Президентът Георги Първанов бил "Гоце". Нима това е важно?

Президентът Петър Стоянов пък бил "Виктор". А нима това е важно?

Симеон е забъркан в корупционен скандал от европейски мащаб. Това е важно, така ли? Иван Костов забърква интриги. А това важно ли е?



Всичко е важно. Важно е кой е бил мошеник, кой е бил герой, кой е бил доносник и кой продължава да бъде такъв. Още по-важно е, че след определено ниво на политическата йерархия хората правят далеч по-тежки и осъзнати компромиси със себе си, морала и етиката. Държавното управление в крайна сметка е постоянен избор между много злини. Точно поради тази причина всеки политик може да бъде омаскарен или пък да си стане сам маскара. Точно поради тази причина обществото не трябва да допуска да бъде манипулирано.

Покрай тази компроматна война обаче остава горчивото усещане, че някой отново се опитва да си подреди картите на наш гръб. Едва ли има човек, който вярва, че за пореден път се вадят досиета, и то от любов към истината. Дори самият факт, че тези, които държат в ръцете си гигантско количество информация, в момента ни я пробутват на парчета, е достатъчен за отвращението. Важно е да се види общата картина, а не отделни фрагменти от нея.

Но засега общата картина се губи. В рамките на само месец се забъркаха огромни по размери скандали около няколко ключови за България фигури: Георги Първанов - кандидат на левицата за президент; Петър Стоянов - човекът, който се опитва да обедини десницата за вота и е на път да се нагърби с доста рискованата задача да бъде кандидат за поста държавен глава след предишното си фиаско; Симеон Сакскобургготски - лидер на либералното пространство и вероятно кандидат за... еврокомисар примерно. Няколко месеца преди това беше порязан лидерът на възходящия национализъм Волен Сидеров. От скандалите е поразен и компрометиран практически целият политически елит на страната. Този факт сам по себе си е тревожен, защото



лидерството се подменя с недемократични методи



Може да е случаен развоят на събитията и взаимовръзките, но изобщо не е случаен моментът и начинът, по който се предизвикват те. Всичко се развива в стила на т.нар. психологически операции или активно мероприятие (в зависимост дали сте фен на западната или източната терминология).

Случаят "Гоце" е прекалено простичък на пръв поглед. Има нещо там, в архивите, за което се знае от години. Знаеше го и Иван Костов като премиер, знаеха го и в БСП като в опозиция, знаеше го и самият Първанов като лидер на партията. Тази папка не беше използвана на предишните избори може би защото на Командира му беше важно да накаже Петър Стоянов, може би защото никой в БСП не вярваше, че лидерът им има шанс да спечели поста. Днес очевидно Георги Първанов е прекалено силен и независим и съответно неудобен герой в нечий сценарий.

Скандалът експлодира в един доста съществен момент от политическата дейност на държавния глава. Всъщност някой спомня ли си, че Първанов изнасяше лекция за състоянието на националната сигурност, преди да стане дума за "Гоце"? Националната сигурност, както и да гледаме, е далеч по-важно нещо от това дали някой е правил рецензия на историческа книга преди 17 години или не, но очевидно тази тема не е интересна за елита.



Елитът предпочита да се замеря с кал, а не да спори по същество



за просперитета и сигурността на страната. Това е важно.

Първанов нямаше кой знае колко свободно пространство за маневриране, след като слухът беше изпуснат от делвата и вече живееш свой живот. Разбира се, опровергаването е занимание опасно, защото не носи дивиденти. Първанов обаче нямаше друг ход, освен да върне истината в рамките на реалността, вместо да я остава да се лута в света на слуховете. Но си спечели прозвището "президентът "Гоце" и то ще го преследва на изборите. Това е важно.

Петър Стоянов пък даже не е правил рецензии на книги. Неговото семейство е обявявано за враг на комунистическия режим. Самият той не е бил жертва, но не е бил и дисидент. Обаче му извъртяха този номер с "Виктор". Магьосници! Общо взето, това е тактиката "накарай го да отрича". "Аз не съм агент и никога няма да бъда", "Не съм, не съм, не съм..." Отричането обаче има лошото свойство да вкарва темата на дневен ред в сутрешните блокове. Темата "Виктор" вече се върти като топъл хляб, без да има значение, че абсолютно няма връзка с реалността. Единственото общо нещо с реалността е, че кампанията е 100% свързана с кандидатурата на Стоянов за президент и няма съмнение, че всичко това ще се отрази на изборите негативно. Това е важно.

Историята на Сакскобургготски е друга, но със същия резултат. Братовчед му Виктор Емануил е подсъдим, говорел нещо по телефона със свой авер за българския премиер. Няма все още нищо доказано, но нашият монарх вече си влачи зад гърба тенекията, която хората възприемат като "топнал-кунките-в-меда". Няма никакво съмнение, че всичко това ще се отрази на изборите негативно. Това е важно.



Кой ще е големият губещ?



Това е важно. Но и кукловодите още не могат да прогнозират крайния резултат. Кампаниите на щабовете на отделните кандидати работят с две аудитории - твърдото ядро и колебаещите се. Целта е да се мобилизира максимално активът на партията, а след това - да се привлекат хората, които решават дали да гласуват и за кого да пуснат бюлетината в последната секунда. Характерно за втората група е, че тя не следи много-много политическия живот. За нея събитията имат някакъв етикетен формат - в стил "Първанов... той не беше ли някакъв агент там", "Стоянов... май и той е маскара....", "Симеон... абе, не го ли обвиняваха в някакви далавери". Понякога управлението само намира своя етикет: "Приятелски кръг", "Братовчеди", "Обръч от фирми". В повечето случаи обаче отделен факт се вади от контекста и се прилепва към политическа фигура, за да се постигне определен резултат от опонентите.

Понякога целта дори не е чак толкова конкретна.



Просто се създава хаос, докато нечии планове изкристализират.



Така например в апогея на компроматната война започнаха да се появяват много настоятелно информациите, че коалицията между НДСВ, БСП и ДПС е на път да се разпадне. Само по себе си това звучи нелепо, защото нито ДПС някога ще има толкова много власт в устата си, нито НДСВ има ресурс за повече от днешния ден, нито БСП ще има толкова слаба опозиция в лицето на десницата. Това обаче не пречи на социолози, политици, западни медии да се упражняват в анализи и прогнози. Последната присъда дойде от списание "Икономист" на икономическия форум в Атина. То също предвижда предсрочни избори и превземането на властта от страна на Бойко Борисов и хората, които стоят зад него. Това предсказание няма да е последното. Хаосът ще се засили покрай и след президентските избори. Втасва нова партия, която има огромен потенциал и ограничен ресурс от време. Тя още няма скелет, но има апетит. За власт, много власт. А където има потенциал, има и социолози, политолози, коментатори, доброжелатели, спомоществователи ...

Засега Борисов все още се разсейва с битки по софийските улици, но вече не крие, че е уморен от дупки, кучета и боклук и предпочита да раздава присъди в национален и световен мащаб. Което е сигурен знак, че се готви за скок. Неговият най-добър изстрел може да се случи пролетта и затова е от жизненоважно значение държавата да бъде разклащана от скандали и комплоти до момента, в който всичко се разпадне и се стигне до предсрочни избори.

Предсрочни избори? Нима това е важно? О, да... за Бойко Борисов.