Младият национализъм прилича на яре, което в буйството си тича да бозае от пръча...Такива аналогии пораждат скопските външнополитически активности в подкрепата си за мъждукащия периодично "ОМО-Илинден" из Пиринския край. Скопие, разбира се, ще каже, че няма нищо общо. Но си знае, че има. И ние знаем. Ония гузни хорица на събранието иначе трудно ще ги събереш...Младият национализъм e склонен да те крепи на власт само ако го помпаш, а да го помпаш към Тетово няма шанс - арнаутите там много се лютят...

Историкът Георги Марков припомни, че преди няколко години Скопската академия на науките се ориентира към нова геополитическа концепция. Понеже западните части на страната им са практически албанизирани, хем яко, то великите потомци на великия Александър Македонски решили да обърнат поглед на изток. И да търсят разширение към България. В далечен аспект това означава присъединяване на Пиринска Македония към великата потомка на великия Македонски, която дори Тайван призна преди време от излишък на юначество и за някой долар повече...

Та моментът сега, преди присъединението на страната към ЕС, не е случаен. Нали се сещате, че дори всичко с присъединението ни да мине успешно, все някой в Скопие в последния момент ще изока: "А България не е достойна, щото си гази македонското малцинство, не я приемайте!" Нищо, че с това ще ядоса и хилядите си граждани, добили български паспорт след месеци чакане пред Агенцията за българите в чужбина. И нищо чудно някоя правозащитна организация у нас да каже - така е!



А властта да си затрае, както й е обичай



Да не помисли някой, че съм против свободата на самоопределението. Сакън.

Всеки е волен да се мисли и да се нарича такъв, какъвто желае. Имам един приятел, който при последното преброяване шашардиса преброяващите с твърдението, че е печенего-куманин. Вярно, че е екстравагантен мъж; вярно, че баща му и майка му са българи по паспорт, но човекът се самоопредели тъй и накрая победи. Така че сега в страната ни има и такова малцинство, макар от една бройка...

Когато достатъчен брой хора твърдо кажат, че са еди-какви си и го отстояват, цивилизованият свят би трябвало просто да признае факта и толкоз. И да им брани после малцинствените права. Само че има две "но"-та.

Първото е, че според международното право от това не следва териториален дележ. Което, уви, в случая с Косово беше нарушено. И стана лош прецедент. А второто е, че хората са податливи на сугестия, податливи са на емоционални и исторически манипулации. Податливи са и на страх. При такива фактори след няколкогодишна обработка едни, които са се кръстели преди, почват да бият теманета в джамиите, пък други, които недобре знаят какви са, питат за това онзи, който дава ляба...

Десетгодишната жителка на Скопие Веска Зойчева не била обработена предварително, затова пострадала. Когато през 1913 г. след Кумановската битка сръбският крал Александър I влязъл в града тържествено, родителите на Веска я избутали да даде китка на монарха. "Ти каква си? - попитал той, а Веска отвърнала простодушно "българка". Това ядосало краля и той отвъртял на момиченцето силен шамар.

Това вдъхновило Иван Вазов за стихотворение:





"Па шта си ти?" - таков въпрос задава

във твоя дом безочлив чужденец.

"Па шта си ти?" - с такваз псувня смущава

душата ти неканен гост-пришлец.



"Па шта си ти?" - туй питане навред -

при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга

о, българино, сърбин ти полага

и чака с начумерен лик ответ.



Но ти пази се, прав ответ не давай.

Кажи се португалец, кюрд, сириец,

лапонец, негър, циганин, индиец -

но българин се само не признавай.



Че тоз грях смъртен прошка там не знай:

влече позор, побой, затвор, изгнанье -

невидени при прежните тирани.

Скрий, че си българин в най-българския край;

....

Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека,

дъбрава, езеро, река, рид, планина

ще викат с глас през всички времена:

"Тук българи са, българи от памтивека!"



Яката пропагандна инвазия в началото на миналия век е била отбелязана и от Пейо Яворов. В статията си "Ако имахме само един враг" от 1903 г. той пише: "Уви, за румънина, за сърбина, за гърка няма нищо по-ненавистно от македонеца, от македонския българин.[...] В Сърбия не можем да кажем, че сме македонци, ако не искаме след себе си тълпа властни и невластни пройдохи, които ще ни убеждават в "право сръбство" и които, покажем ли упорство, ще ни затласкат и запсуват както е подадине само на един "прав сърбин", разбира се, когато е у дома си,



а не при Сливница."



Чирпанският "македонец" Яворов, отишъл да освобождава Македония от турците, тогава едва ли е предполагал, че след 100 години ще се появят и други "убеждавачи", този път от Скопие.

Но младият национализъм обича мътни глави. Там вирее най-добре. Впрочем, както и старият такъв.

Много целебно средство срещу него е търговията, новите жп линии, свободната циркулация на култура, при това необременена с националистическа риторика.

Тогава въпросът "Па шта сум я" става по-важен със своите екзистенциални и икономически аспекти.

Всъщност тъкмо такива аспекти в главите предполага членството в Европейския съюз. Съюз, към който и ние, и Македония се стремим.

И изглежда ще се наложи да й лобираме, защото сме по-напред.