Някой ме попита дали ще гласувам. Разбира се, отивам! Първа съм в Оксфорд - там се регистрирах и, напук на всички правила, не секцията, ами аз ги атакувам - дайте ми номер, потвърдете регистрацията ми. Така е в Кралството - всичко става по предварителна уговорка, сакън да не сложиш бомба в някое кьоше. Но думата ми сега не е до бомбите, ами до изборите за български парламент.

Голяма какофония ще да е в София, щом по посолствата зад граница още нямат яснота какво да отговарят на запитванията. Нашите дипломати в Лондон - ряпа да ядат, никакви ги няма - отговарят от дъжд на вятър и всеки път с подпис "PA" (personal assistant), т.е. личната секретарка на посланика пише от негово име. А аз съм напориста - моят глас не трябва да се губи, потвърдете ми, че съм регистрирана! Непрекъснато ги врънкам да ми пратят рекламни материали за различните партии. Чакай от умрял писмо... Е, ще пия една студена вода и ще се осланям на статиите, дето майка ми ми праща, грижливо изрязани от български вестници.

В Англия - ехе - са 200 години напред. Преди месец минаха техните избори и знаете ли в какво се състоеше изборната надпревара? Не лепене на плакати и драсканици по стени и огради, не разнасяне на бюлетини, дето никой не ги чете, а после ги претапят на тоалетна хартия... Няма такова животно - всичко на всичко три пъти пощата ми напомни, че на еди коя си дата ще има избори за английски парламент... Всичко на всичко три различни партийни реклами попаднаха в ръцете ми - елегантно написани и макар оплюващи противника - никъде не видях единият да омаскари другия тъй, че да почервенееш от срам. Но това е, писано ни било да ги догонваме.

В Англия да сме 50-100 000 българи, пръснати из Кралството - кой в Уелс, кой в Шотландия, кой в Лондон. Приятелите ми от Лондон ще гласуват в самата английска столица, където има разкрити 3-4 избирателни пункта. В Баркинг, източен Лондон, в едно закътано кьоше сред халета и складове е отворил врати истински български магазин. По ирония на английски това име означава кучешки лай, а по неволя Централната избирателна комисия го използва и като избирателна секция за предстоящите български избори. В халето-магазин се продава всичко, за което би се облизал българинът - кебапчета, кюфтета, кисело зеле, дори музика и плакати на български фолкзвезди. Цените са поставени дискретно и, разбира се - неясно. Касовият апарат уж е с фискална памет, ала разписките, които дава, излизат със странни цифрови знаци. Българска му работа... Но - да живеят българските избори! Аз отивам! Ще гласувам ведно с цялата българска общност, дето ще се появи в Оксфорд. Предполагам - ще има поп и фолк. А навярно и кюфтета.

P.S. Дано се съберем 20 човека, за да се проведе гласуването.