В пицарията "Дон Домат" двама граждани пиеха бира и се надлъгаваха. Така хората си почиват от живота. На устата им беше парламентът: какво става сега там, когато чака нови наематели, ремонтират ли го, проветряват ли го или го дезинфекцират. Ще му сменят ли пак мокета или само ще го перат. И как ще се преборят с хлебарките, за които се говори, че нощем излизали по жълтите плочки и заплашвали движението. Като всяка беседа, породена от скука, и тази се водеше на висок глас и хора от съседните маси оживено даваха принос в нея. Предизборно настроение витаеше, виждаше се, че кампанията тече с пълна сила, макар че тук всеки сам си плащаше и бирата, и кебапчетата. Така е, докато котката е по агитация за предстоящия вот, мишките се забавляват на воля. Е , за кратко...

Защото, колкото и да е невероятно, парламентът - проветрен или не - пак ще отвори врати. Ще влязат новите депутати. За някои от тях това ще е първа възможност да го разгледат. Ще влязат новите депутати и ще се снимат. Нови - докато си отворят устата. Когато го направят, ще стане ясно, че са същите...

Вече чувам и новите депутати и министри да въздишат колко по-богато са платени колегите им в чужбина и как добре са обез-пе-чени, та да се трудят без грижа и притеснение за народното благо. Това по цял мандат им е на езика, знаят си, че



не бива да го казват и пак се изпускат



Така или иначе го мислят, вярват го, както вярват и другото: че е редно да им се доплати, за да не крадат. Аз се забавлявам с прогнози, наслаждавам се, като се сбъдват и също знам, че това е лошо. Лошо е, че се развличам, вместо да избухна. Лошо е, че ни управляват хора, толкова невежи в географията. Те очевидно са объркали държавата, в която да се кандидатират. Защото в страните, чиито депутатски стандарти им се присънват, повечето от тях щяха да са виждали парламента само на пощенска картичка. И въобще нямаше да ги сърби за прословутата обез-пе-ченост на политици и управници. Но и обществото е сбъркало, като се е надявало, че поне заплатата всеки месец ще напомня на тези юнаци в коя страна депутатстват или министерстват.

Вместо това, повечето от тях периодически осведомяват населението на каква загуба са самите те, като тъй любезно са приели да го управляват. И как може всеки миг да си хвърлят мандата, па да се върнат при бизнеса си и да си правят ли правят пари или просто да си пишат книжките. Но



никога не изпълняват заканите си





Поне доброволно.

Което не им пречи да намекват, че само високите заплати ще стопят корупцията в България и само рекордно платени полицаи, митничари и, естествено, депутати и министри ще са безопасни и полезни за нея. (Ако се поизчисти перушината от приказките, отдолу се оголва агресивната циганска теза: парите не стигат - ще крадем.) Колкото до правенето на пари, пари те си правят и във властта, парите не миришат, но парите, които миришат на власт просто са... повече..

Но няма да спрат да ни натякват: за толкова плата - толкова работа, народе! И с това, ще дадат да се разбере, че във властта никой не бъхта за идеи. За идеи гласуват избирателите. Избраните работят за... всички знаем за какво.

По време на едно преброяване, ако си спомняте, жители на Българския Югозапад се бяха писали американци, японци, филипинци. Вътре в себе си нашите политици го правят и до днес, очевидно намирайки националната си приндлежност за непрестижна, а и нерентабилна. Прочее, още преди да докарат с камион депутати и министри от чужбина, техните предшественици нерядко се държаха като командировани от странство! Това ни чака и сега. Да отгледаме и да издигнем политици с българско национално самосъзнание - това в наши дни е свръхзадача, а може би и утопия.

Някога старият професор Георги Боршуков посочваше, че статистически в българския печат грешката "дупетат" вм. "депутат" е между най-разпространените. Изглежда, днес тя се е разпростряла и извън вестниците. Днес тази печатна грешка оглавява статистиките. Както и всичко останало.



Животът преписва стари вестници.



И - край! Единственият изход може би е да се върнем към остарялото, демодирано, но надеждно - пък и конституционно! - "народен представител". Само че кой ще го приеме сериозно? За избраниците това ще е като ограничаване на личните им права.

А пък изобщо не става дума те да се пресилват и саможертват в името на отечеството. След Освобождението българските политици рядко са били и патриоти. През повечето периоди такова изискване към тях просто не е било предявявано. (Предпочитани са били интернационалистите.) Въпросът е все пак да не забравят коя държава управляват, как тази държава оцелява, как работи и функционира - поне колкото да изплаща заплати. Да се запази някак нейният механизъм, да се поддържат нейните настройки - просто за да не спре.

Защото после държава не се пали с бутане.