Бях се зарекъл повече да не се занимавам с евъргрийн-темата за доносниците. Един вид - да предпочетем вечността пред бренните досиета. Все пак този - да наклепаш ближния, не спада към прословутите Седем смъртни гряха, нали... Кои бяха - похот, лакомия, леност, гняв, завист, алчност... и - един ми се губи.
(Проверих в Дебелата Книга - гордост е липсващият, някои го превеждат като високомерие).
Но този грях, доносничеството, все буди страсти из медии и партии, все изплува като удавник на плаж в най-безгрижните моменти за гражданството. Дори последните дни Веселин Методиев направи граничещо с откривателството прозрение - че президентът си отварял устата за Гоце тъкмо сега не по друга причина, а защото течало световното по футбол...Тоест - улисани във финтовете на Роналдиньо и Клозе, хората няма да ги е еня ни за Гоце, ни за Алберт, ни за когото и да било.
(По тази логика хитрият Първанов, изглежда, и през 1998
си беше нагласил световно по футбол,
та да не могат Костов, тогава премиер, и Методиев, тогава министър, да му извадят досието.)
Неуморимата тема не завяхва - гониш я през прозореца, тя влиза от телевизора, гониш я от вратата, тя потича от крана в банята. Някои хвъркати рани не заздравяват. Като казах банята, при мен това стана почти в прекия смисъл.
Преди дни ми се счупи кранчето на мивката. Отидох в железарския магазин за ново и докато се озъртах, продавачката и една жена, седнала на бъбреж с нея, също ме огледаха. Дали защото чете вестници, дали защото бързо проумя, че съм непохватен хуманитарий, но въпросната жена ме заговори - на тема Коритаров.
- Какво Коритаров - измънках аз - призна си човекът, айде стига. Мнозина не си и признават. Аз така го и написах.
- Аа, не! - разсърди се жената. - Няма стига! За такива няма стига!
- Че на вас какво толкова ви е работа?... - гледах аз да се измъкна от публицистиката и да мина към разговор по ВиК-въпроси.
- Ами питайте го! Бяхме една компания навремето. А ме е клепал. Но че мене е клепал - хайде нищо. Само че за татко няма да му простя. Татко донесе веднъж едни неща от Франция, аз му се похвалих, а той го написал това в донос, прочетох го после... Като се срещнете с него, питайте го за Каменова! Знае коя съм много добре! И вижте какво ще ви каже...
Тръгнах си озадачен. Пиша това с неудобство. Eдин от първите уроци в журналистиката е, че тя не се прави така -
"една жена ми каза"
Та се извинявам на г-н Коритаров, че пак му замесвам името в махленско-дюкянджийски моабет, ако няма такова нещо. Може жената да си измисля, може да е просто неуравновесена особа, макар че си изглеждаше наред.
И все пак, и все пак...
Ако има такова нещо, не се извинявам. Защото си давам сметка, че досиетата отдавна не са политически проблем, въпреки че политиците си ги искат за тях си. Те са част от инфраструктурата на морала ни и яснотата по тях е условие за бъдещето. Тоест - дали ще имаме някакъв вид хигиена в бъдещите параметри на етоса си, или ще тънем в мъглата на смердяковското "всичко е позволено", зависи от нашата обществена воля.
Един публицист наскоро се опита да ни убеди, че най-виновен е бившият ЦК, защото ДС работели за него. Но това е политическата логика; а тя върти абсурда като обръч, и все тая. Тя води дотам, че са виновни всички - като в екзистенциална философия. То всички може и да са виновни, но работата е в степените. Иначе трябва да се скубят косите масово - и шофьорите, които са возели членовете на ЦК, вместо да пукат гумите, и телефонистките, които не са саботирали разговорите им, а са ги свързвали, и лекарите, които са лекували по утвърдени от ЦК планове, и миньорите, които са копаели въглища, за да крепне режимът,
вместо с кирки да се вдигнат на въстание,
и преподавателите, които са получавали научни степени в съгласие с нормативите, минали на утвърждаване в същия ЦК, или са ходели на почивка в бази, изградени след височайша резолюция.
Проблемът е във всяка отделна глава, не в институциите. Можеш да пратиш хора на смърт, като Хитлер и Айхман, а може да се възпротивиш на това, като платиш с кариерата си - като подпредседателя на НС Димитър Пешев. (Дори да си бил в "неправилната власт", и симпатизант на националсоциализма някога). Можеш да душиш опонентите на режима с телени примки в подземията на полицията, или да режеш дългите коси и да биеш печати по коленете на момичетата с къси рокли, а можеш и да се погнусиш от тази работа и да я откажеш. Можеш да служиш на страната си, както искат от тебе, а можеш да се възпротивиш, ако това, което искат, те прави подлец. Можеш да разубеждаваш другарчетата си явно, ако не ти харесват мислите им, а можеш и да ги клепаш тайно, ако не усматряш духовна пречка за това.
Изглежда,
този грях - тропането, е безсмъртен,
сигурно затова го няма при другите.
Макар че в Дебелата Книга си има цял абзац, като гледам - ачик за него: "Седем неща са мерзост за душата на Господа: надменни очи, лъжлив език, ръце, които проливат невинна кръв, сърце, което крои лоши замисли, нозе, които бързо тичат да вършат зло, неверен свидетел, който говори лъжа, и оня, който сее раздори между братя." (Притчи 6:16-19)
|
|