Един бивш сръбски депутат бе осъден за гласуване с чужда карта, защото така е злоупотребил със служебното си положение при избора на управител на Народната банка на Сърбия. Съдът го наказа с година и два месеца затвор и му бе наложена забрана да бъде номиниран за депутат или общински съветник за срок от 8 г. Името на героя от информацията не е важно. Новината обаче си струва - тя е толкова бомбастична, колкото и Савойската афера. Разбира се, по-бомбастично би било, ако това чудо се случи у нас. Но у нас такива неща не се случват, макар че гласуването с чужди карти е не само незаконно, но и противоконституционно. У нас не е ясно кой кого хваща и защо го пуска. С две думи - едва ли ще попаднем в международния обмен като



последователи на сръбския челен опит



Помните ли как един бивш шеф на парламента - Огнян Герджиков, се заканваше да спре депутатското състезание - кой колко карти може да мушне в устройството за единица време? Този бивш председател на НС дори се закле да хвърли оставката си, ако не успее в намерението си. Не биваше да го прави, защото идеята му бе с предизвестен край. Наложи му се да се примири и да излее душата си в детската "История с Мечо, с патоци и с Лиса - история, дето съвсем ще ви слиса".

Професорът по търговско право не е нито първият, нито ще е последният, който тръгна с това благородно намерение и претърпя пълен провал. Опит да се затегне дисциплината направи тези дни и председателят Пирински. Покрай намеренията му да се изместят заседанията на парламента в сградата на бившия партиен дом бе промоцирано и



гласуването на закони в определен час



Дотук резултатът е поразителен - когато настане време за гласуване на важни закони - например за прането на пари, пленарна зала е пълна.

Спорно е дали да има часове за гласуване в НС или хората, които чрез гласа си сме изпратили в Народното събрание, трябва да стоят непрекъснато в пленарната зала и да използват картите си като автомати. На първо четене всеки ще каже - нали това им е работата - да бъдат в залата и да приемат закони. Гласуването обаче е последното действие от дълъг процес. Преди да се стигне до него, има да се върши огромно количество работа. Необходима е експертна помощ, проучване на чуждото законодателство, обсъждане в комисии и пр., и пр. Тъй като тези дейности са задкулисни, обикновеният гражданин не се вълнуват от тях. А и не трябва.

Въпрос на морал е народните избраници да си вършат съвестно работата. Мерител на това колко добре е свършена тя, е ефективността на приетите нормативни актове. Колкото по-често се променят и допълват те, толкова по-сериозни са съмненията, че са я свършили



като кучето на нивата



Впрочем, това е и един от критериите, по които се оценява авторитетът на парламента. За съжаление, тук реалността не е в полза на депутатството. Нашият парламент спокойно може да влезе в книгата на Гинес по брой на ремонтирани закони на глава от населението. Нима има значение с колко гласа са били приети те, с чужда карта или само със своята? Всички страдаме от лоши закони, а не от наличието или отсъствието на депутати в пленарна зала. Несъществуващите депутати, с които се приемат калпавите закони, са само допълнителен щрих към тъжната картинка. Това е проблемът на парламента. Депутатите така и не успяха да убедят електората, че престоят им по кафенета и скъпи ресторанти има връзка с доброто законодателство и със служебното положение депутат.

Виж, опитът на Пирински да изгони репортерите от пленарна зала е много, много лош и напълно неоправдан ход. С добри дела, а не с мъгла, забрани и скандали може да се печели рейтинг. Всеки би искал парламентът да има висок рейтинг, а не да се раздира от скандали за имунитети, сексуалната ориентация на някого, досиета и прочие. Защото всичко това е част от служебното положение депутат.