В Борисовата градина имаше концертен маратон. Младежи събраха 6000 подписа "Да спасим Иракли от бетона". Зарадвах им се, понеже съм благодарен на тези, които ми припомнят какво съм обичал, и съм хладен към онези, които ми припомнят какво съм мразел. Нека бройлерите мразят и си избиват комплексите, аз не участвам в лов на вещици.
Виж, за Иракли участвам. Фирма щяла да застрои Иракли. "Притежавала" 60 дка. Не я зная каква е. Един ми каза, че била швейцарска. Втори - че швейцарската й регистрация била фасада. Трети - че била офшорка.
Трябва да спрем нахлуването на природозащитници, обяснил изпълнителният й директор Захариев, след като от София, Сливен, Варна, Пловдив, Стара Загора и от съседното село Емона нахлули да спрат изкореняването на дърветата и храстите на Иракли. Захариев додал, че ако иска, и на Луната ще си купи парцели.
Какви времена! - ще въздъхнат носталгиците. Но и преди беше така. Plus ca change, plus c'est la meme chose.
На Иракли и другаде имаше военни. Така и не разбрах какво правеха, защото не бе здравословно да се интересуваш. Ама, както си тичаш за загрявка преди сутрешното плуване, изведнъж "Стой!" - и прещракват зареждащи затвори. Завеждат те при дежурния офицер. Той ти иска личната карта, която тогава наричахме паспорт, но ти не си носиш паспорта, щото си по едни гащета. Дежурният завърта манивелката на телефона да докладва за нарушител. Неговият началник докладва на не знам кого си и докато установят ти кой си и какъв си и защо си такъв, почва да се свечерява.
И с УБО беше нелепо. Тичах аз по плажа (не на Иракли) и забелязах, че трима тичат след мен и ме настигат. Усилих темпото. Те - също. Усилих още. И те. Не бях добър бегач, но успях да ги откъсна. Как така ще им се оставя да ме надбягат! Хайде де!
На другата сутрин същото. И на третата. На четвъртата само двама ме подгониха. Пак не ме настигнаха. Но третият и един друг с уоки-токи ме засякоха отстрани, двамата зад мен ме настигнаха и така четиримата ме сгащиха. "Ти на маймуни ли ще ни правиш?", нахвърли ми се тоя с уоки-токито. Четвърти ден съм бил навлизал в територията на правителствена резиденция.
Колекционерите събират предмети. Ние, "водняците", колекционираме преживелици - къде сме плавали и плували. При Мумбай, за да навлезеш поне до гърди в океана, газиш половин миля тиня, която бъка от живот, бодящ, щипещ, хапещ. В Ирак ни плашеха с някакви охлювчета, които можели да ти влязат от не знам къде си и да се загнездят в не знам какви си вътрешни органи, но и това не ни спря да преплуваме "Реките на Вавилон" там, където техните води се сливат в Шат-ел-араб. Знаете как е на бреговете на Куба, Виетнам, Япония и Мъртво море. За река Амур, ако не знаете, ще ви кажа, че едно време беше чиста, а риболовът с въдица отегчителен, щото непрекъснато улавяш. Черна гора има морски бряг три пъти колкото нашия и тъй покъртително красив, че се питаш защо животът е толкова кратък и не се питаш защо Кърк Дъглас и София Лорен предпочитаха остров Св. Стефан пред Ница и Монте Карло.
Но в моята колекция от плавания и плувания в различни води по света Иракли има специално място, защото Иракли е като храм и под стария парашут, който ни служеше за палатка, оставахме само някои. Иракли ни филтрираше. Имаше и едни от БАН, дето бяха дошли уж нещо да проучват, но какво да му проучваш на това магическо място? Освен да проучиш вярна ли е формулата за автоблокиращите системи: PNR = R - gs2, където необратимата точка PNR (point of no return) се достига, когато от ресурса R (природния ресурс на Иракли) се извади алчността "g" (greed), умножена по късогледството "s" (shortsightedness) на квадрат.
Автоблокиращите системи са навсякъде - на морето, в подлеза, в ефира. Колкото повече строят край морето, толкова по-нискодоходен туризъм. В подлеза срещу хотел "Плиска" колкото повече бутици с климатици, толкова по-горещ е външният въздух. В българския ефир колкото повече радиа и телевизии, толкова по-евтино (и нискокачествено) трябва да продуцират. И колкото повече реклами излъчват, толкова по-негледаеми ще стават.
Кой сквернослови, че Иракли бил негов? Ако си християнин, земята е божия. Ако си езичник, не земята е наша, а ние сме нейни.












След морето-то вече заприлича на жил.комплекс от соц.време....сега идват на ред язовирите!И за там се точат зъби и нокти и се изкупуват парцели на луди цени!След 3-4 години редовия българин няма да има и скромната възможност за си просне хавлийката и на брега на съседния микроязовир! И там ще му натрапи местната мутра/бившо ченге/ чадърче и шезлонгче на цена двойно по-висока от надницата му !Ега ти и комерсиализацията на всичко 


Дали не е дошло отново време да отстояваме свободата си срещу самозабравилите се...