"В центъра на София има един покойник... най-желаният". Така започваше един коментар преди година във връзка с опитите на акули от хотелиерския бизнес да унищожат градинката пред т.нар. "Дом на покойника" в центъра на София и да построят на нейно място сгради.

Става въпрос за терена между улиците "Раковски", "Гурко" и "Иван Вазов". В момента на това място има прекрасна градинка и информационен център на НАТО - нов и греещ като парадна униформа. Тогава, малко преди да се смени властта, правителството в оставка на Симеон Сакскобургготски прие постановление, с което разреши сделка на финансовото министерство с лондонската фирма "45 Уест". Чрез тази сделка компанията трябваше да построи административна сграда на ведомството за собствена сметка, като в замяна получи правото да построи луксозен хотел в съседство (май ставаше въпрос за 18-етажна сграда). Сделката беше развалена след натиск на медиите и обществеността.

Имотът обаче е толкова апетитен, че опитите да бъде префасониран за "по-полезни" цели не спират. Вече повече от десетилетие всякакви фирми и политици се опитват да реализират имота - по всякакъв начин. Преди години общината например искаше да продаде градинката на израелска компания, за да построи хотел. Бог да поживи военните, които изпревариха чиновниците от "Московска" с едно рамо и извадиха документи за собственост, с което блокираха сделката. Този път око му е хвърлил министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров, който харесал мястото да прави нова сграда на министерството си.



Казусът има две страни - формална и морална



От формалната страна стоят разни законови основания, а от моралната - справедливостта. Законите, по които се строи в столицата, са такива, че формално погледнато, може да се вдигне жилищна кооперация и във фоайето на НДК, стига някой да има достатъчно връзки да си набави един комплект от документи. Точно поради тази причина градът става все по-ориенталски - презастроен, с прецакана инфраструктура, с умираща околна среда. По тези канони се води и битката за "Покойника".

Имотът е разделен на четири парцела, като три от тях към момента са на Министерството на финансите, а един е на Министерството на отбраната. Върху този, който е на МО, е построен информационният център на НАТО. Проблемът е, че когато е вдигана сградата, са засегнати и другите три парцела. Така или иначе, МО притежава нотариален акт и разрешение за строеж от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Имотът е публична държавна собственост, което означава, че не би следвало да може да бъде разрушен.

Не така обаче смята екоминистерството. Миналата седмица в дневния ред на правителството бе проекторешение, с което част от парцела, притежаван от финансовото ведомство, да се прехвърли към екологията, за да се построи сграда за нуждите на именно туй ведомство. Мотивът на министъра е, че сега чиновниците му са разпръснати в две сгради и е трудна комуникацията. За да построят каквото и да е върху този парцел, трябва да се събори част от информационния център на НАТО.

По-големият проблем обаче е, че трябва да се унищожи едно от малкото оцелели зелени места в центъра на София. Точно тук идва моментът на морала. Абсолютен нонсенс, направо подигравка е хората, които трябва да пазят околната среда, да настояват да унищожават природата. Ако перифразирам един кмет на Ню Йорк, едно дърво да умре в държавата, министър Чакъров би трябвало да се чувства отговорен. Това е все едно "Гринпийс" да инвестират в китоловна компания.

Това обаче е България и щом има възможност за далавера, тя ще бъде направена. Една сутрин хората от съседните сгради ще се събудят от шума на багери и ще видят как вече се копае. След това ще има протести, сградата може би ще бъде замразена, след това продадена на частни инвеститори... Формули да се направи далавера много, градинката обаче е една и затова трябва да се защити. И без това София вече се задъхва от липсата на инфраструктура, зеленина и правила и



не е морално точно държавата да се държи като мутра



Този казус е добър повод да се върне дискусията за бъдещето на София. Не става въпрос за половинчати работи, защото ако тази градинка пред "Покойника" все пак може да бъде спасена, много други вече са на път да изчезнат. Екоминистерството може да свърши добра работа в една такава инициатива, вместо да създава впечатление, че се е превърнало в източник на партийно финансиране.