---селски неволи---

Кметове на 16 села край Сандански поискаха с писмо до министъра на вътрешните работи Румен Петков да им отпусне поне още един полицай. В момента единственият служител на реда в района няма дори кола. Полицай Емил Ников отговаря за площ от 1500 квадратни километра и 4500 души население.

---

По пътя за Катунци човек започва да изпитва странното чувство, че времето в този откъснат планински район отдавна е спряло. Коли почти не се движат, тук-там пухтят няколко престарели ладички или москвичи, с багажник на покрива, натоварен с чували домати и картофи. Типичният селски пейзаж - площадът с кметството, читалището, кафенето и училището, въобще не е засегнат от демократичните промени.

Катунци е китно село на километри от гръцката граница. То е сгушено в живописна долина, заобиколена от невисоки планински върхове. От края на Катунци пътят продължава да се вие през планината, за да достигне до най-отдалечените планински села. Гърция се вижда от селото, защото границата криволичи някъде по склоновете на околните планини. Катунци е най-голямото от 16-те протестиращи села - в него живеят близо 2000 души. В Катунци няма познатите до болка проблеми на градския жител - улиците са чисти и без дупки, училището блести прясно боядисано и стегнато, има си и ресторантчета, магазини и даже бензиностанция. Хората посрещат екипа ни предпазливо и с учудване - "Не знаем, не разбираме, питайте кмета, той ги разбира нещата". Двуетажна сграда на мегдана в центъра на селото съвместява



общината, полицейското управление и пожарната



Полицаят също ни посреща учудено и се ядосва. "Не мога да давам изявления, моля ви се, имам си работа", изстрелва блюстителят на реда веднага след като разбира, че говори с журналисти. Той категорично отказва да обясни проблемите си дори и пред изключен диктофон и забранява да бъде сниман. По-късно от местните хора разбираме неволите му. Човекът е родом от Катунци, но отдавна вече живее в Сандански. До селото няма редовни автобуси и за да дойде на работа, често му се налага да размахва палец край пътя с надеждата да попадне на доброжелателен шофьор. Понякога служителят на МВР изважда късмет - работници от града строят къща в селото и той сутрин и вечер използва техния транспорт. Загадка остава как успява да отиде до местопрестъпление в някое от по-отдалечените села - най-откъснатото е на 27 километра от неговия полицейски участък в Катунци. Дотам се стига по криволичещ разбит път през планината.

Служителите в общината също ни разочароват - кмета Георги Коцев го няма. "Проверете ей там, в кафето е сигурно, до бензиностанцията - дето е негова", упътват ни чиновниците. Обаждаме се на кмета и след минути той пристига запъхтян. Зачервен, започва да обяснява, че от жегата е вдигнал кръвното и затова е



отишъл да си полегне вкъщи



Коцев е инициатор на писмото до Румен Петков и започва надълго и нашироко да ни обяснява проблемите на подопечното му село.

В миналото Катунци и селата около него били самостоятелна община и били доволни - имали си всичко. След 1990 г. част от селата се обезлюдили, младите избягали към града и всичко тръгнало надолу. Зачислили Катунци и още десетки села наоколо към община Сандански и държавата им обърнала гръб. "А едно време бяха трима полицаи, млади момчета, имаха си и лади...", въздиша кметът. Преди години останали двама, а в началото на тази година преразпределили единия към Сандански. Там имало повече работа, селските бандити там отишли да крадат.

Кметът ясно обяснява защо единственият останал полицай в района не споделя проблемите си - "Мене ме избира пряко народът, а него - шефът му". Коцев признава, че в 16-те села няма голяма престъпност. Едно време дебеловрати момчета сновели с джиповете си по тихите селски улички, били си построили и дискотека за 300 хиляди лева, спомня си кметът. "Все пак гранична зона сме, знаете какво става по границите", намигва той. Последното по-голямо престъпление е кражба на



три пръскачки и два медни казана



от местна селскостопанска фирма. "Иначе, често идва сутрин тук някой дядо и се вайка - "Кмете, обраха ме!" - "Какво ти обраха, бе, бай Иване?" "Дамаджанките с гроздовата ми ги няма", описва ежедневието си кметът. В такъв момент често двамата с полицая тръгват рамо до рамо да разследват кражбата.

Неусетно разговорът се насочва към европейско-алкохолна тематика. "Не мога да разбера в тая европейска общност - защо на нас ще ни взимат казаните", жалва се кметът. В Катунци могат да се похвалят с повече лозя, отколкото целия район на Сандански. Селото прави по един месец празник на виното след Йордановден. Тогава обаче ставали и побоища и кражби. "Кой ще го приеме на сериозно нашия полицай, като отива на стоп до местопрестъплението, какво самочувствие има той", разсъждава кметът Коцев. "Тези села нагоре в планината с по 50-60 човека, все възрастни хора,



да ги оставим на произвола на съдбата ли?



Нали точно те са изградили и пътища, и заводи, и всичко в България." Според кмета смисълът на полицейското присъствие е най-вече хората да имат респект. "Няма какво да се лъжем, намига лукаво той, - и аз, и ти понякога нарушаваме закона, но като знаеш, че има полиция, ще си помислиш, преди да го направиш", реди една подир друга житейски мъдрости кметът. Според него на България е рано да влиза в Европейската общност, защото хората още са много бедни. Девизът му е - трябва да се прави нещо за обикновения човек. Затова той е приютил полицейския участък в сградата на кметството, а зимата го отоплява на ток, за да не се запалят документите, които се съхраняват там. "Мъжки момчета като Бойко Борисов" са му надеждата да се оправим.

Историята завършва с хепиенд. Ден след като посетихме Катунци, от МВР обещали на протестиращите села да им зачислят още двама полицаи и един джип "Лада Нива". Бабите и дядовците ще се успокоят, че зимнината им ще се пази, пияниците ще имат едно наум, преди да налетят на бой. Такива са надеждите в Катунци няколко месеца преди да влезем в Европа.