През 2007 г. България може да влезе не просто в Европейския съюз, а направо в нейния клуб на най-богатите. Те са източниците на средства, които помагат на останалите да се развиват, за да ги настигнат. Това са нетните донори, сред които ролята на локомотив играе Германия. Бедните държави са нетни бенефициенти, защото внасят по-малко, отколкото получават от общия бюджет.

Всички статистики показват, че България ще бъде най-бедната държава в ЕС, но парадоксалното е, че тя може да се окаже нетен донор. Вноската й ще бъде задължителна, докато достъпът й до фондове на ЕС ще бъде поставен под условие.

След последния доклад на Европейската комисия настъпи известно затишие, което беше нарушено от "Плана за действие" на правителството и от Резолюция за България и Румъния, приета от Европейския парламент. Оттук нататък тройната коалиция има на разположение около 100 дни преди следващата оценка на европейските експерти. Вече дори и за най-големите оптимисти в България е ясно, че се очаква буря, като единствено мащабът и последствията остават неизвестни.

България ще внася в бюджета на Общността 1.24% от брутния си вътрешен продукт (БВП), или при сегашното положение около



620 млн. лева годишно



При определени условия обратно в България могат да дойдат около 1.5 млрд. евро, което означава около 3 млрд. лева. Важното обаче е кои са тези определени условия? Става въпрос най-вече за две неща: административен капацитет и качествен контрол. Проблемите с капацитета са добре познати, а правителството провежда такава политика, като че ли има на разположение поне пет години за тяхното решаване. С контрола ситуацията изглежда дори още по-зле.

През последните месеци бяха приети два закона - за вътрешния одит в публичния сектор и за Държавната финансова инспекция, които доведоха до тотално объркване. Въз основа на Закона за вътрешния одит се дадоха права на министъра на финансите за служебно назначаване на одитори без конкурс, което не е по-малко скандално от служебните назначения от Висшия съдебен съвет. Това на практика означава, че на кметовете ще им бъдат разпределени одитори от централната власт, без дори да се търси мнението им по въпроса. При това положение едва ли някой би трябвало да се учуди, ако много кметове и други ръководители на бюджетни организации уволнят служебно наложените им одитори. Подобно развитие ще предизвика допълнително объркване, към което трябва да прибавим и обстоятелството, че през последните седмици добре подготвени специалисти вече напуснаха системата.

В плана за действие на правителство за преодоляване на проблемите пред европейската интеграция се казва, че тройната коалиция ще използва външни одитори за стабилизиране на системата за контрол. Доста наивно е да се мисли, че ако одитната система не функционира добре, някой отвън може да я замести. Това са по-скоро временни мерки за закърпване на положението.

За съжаление



проблемите с контрола не свършват,



а по-скоро започват с вътрешния одит и продължават към финансовата инспекция. Със Закона за държавната финансова инспекция се създава структура от около 160 души към министъра на финансите, които ще действат по сигнали и жалби. Подобна структура създава реална опасност министърът на финансите да притежава права и власт за силен натиск и контрол върху "неудобните". Възможностите за злоупотреби изглеждат много сериозни. Това е на практика опит за реставрация на проваления репресивен модел на Държавен финансов контрол. Този модел, който е заимстван от съветското право в началото на 60-те години, през 2000 г. започна да се реформира по препоръка на Европейската комисия. Необяснимо е защо сега трябва да го възстановяваме отново. Още повече че регламентите на Европейския съюз в областта на финансовия контрол не съдържат изисквания за съществуване на орган от типа на финансовата инспекция.

Финансовите инспектори ще имат възможност да търсят имуществена отговорност чрез така наречените "актове за начет", които ги няма никъде другаде в Европа. Този инструмент, който съществуваше и досега, се провали напълно, но се запазва от тройната коалиция и вероятно ще се използва за "политически наказания". От новите страни-членки на ЕС единствено в Словения има инспекция, но тя се занимава с анализи на макро ниво и не прави проверки по фирми, още повече в частния сектор. В цивилизованите страни имуществената отговорност се търси чрез съда и прокуратурата.



Новоприсъединилите се десет страни към ЕС



в повечето случаи успяха да изградят много ефективна одитна система. Най-добрите примери са Литва, Латвия и Естония, при които независимостта е много подходящо допълнена с ясна отговорност и публичност. В повечето европейски страни одиторите (особено в Германия), които работят в дадена община, отчитат своята работа пред одитен комитет, който е изграден в рамките на общинския съвет. Това са група хора от различни партии, които имат необходимата компетентност да разглеждат въпроси от финансово-контролен характер. Тази система гарантира независимостта на одитора и неговата защита, ако трябва да представи нарушения на кмета, например.

Същата ситуация в България изглежда направо смущаваща. Ако одиторът от кметството открие нередност, ще трябва да докладва на кмета за собствените му нарушения, което е типичен пример за конфликт на интереси. Не е трудно да се досети човек, че ако се стигне до такова развитие, кметът веднага ще уволни одитора и ще го замени с по-послушен контрольор. По тази причина, като се приемаше законът, СДС предложи одиторите да са подчинени не на ръководителя на организацията (кмета), а на ръководния орган (общинския съвет). За съжаление не намерихме подкрепа от българския парламент. Освен чисто логическите аргументи, внимание заслужават и правните. Например, когато говорим за колективни органи като Съвета за електронни медии и Висшия съдебен съвет, е важно да попитаме - кой е ръководителят? Тъй като този въпрос е меко казано спорен, идва следващият по-важен - ако не знаем кой е ръководителят, как ще се назначат одиторите? Очертава се огромен спор по тези въпроси точно около следващия доклад на Европейската комисия. Именно по тази причина е възможно Висшият съдебен съвет да остане без вътрешен одит.

Интересна подробност е, че в областта на одита е имало голям туининг проект с немската община Любек, където одиторите са подчинени на ръководния орган. При пренасянето на немския опит в България обаче някой е пропуснал най-важните неща, като отчетността и отговорността.

Проблемите с контрола са много сериозни и ако тройната коалиция не си дава сметка за това,



цената за България



ще бъде чиста финансова загуба от членството. Възможно е липсата на качествен контрол да се превърне едновременно в причина за налагане на предпазни клаузи и за спиране на европейски средства за България. Вече няколко пъти представители на европейски институции заявиха, че няма да се правят компромиси със злоупотреби с европейски средства. Комбинацията от неадекватен контрол и липса на достатъчен капацитет може да доведе до ниска усвояемост на европейските фондове, така че България да се превърне в нетен донор на ЕС.

Също така не трябва да се забравя, че една от най-големите ползи от европейската интеграция е достъпът до пазари. Налагането на предпазни клаузи ще ограничи този достъп, така че българските граждани и бизнесът няма да могат да се възползват в пълна степен от новите пазарни възможности. Предпазните клаузи ще означават и намаляване стимулите на големите инвеститори да дойдат в България, защото страни като Словения, Чехия или Словакия например ще предоставят по-добри условия за развитие.