В началото на прехода БКП-то го отнасяше и за лошото време. Един приятел сърфист веднъж дори видя вина у комунистите за липсата на вълни.

Червената партия и сега го отнася. Откакто е на власт, БСП е в непрекъсната отбрана - постоянно е под атака и заради свои грешки, и заради чужди вини. Дори и заради снаряди, които гърмят далеч-далеч от нея, но осколките я опарват.

Така й тръгна на столетницата от миналия август насам. С оправдания започна мандатът й във властта, с оправдания явно и ще завърши. Все някой е недоволен. Вече цяла година - от старта на правителството досега, левите началници все трябва да обясняват на част от червения актив какво прави Ахмед Доган във властта. Другата част от актива пък постоянно недоумява какво правят царските хора в коалицията.

Дълго време левицата се оправдаваше с международното положение и коалиционните партньори за това, че социалните обещания не се изпълняват. Дори и сега, когато правителството има възможност



да направи втория си бюджет -



вече не толкова ограничен от МВФ и непоставен пред свършен факт от минало управление - тази теза все още се лансира. Социалистите започнаха да изпълняват част от идеите си - като увеличението на ниските пенсии, но все още остава усещането за забравени обещания.

В същото време НДСВ прави всичко възможно да внуши, че това е кабинет само на БСП и социалистите носят отговорността за действията на властта. По традиция ДПС мълчаливо наблюдава отстрани и потрива ръце.

Докато бавно и полека избирателите започнаха да преглъщат тази тройна конфигурация, на фона се появиха нови предизвикателства, на които БСП не можа да отговори по друг начин, освен отново с оправдания. Сагата "Румен Петков и досиетата", "Италианската афера и Симеон", "Гоце","Филчевгейт", червените картони от Брюксел...

Всички тези



бомби гръмнаха в къщата на БСП,



независимо дали такава е била целта им. Чист автогол си беше подхващането на темата за досиетата. Действията на вътрешния министър Румен Петков принудиха социалистите и най-вече президента Георги Първанов дълго да се обясняват по темата и дадоха коз в ръцете на дясната опозиция. БСП също заприказва, но с половин уста и някак срамежливо по темата. А наличието на папка "Гоце" поставя ред въпроси, които дори да намерят удовлетворителен за самия Първанов и левицата отговор, лошото чувство ще остане.

Безпрецедентно арогантното поведение на бившия главен прокурор и сегашен посланик в Казахстан Никола Филчев също хвърля камъни в градината на БСП. Защото чии представители са президентът, външният министър и премиерът, от които зависи дипломатическата съдба на Филчев? На левицата. А те не само не се разграничиха, но и го защитиха.

Въпреки че замесването в италианския скандал на бившия премиер и сегашен коалиционен партньор на левицата Симеон Сакскобургготски нанася вреди най-вече на имиджа на царя и НДСВ, случката принуждава БСП отново да отстъпва с гузни крачки назад и да стои на кръстопът между обещанието си да ревизира сделките на НДСВ, включително царските имоти, и задължението да брани другаря в коалицията. Да, скандалът не е на БСП. Да, той дори помага



фокусът на общественото внимание



да се измести от най-критикуваните сфери на управлението, чиито ръководители са министри именно от БСП. Но случващото се с НДСВ е още един камък на шията на социалистите. Защото сега още повече ще трябва да обясняват на своите избиратели защо царят е техен съюзник и какво налага да бъде продължено споразумението с него.

Това раздвоение неминуемо води до недоволство в червените среди. Под сурдинка активистите наричат лидерите си "пазители на статуквото" и ги винят за липсата на по-смела позиция по всички тези скандали. Един социалист дори нарече партията си "неспособна да управлява" и обяви, че е "родена за опозиция". Понякога наистина се държи така. Как да се породи усещане у обществото, че властта е силна и може да преодолее всички европейски предизвикателства, когато тя постоянно се оправдава за някакви проблеми? Лошото за БСП е, че принудителната отбранителна поза, която й се налага да заема, я прави слаба дори в очите на собствените й избиратели.