото да се удвоят.

Изобщо цялата история с промените без край допълнително натоварва и без това панираната съдебна система. Тя трябва да смели накуп няколко кодекса и няколко важни промени в основни закони.

Естествено това блокира съдебната система - и в гражданско-процесуалната й част, и в наказателното правораздаване.

Абсурдно е и например сега наново да се променя ремонтираният само преди три седмици закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, известен повече като закона за публичния регистър. Но пък промяната е задължителна. Защото народните представители не се вслушаха в общественото мнение и в сигналите от Брюксел, че трябва да направят този регистър наистина публичен. И сега ще трябва да се потят пак над този закон.

Допълнителен хаос създава и понякога очевидно лошото законодателство и безумните решения. Както и липсата на елементарен ред при приемането на закони, работенето от страна на депутати срещу експертни мнения на водещи юристи и юридически екипи, инатенето. Отделно от това върви и много сериозно и безогледно лобиране за едно или друго правно решение, без да се признава интерес или че се изпълнява една или друга поръчка, дошла извън парламента.

Затова е най-добре Народното събрание да се бръкне и да направи два наистина добри екипа, които да оглеждат законите, преди да бъдат приети - едните по гражданско право и процес, другите по наказателно право и процес. И депутатите да се вслушват повече в експертите. И да се говори откровено с официален Брюксел - какво точно се иска, какво се предлага, доколко е възможно да се случи в българския правен мир.