Хосай е едва 19-годишна, афганистанка, но вече работи като преводач от и на английски в първата независима информационна агенция в наскоро освободената от талибаните страна. Учи и в Кабулския университет. Всъщност Хосай не е живяла при талибаните - цялото й семейство е избягало в съседен Пакистан. Младото момиче спазва строго ислямския дрескод - изпод шарените й кърпи не се промъква нито кичурче от дългата до кръста лъскава коса, ръкавите покриват китките, крачолите - глезените, а ризите - ханша.

Шаловете на репортерките в същата агенция Лайлума и Сафия пък се мотаят някъде из бюрата, двете са с модни прически и перфектен грим и току мацват публично по още малко червило. Хосай търка с лакочистител ноктите си преди молитва - бог иска от праведните да се молят напълно чисти. Лайлума и Сафия май не са забелязвани да се молят.

Хосай казва, че е вярваща и това идва от сърцето и душата й. На Лайлума и Сафия им е топло и не им пука.

Вече чувам ругатните: "Тая пък какво ни занимава с някакви си афганистанки, тия там са побъркани ислямисти и терористи! И какво общо имат онези с България - да си се забулват колкото щат там, тук да се интегрират с нас!".

Има, и то много. Има, защото



омразата към различните от нас по вяра



(като че ли мнозинството българи са религиозни, де) ни подтиква да отхвърляме, обиждаме и да не се опитваме да разберем. А интегрирането е двустранен процес (ако въобще трябва да говорим за интеграция на български граждани) - когато им забранят да носят забрадките си, какво ще направят - ще се втурнат да се интегрират доброволно, ще положат усилия за това или пък ще се капсулират още повече в етническата си общност, сред себеподобните си? А на мнозинството ще се гледа като на враг.

Не знам какви точно са мотивите на българските момичета Фатме и Михаела да отказват категорично да свалят кърпите от главите си в училище. По-склонна съм обаче да мисля, че в XXI век в България, в добро училище (незнайно как все още носещо името на идеолога на социализма Карл Маркс), това е резултат от вътрешно убеждение, личен избор, семейно възпитание. И не виждам нищо възмутително в това. Възмутителен по-скоро е фактът, че министърът на образованието обяви, че ученичките не могат да носят кърпи в училище. А в продължение на цяло денонощие от министерството му не успяха да обяснят



на кой закон противоречат забрадките



"В България образованието е светско. Има достатъчен брой религиозни училища практически от всички по-големи вероизповедания. Който има такова желание, да отива да учи там", цитиран е Вълчев във в. "24 часа". Да, образованието в България е светско и никаква забрадка не може да промени написаното в учебниците. Теорията на Дарвин все още обяснява произхода на човека в учебниците по биология, а изучаването на религии дори като световна философска школа не е навлязло като задължителен предмет. Къде забрадките застрашават тези здрави атеистични устои? Трябва ли да се отказва задължителното по конституция светско образование на хора, за които вярата не е само ходене на църква на Великден или колене на курбан по Байрям? Да ги пратим в медресетата да учат наизуст Корана на арабски?

За светските устои на държавата пък да не говорим. За това могат да се притесняват в Турция например, където носенето на забрадки от съпруги на министри се смята за провокация към светския характер на държавата, а алтернативата е шериат.

Но да се върнем у нас. Отхвърлянето на намек за религия под всякаква форма в училищата трябва да изключи всичко - забрадки, верижки с кръстчета, иконки, еврейски шапчици. А защо не и всякакви тениски и кожени якета с черепи, кости и разни хеви-метъл



атрибути, дето могат да намирисват на сатанизъм?



Добре, ще ги забраним със закон. И какво ще стане после? Наранените религиозни чувства на вероятно броящите се на пръсти момичета със забрадки неизбежно ще повлекат след себе си естествените симпатии и засегнатото достойнство на много не така вярващи мюсюлмани. В знак на протест много други тийнейджърки, на които доскоро не им е пукало въобще по религиозните въпроси, ще си турят шамии на главите. Тийн годините са възрастта на протеста - не искам да си спомням какво навличах над и под синята престилка и кога започнах да пуша, защото беше забранено.

В пресата се намекна, че на момичетата може би се плаща, за да си носят забрадките. Всичко е възможно, но ако е така - още повече не бива държавата да се меси - в този случай такава явно е целта.

Всякакви фанатизирани издънки могат да намерят в акта на забраната чуден повод за проповядване срещу държавата като враг на всичко мюсюлманско. И без да има реална почва за казус, ще предизвикаме такъв. Справка - Франция. Или хвърленият в тоалетната в Гуантанамо коран и карикатурите на Мохамед.